Медийно досие: Отношенията между Сърбия и ЕС
Европа.Дневник стартира стажантската програма "Евроконсултант", за студенти, интересуващи се от европейски въпроси. Целта на програмата е студентите да се запознаят в дълбочина с определен въпрос, който ги интересува като подготвят медийно досие по него. В същото време те допринасят за създаването на удобна за ползване в интернет база от досиета по европейски теми.
В досиетата се включват най-важните дати по дадена тема, позициите на засегнатите страни, ситуацията по проблема в България, както и линкове към всички свързани с въпроса европейски документи.
*Досието "Отношенията между Сърбия и ЕС" е подготвено от Андрей Димитров , студент втори курс "Политически науки", УНСС. За негова основа е използвано досие по темата на портала за европейски политики и партньор на Европа.Дневник - Евроактив.
Всички медийни досиета, както и повече експертна информация за ЕС може да намерите в рубрика Евроконсултант. За въпроси по стажантската програма може да пишете на [email protected] .
---
Отношенията между Сърбия и ЕС официално започват през 1999, когато страната е включена в Процеса на стабилизация и асоцииране (SAP) на Западните Балкани.
През 2000 година на Европейския Съвет във Фейра беше одобрен статутът на страната като "Потенциален кандидат за член на съюза".
През април месец 2008 година беше подписано споразумението за Стабилизиране и Асоцииране, което дава възможност на Сърбия да кандидатства за средства по пред присъединителните фондове на Европейския съюз. Още при подписването му обаче беше постигната договореност т.нар. "временно споразумение" между Европейския съюз и Сърбия да влезе в сила след единодушно решение на Съвета, че има пълно сътрудничество между Сърбия и Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия, чието седалище е в Хага. Това даде възможност на Холандия неколкократно да го блокира на основание "непълно сътрудничество" на Сърбия.
За да ускори процеса на сътрудничество, Сърбия започна едностранно да прилага споразумението от 1 януари 2009 г.
Стимул за сърбите по пътя на европейската интеграция беше премахването на визите за пътуване в ЕС, което влезе в сила от 19 декември 2009 г. .
Само няколко дни по-късно, на 22 декември с.г., беше внесена и официалната кандидатура на страната за членство от президента Борис Тадич.
| Допълнителна информация Доклад за напредъка на Сърбия през 2009 година Заключения относно напредъка на Сърбия по критериите за присъединяване Европейската Комисия: Отношенията ЕС – Сърбия Европейският съвет: Партньорство със Сърбия Международният съд: Делото Хърватия срещу Сърбия Международният съд: Делото Сърбия срещу Косово |
Проблемни области
Косово
Невъзможността Сърбия да се справи с проблеми като този в Косово могат да окажат влияние върху по-нататъшната европейска интеграция на западната ни съседка.
През 2008 година Косово едностранно обяви своята независимост , което постави на ново ниво отношенията между двете страни. Двете страни пренесоха спора на дипломатическа основа, след като през декември 2009 г. Сърбия заведе дело срещу Косово в Международния съд. Съдът следва да се произнесе по съответствието на едностранното обявяване на независимост с действащите международноправни норми.
Въпреки споровете повечето Европейски държави, сред които и България признаха независимостта на Косово. Пет (Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър) от двадесет и седемте членки на Европейския съюз отказаха да признаят суверенитета на бившата сръбска провинция.
Хърватия
Отношенията между Сърбия и Хърватия бяха сериозно обтегнати след войните през 90-те години на миналия век. Те бяха последвани от делото за геноцид, което Хърватия заведе срещу Сърбия пред международния съд на 2 юли 1999. Сърбия "отвърна на удара" на 4 януари 2010, като също заведе дело за геноцид срещу Хърватя, по повод операция Буря, проведена през август месец 1995 г. Официално операцията продължава 4 дни и завършва с унищожаването на Република Сръбска Крайна.
Напоследък се наблюдава постепенно затопляне на отношенията между двете страни, особено след избирането на новия хърватски президент Иво Йосипович и извинението на Сърбия (30 март т.г.) за клането в Сребреница, по време на което беше отнет живота на повече 8000 босненски жители.
Своеобразен връх в отношенията е и заявената подкрепа на хърваткото правителство за интеграцията на страните от Западните Балкани и осигуряването на превод на европейското законодателство, което би спестило на страните от региона много време и средства по пътя им към европейското членство.
Босна и Херцеговина
Специалното отношение на Сърбия към Босна и Херцеговина не е новост. Сърбите съставляват значителна част от населението на република Сръбска. Евентуални отцепнически тенденции биха довели до нови размирици в региона и сериозно биха затруднили европейското членство на Сърбия, поради което сръбското правителство не подкрепя сепаратистите и изразява пълна подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина.
Международният трибунал за военни престъпления в бивша Югославия
Влизането в сила на Споразумението за Стабилизиране и Асоцииране е поставено в пълна зависимост от сътрудничеството на Сърбия с Международния трибунал за военни престъпления, който се намира на холандска територия.
През последните две години сръбската страна успя да постигне напредък след арестуването през юли 2008 на издирвания от трибунала Радован Караджич. Въпреки това евентуалната холандска ратификация на споразумението би станала възможна след положителна оценка на трибунала и евентуалното залавяне на други двама сръбски военнопрестъпници – Ратко Младич и Горан Хаджич.
Положителен резултат по отношение на холандската позиция беше отблокирането на търговската част от споразумението след доклада на главния прокурор на трибунала Серж Брамерц.
Позицията на България
По време на Косовската война и последвалите въздушни нападения на НАТО над Сърбия, България предостави въздушното си пространство за свободно преминаване на военни самолети на Алианса, което беше сериозно изпитание пред добросъседските отношения между двете страни.
Нова пречка пред развитието на българо-сръбското сътрудничество беше фактическото признаване на косовската независимост от България. Това предизвика бурната реакция на сръбската дипломация, която бе на мнение, че българското решение "не може да остане без последици".
Отношенията между България и Сърбия останаха напрегнати и по време на сагата около екстрадицията на заловения в България бивш косовски премиер Агим Чеку.
Въпреки разминаванията в позициите, България нееднократно заяви подкрепата си за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, което би било гарант за стабилността на региона. При последното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Белград стана ясно, че е постигната договореност за изграждането на магистралата София-Ниш.
Перспективи
През последните години се наблюдава преформулиране на целите на основните сръбски партии, които стават все по-отдадени на целта Сърбия да стане пълноправен член на ЕС. Доказателство за това са нееднократно заявените амбиции за присъединяване от страна на сръбското правителство и опитите за все по-тясно сътрудничество със страните от съюза.
Положителни се оказват и докладите на Европейската комисия засягащи напредъка на страната, политическата стабилност и защитата на човешките права. Проблемни остават ширещата се корупция и тежкото икономическо състояние на страната, която бе сериозно засегната от икономическата криза. Безработицата в страната остава висока, а финансовата стабилност – трудно предвидима.
Позиции
Борис Тадич пред общото събрание на ООН на 25 април 2009: " Сърбия никога, под никакви обстоятелства, било то скрито или открито, няма да признае декларацията за независимост на албанските власти в нашата южна провинция. Ние ще продължим активно да защитаваме целостта на страната ни по един неконфронтационен начин, чрез използване на всички мирни средства, които са на наше разположение. Ето защо, още от самото начало на тежката криза Сърбия отхвърли използването на сила. Ние избрахме да отговорим на косовската декларация с най-голяма отговорност и сдържаност. Сърбия избра дипломатическия подход, в резултат на което огромно мнозинство от държавите членки на ООН се въздържаха да признаят едностранно обявената независимост на Косово. Те останаха верни на устава на ООН и уважават суверенитета и териториалната цялост на моята страна"
Холандският външен министър Максим Верхаген след положителния доклад на прокурора в трибунала за военни престъпления Серж Брамерц за Сърбия: " Нямам желание да бъда по-голям прокурор от самия прокурор. Но не трябва да губим поглед от крайната цел – арестуването на бегълците Младич и Хаджич. Сътрудничеството на Сърбия ни доведе една стъпка по-близо. Това е добра причина да направим един реален жест."
Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос след като страната му пое ротационното председателство на ЕС през януари 2010: "Ще направим всичко, за да продължим интеграцията на целия [балкански] регион в Европейския съюз."
Бившият комисар по разширяването Оли Рен: "Сръбското правителство продължава да бъде отдадено на напредъка в европейския си дневен ред, което доведе до няколко положителни резултата наскоро. Въпреки това, ще бъде от съществено значение да не пренебрегва най-значимите реформи при все по-засилващото се усещане за последиците от Световната финансова криза."
Българският министър-председател Бойко Борисов: "Има добро сътрудничество и взаимно доверие между България и Сърбия. Нашата съседка може да разчита на пълната ни подкрепа за присъединяване към Европейския съюз".