Исландия започва преговорите за членство в ЕС
Исландия започва ударно присъединителните преговори с Европейския съюз днес. Тя ще отвори четири преговорни глави и веднага ще затвори две от тях. Според дипломати процесът обаче може да отнеме няколко години заради правилата за риболов и дълговете на Рейкявик, съобщи "Ройтерс".
Очаква се първоначално преговорите да протичат леко, тъй като за разлика от страните от Западните Балкани, също стремящи се към членство, Исландия е подготвена за голяма част от сферите. Островната държава е част от Шенген и от Европейското икономическо пространство.
На 27 юни Рейкявик започва обсъждането по четири теми. По въпросите с науката и с образованието и културата страната е готова, докато преговорите по главите, отнасящи се за публичните вземания и медийните закони, ще бъдат разглеждани следващите месеци.
"Това е доста сензационен старт, тъй като не само ще отворим, но и ще затворим глави в един ден, заяви Гергей Полнер, говорител на унгарското правителство, което до края на юни председателства Съвета на ЕС. Исландия ще се сблъска и с трудности, отбелязва "Ройтерс".
Сериозните дебати между Брюксел и Рейкявик ще бъдат за китоловните традиции на островната страна и риболовната й индустрия. Вече близо година продължава спорът й с ЕС за квотите за риболов, а исландските надвишават значително позволените количества в съюза.
Рейкявик подаде молба за членство в ЕС през 2009 г., за да опита по този начин да преодолее последиците от международната финансова криза. Някои държави членки като Великобритания и Холандия заплашват, че може да блокират приемането й заради спор за дългове, натрупани заради банковата криза в страната.
Великобритания и Холандия покриха загубите на своите граждани с депозити в интернет банка Icesave след фалита й през 2008 г. Общата сума, предоставена от двете правителства, възлиза на 3.8 млрд. евро.
През февруари исландските законодатели подкрепиха план за връщане на средствата, но президентът на страната отказа да подпише закона. С това той предизвика втори референдум по казуса, на който исландците отхвърлиха споразумението.
| Зелена светлина и за Хърватия Европейските лидери дадоха зелена светлина на Хърватия за присъединяването й към Европейския съюз в петък. Това се случи след шест години подготовка за членството, белязани от бавните демократични реформи в Загреб и нежеланието на ЕС да се разшири. Бившата югославска република трябва да приключи преговорите следващата седмица, заявиха държавните и правителствени лидери на среща на Европейския съвет. Те обаче предупредиха Загреб, че трябва с "енергичност" да продължи борбата срещу корупцията. Препоръката означава голям напредък за Хърватия, но желанието й да стане 28-ата държава членка на 1 юли 2013 г. може да бъде застрашено заради някои от настоящите еврочленки и гласуването на разширяването в парламентите им. Няколко европейски правителства, водени от Великобритания и Холандия, настояват за строг мониторинг на Хърватия по време на ратификацията на договора за присъединяване от всички в ЕС. Други обаче смятат, че Брюксел и държавите членки трябва да наградят Хърватия за усилията и по този начин да покажат и на другите страни от Западните Балкани, че ЕС ще приеме тези кандидати за членство, които са готови. Една от причините за напредъка на Хърватия през последните месеци е арестът на бившия премиер Иво Санадер, обвинен в злоупотреба с власт, заяви европейски дипломат, цитиран от "Ройтерс". Страната получи и сериозна подкрепа от Унгария, която беше начело на ЕС през последните шест месеца. |