Хърватия в ЕС - членство без много ентусиазъм
Зоран Слуга има малка семейна ферма в хърватско селце Хармица на границата със Словения, а в 300-годишния обор в нея кудкудякат хиляди кокошки. Когато хърватите гласуват със "за" на референдума за членство в Европейския съюз в неделя, простият бизнес на Слуга, ще стане много по-сложен, разказва "Ню Йорк таймс".
Клетките, в които той държи кокошките си, не покриват изискванията на ЕС. По тази причина италианските производители на яйца, които имат достъп до хърватския пазар, вероятно ще подкопаят цените на Слуга. Фермерът смята, че животът му ще се усложни, а не може да си обясни защо това трябва да се случи.
"Вижте какво се случи с Гърция", казва той. "Те взеха милиарди от ЕС и не се получи", продължава хърватинът.
Много неща се промениха, откакто Хърватия подаде молбата си за членство в ЕС. Това, което тогава хърватите приемаха за клуба на богатите и искаха на всяка цена да се присъединят към него, вече не изглежда като билет за неизменим успех. Според анализатори спадът на подкрепата сред хърватите за еврочленството не се дължи само на дълговата криза в Европа, а и на притесненията, че Хърватия ще загуби суверенитет.
Дори новоизбраният хърватски премиер Зоран Миланович не говори с много ентусиазъм за членството в ЕС, отбелязва "Ню Йорк таймс". Според него плюсовете от присъединяването са повече от минусите. За министър-председателя ЕС дава достъп до пазар на 500 милиона потребители и възможността за получаване на близо 2 млрд. евро финансиране годишно за развитие.
Критиците обаче са далеч по-крайни. Те твърдят, че скорошните събития в ЕС доказват, че Германия и Франция вземат важните решения и държава с размерите на Хърватия, чието население е едва 4.5 милиона души, няма да взема често думата.
"В Европейския парламент ще имаме 12 членове измежду повече от 740, в Съвета на министрите – 7 гласа от 350 общо", настоява Марян Босняк, секретар на асоциацията "Съвет за Хърватия", която се противопоставя на членството в ЕС. "Ние ще бъдем статистическа грешка. Кой ще даде и пет пари за това, което мислят хърватите", продължава той.
За да стигне Хърватия толкова напред, правителството трябваше да приеме 350 нови закона. Никой не знае колко документа са били разменени между Брюксел и Загреб, защото хърватските власти са спрели да броят на 150 000-та страница. Около 3000 хървати са работили по проекта – от дипломати до преводачи.
Обхватът на действията на ЕС в опитите да създаде едно игрище за всички държави членки, често се подценява. За пример американското издание дава директивата за кокошките на ЕС. Европейските правила изискват клетките да са минимум 750 кв. Освен това те трябва да са снабдени с гнезда за мътене, постели за кълване.
Тези правила са забавни за фермера Слуга. "Кокошките имат повече права от хората в ЕС", шегува се той. Но когато стане въпрос за разходите, усмивката изчезва от лицето му. Ако трябва да постави нови широки клетки, ще трябва да плати около 80 000 евро, а ако са употребявани – 15 000 евро.
"Нашата индустрия, нашата икономика не е конкурентоспособна", казва Босняк. "Това ще бъде състезание между германците и италианците, които ще получат по-голямо политическо и икономическо влияние в Хърватия", продължава той.
Въпреки това дори критиците на еврочленството не виждат какво би било развитието на страната им извън ЕС. Докато се чуди какво да прави с клетките на кокошките си, Слуга казва, че неговото "не" на референдума ще бъде напразно. "Наясно съм, че ще трябва да влезем в ЕС, но също така зная, че нищо хубаво не идва", заключва фермерът.