От прашен паркинг в сръбския граничен град Прешево етнически албанци потеглят всяка събота в претъпкани автобуси за Западна Европа, използвайки безценната си свобода да влязат в Европейския съюз без визи.

За много от пътниците безвизовото пътуване до повечето страни от ЕС предлага надеждата да изоставят зад себе си безработицата и бедността. Мощна група от държави членки обаче иска да сложи край на тази свобода, коментира "Ройтерс".

Миналата година Арсим Мемиши извършва такова пътуване с автобус от Прешево до Германия и оттам за Швеция. Приветлив 36-годишен висшист, той може да бъде сметнат за турист. Вместо това е опитал да избяга и разказва история, която предизвиква враждебност у богатите страни в Западна Европа.

С пристигането си в шведския град Малмьо Мемиши става един от близо 60 000 души от Западните Балкани, търсещи убежище в ЕС след 2009-2010 г. Тогава ЕС отмени визовите ограничения за хората от повечето страни, появили се след кървавото рухване на Югославия.

Мемиши е депортиран след десет месеца живот в Швеция, където продава метали за скрап. Сега той отново е в Прешево, а някои в ЕС казват по въпроса: "Достатъчно!".

Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Швеция водят групата за връщане на визовия режим за шенгенската зона, която включва повечето страни от ЕС, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Въпросът е включен и в дневния ред на днешния Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.

Данните за търсещите убежище в ЕС само от Сърбия поставят страната, която е кандидат за членство в ЕС, в същата категория като Ирак и Афганистан. Повече от 6000 сръбски и македонски граждани са подали молби за политическо убежище в Германия тази година, надминавайки по брой афганистанските граждани и подхранвайки негодувание сред германските данъкоплатци, които вече плащат сметките от дълговата криза в еврозоната.

Според правозащитни организации обаче възстановяването на визовия режим ще навреди на положението на ЕС във взривоопасните Балкани, където притегателната сила на членството помогна да замлъкнат оръжията, да се помирят враговете и да се извършат реформи след войните в Югославия през 90-те години.

Съществуват и рискове за по-нататъшна маргинализация на етническите албанци и ромските малцинства, които представляват преобладаващото мнозинство от търсещите политическо убежище.

От страните от бивша Югославия Словения вече е в ЕС, а Хърватия ще се присъедини следващата година. От другата страна косоварите, повечето от които са етнически албанци, все още имат нужда от визи. Това обаче не включва страни като Сърбия и Македония, които са извън ЕС, но чиито граждани могат да пътуват в Шенген без визи.

Институтът Европейска инициатива за стабилност предупреди ЕС в сряда да не прави "фундаментална и стратегическа грешка".

Отмяната на визовия режим беше "най-значимото решение, направено през последното десетилетие за по-нататъшната интеграция на Западните Балкани", посочи институтът. Налагането отново на изискването за визи би било "лош удар за доверието към ЕС в Югоизточна Европа", казаха още от организацията.

Безвизовото пътуване за много хора е най-съществената полза от интеграцията към ЕС. То е и много символично – дългите опашки в чуждестранните посолства станаха синоним на унижението и изолацията, усещани от гражданите на бивша Югославия след разпадането на общата им държава, чието балансиращо действие между Изтока и Запада им беше осигурило паспорти за пътуване по света.

Балканите загубиха много хора след разпадането на Югославия – около 700 хиляди души напуснаха Сърбия. С мира масовата имиграция намаля и ЕС затегна визовите правила.

След това през 2009 г. ЕС съобщи на Сърбия, Македония и Черна гора, че гражданите им могат да пътуват без визи до три месеца в шенгенското пространство – част от дългия присъединителен процес към ЕС. Албания и Босна последваха този път през 2010 г.

Същата година броят на търсещите убежище от Сърбия и нейната бивша област Косово се удвои с 50% до почти 30 хиляди. През 2011 г. ООН класира Сърбия заедно с Косово на четвърто място след Афганистан, Китай и Ирак по брой на хора, търсещи убежище в Шенген.

Мнозинството търсещи убежище в Германия са роми. Броят им се увеличава отново с наближаването на зимата, когато много роми опитват да избягат от мръсните гета и от колибите, направени от събрани от боклука картони и ламарини.

Процесът за получаване на убежище в Германия може да отнеме месеци, през които кандидатстващите получават подслон, храна и финансова подкрепа на стойност около 350 евро месечно, след като през юни Конституционният съд постанови, че предишната сума от 225 евро е била твърде малка.

Това се сравнява със 160-е евро месечно, които Мемиши сега печели като учител на половин работен ден. Средната месечна заплата в Сърбия е по-висока – около 380 евро – за тези, които могат да си намерят работа. Безработицата достига 25% и е доста по-висока сред етническите албанци и ромите.

Правозащитни организации предупреждават, че инициативата на Запада е мотивирана от дискриминацията и игнорира положението на ромите на Балканите. Около 250 000 - 500 000 роми живеят в Сърбия, много от тях на дъното на обществото.

Сърбия е наредила на полицията да засили контрола по границите, а Македония е затегнала режима за фалшиви туристически агенции, за които властите твърдят, че предлагат фалшиви билети за връщане и хотелски резервации, за да измамят граничните служби.

На плакати по летищата и гарите са написани предупреждения, че отхвърлена молба за получаване на убежище ще означава депортация и забрана за пътуване.

Строгите мерки обаче рискуват да предизвикат омраза в региона, който все още се възстановява от конфликт. Европейска инициатива за стабилност предупреди за риск от "етническо разделение и открита дискриминация" на граничните пунктове.