Джордже Коларски се събужда точно на време за края. Чува разтревожените гласове, извисяващи се над шума от стария руски генератор и вижда полицейските кучета, замъгляващи сутрешния въздух с дъха си. Разбира, че играта вече е свършила.

От военната полиция са идвали и преди, но само за да проверят личните карти на активистите. Този път са довели кучетата, за да ги изгонят.

Джордже и приятелите му са прекарали нощта в старата казарма, прилепени един до друг, за да се топлят. Разбили са ключалките, за да завземат сградата. Прекарали са нощта вътре, за да се сигурни, че тя няма да бъде заключена, докато отсъстват. Окупацията е била бдителна, но изхвърлянето им, когато му идва редът, е брутално ефективно.

Премръзнали и изплашени, те правят това, което им заповядват, и се събират отпред заедно с вещите си. Малка тълпа се оформя на улицата. Някои крещят срещу полицията. Никой не се опитва да ги спре. До преди обед сградата е изпразнена и заключена, а на сръбския експеримент за социално ориентиран squatting [незаконното настаняване върху земя или в сграда – бел. пр.] е поставен край.

Градът е втори по големина в Сърбия и столица на провинцията Войводина. За по-младото поколение европейци, Нови Сад вероятно е най-известен като домакин на годишния музикален фестивал EXIT.

Незаконно настанилите се в сградата, така-наречени скуотъри, твърдят, че в града им липсва пространство за алтернативна култура. Намеренията им са били да превърнат казармата в място, където да се провеждат различни уъркшопове и пърформанси и което да служи като дом за музиканти, активисти и артисти.

Нелегалното завземане на изоставената военна сграда създава смут в града. Въпреки че за нея прецедент в Сърбия не съществува, по това време тактиката вече е успешно приложена в хърватския крайбрежен град Пула и в словенската столица Любляна. Активистите-скуотъри там са постигнали съгласие с властите, което в края на краищата е легитимирало тяхното присъствие.

Скуотърите в Сърбия споделят много от идеалите на тези в Хърватия и Словения. Техният провал обаче свидетелства за една много по-различна реалност.

Разправията около казармата "Арчибалд Райс" изправя изискванията на артистите срещу нуждите на сръбските войници.

Тя показва, че дори когато основателни причини за изкривяването на закона в името на насърчаването на културата съществуват, тежестта им по време на икономическа криза не е голяма. А и те със сигурност не биха могли да противодействат на правото на военните да се разпореждат със собствените си имотите както сметнат за добре – дори когато състоянието на въпросните имоти се влошава.

Казармата "Арчибалд Райс" е построена през 1890-те за войниците на Австро-Унгарската империя, към която Нови Сад принадлежи по това време. Казармата е кръстена на родения в Германия учен, застъпвал се за сръбската кауза в началото на двадесети век.

Двуетажната сграда има големи прозорци и фасада в бледо жълто. В сравнение с историческите забележителности в центъра на града, казармата изглежда някак като сервизна постройка. Сравнена с модерните сръбски казарми, обаче видът ѝ е доста величествен.

Според представител на главната агенция за консервация в Нови Сад, Институтът за закрила на историческите паметници, комплексът подлежи на заповед за опазване заради "историческата и архитектурната" му стойност.

Финансовият потенциал на обекта е очевиден. Той заема първокласен терен с площ от 10 000 кв.м. в сърцето на Нови Сад.

През 2011 г., военната служба в Сърбия престава да бъде задължителна. Намелелият брой новобранци, които трябва да бъдат настанявани, прави казармата "Арчибалд Райс" ненужна.

Комплексът е включен в списъка от изоставени имоти, които закъсалата за пари армия се опитва да продаде на частни инвеститори.

Казармата е изпразнена през лятото на 2011 г. Според условията на правителствения план за разпродаването на военни имоти, местната власт – в случая, градът Нови Сад, получава предложение да я откупи пръв. Но общината няма достатъчно средства за покупката.

На 22 декември 2011 г. членове на широка мрежа от младежки активисти, наречена Инициатива за социален център, нахлуват с взлом в комплекса.

По време на краткотрайния си престой те привеждат стаите в спретнат вид и ги правят гостоприемни с помощта на дарени мебели. Освен това се опитват да окажат въздействие върху местната общност, като отварят кухня за бедни и раздават коледни подаръци на децата. Вечер с подръчни средства инсталират екран за кино-прожекции.

Ивана Волич, член на инициативата, казва, че мястото е щяло да служи като дом за креативни хора и организации, които нямат "свое собствено пространство и пари за високи наеми". Според нея то е щяло "да бъде от полза за цялото общество".

Представители на инициативата кандидатстват за официално разрешение за използването на казармата като културен център, но не получават отговор.

На 13 януари 2012 г., властите обявяват край на окупацията и полицията се заема с изгонването на активистите. Днес казармата продължава да е на пазара. Още не се е намерил купувач.

Продажбата на сградата е част от по-мащабен план за събирането на средства, които да финансират жилища за хиляди настоящи и бивши офицери и техните семейства. Някои от тях нямат собствен дом откакто са избягали в Сърбия при разпада на Югославия през 1990-те.

Според полковник Александар Илич, който е отговорен за разпродажбата, общата стойност на продаващите се из страната военни имоти възлиза на един милиард евро. Приходите от тях, твърди той, ще финансират изграждането на около 12 500 апартамента.

Сръбското правителство се е озовало в неловка ситуация заради провала си да осигури дължимия подслон на около 14 000 офицери и служители на Министерството на отбраната и техните семейства.

Като законен собственик на сградата, армията има пълното право да изхвърли активистите. Като причина може да използва аргумента, че скуотърите биха могли да разколебаят потенциалните купувачи.

Въпреки това активистите твърдят, че са предотвратили по-нататъшното разпадане на постройката. По време на краткия си престой те са подменили някои от повредените керемиди по покрива.

Някои служители и експерти в Нови Сад критикуват стратегията, която оставя историческата сграда празна за неопределен период от време, докато ѝ се търси купувач.

Макар и да не подкрепят непременно активистите, те вярват, че казармата не бива да се оставя безнадзорна и необитаема, каквато е в момента.

Александар Йованович, бивш президент на местния парламент твърди, че "Арчибалд Райс" е част от културното наследство на града и грижата за него е трябвало да се повери на гражданите.

Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) не успя да получи достъп до обекта, за да провери състоянието на сградата. Полковник Илич обаче признава, че откакто е изоставена, постройката може и да е загубила част от стойността си. По неговите думи Министерството на отбраната вече не инвестира в поддръжката на сградите, които са предназначени за продан.

Според критиците на тези действия това отношение води до съзнателното занемаряване на иначе ценна сграда.

Те твърдят, че колкото по-дълго сградата остане необитаема, толкова по-бързо тя ще се разпадне – и толкова по-силен ще стане аргументът за цялостното ѝ разрушаване. Тогава единствено земята, на която се намира обектът би имала стойност, като място за ново строителство.

Беде твърди, че военните са надценили стойността на комплекса и смята, че вероятността да получат определената от тях сума е доста малка – особено по време на икономическа криза. Купувачът на сградата в крайна сметка вероятно ще я разруши. "Рано или късно, ще видим търговски комплекс на мястото на казармата," казва той.

Макар и сегашното състояние на постройката да тревожи някои експерти и активисти, изглежда, че в управлението на обекта военните не са нарушили никакви закони.

Те не коментират обвиненията, че стратегията им прави разрушаването на казармата по-вероятно. Няма доказателства, които да подкрепят съмненията, че мястото е нарочено за ново строителство.

Полковник Илич защити пред BIRN стратегията на армията с аргумента, че стойността на обекта би могла да се повиши с времето.

Полковник Илич казва, че ако не се появи купувач, армията е готова да намали първоначално определената цена с до 60 процента.

Частен брокер на недвижими имоти оценява, че земята, на която се намира казармата – без да се взимат предвид сградите – струва между 800 000 и 1.2 милиона евро.

Нуждите на младежките активисти и на бившите военни служители не винаги са несъвместими. В хърватския крайбрежен град Пула едните и другите споделят пространство от 17 000 кв. м. в комплекс, който някога е бил казарма.

В днешно време комплексът служи като неформален културен център, който се използва като място за събития и събирания от около 70 местни асоциации. Сред тях са танцови и театрални трупи, футболни фенове, пънкарско сдружение, "хактивисти" – както и съюз на бивши войници.

Пула получава казармата от военните като частично погасяване на този дълг. Но градската администрацията не разполага със средствата, необходими за поддръжка на имота. Тя прави сделка със завзелите сградата активисти да ремонтират обекта, в замяна на което администрацията легализира статута им.

Както при случая с "Арчибалд Райс", скуотърите са избрали сграда, която никой не може да си позволи да поддържа – но реакцията в Пула е много по-различна.

Нелегалната окупация на изоставени сгради изглежда получава легитимност, когато предоставя на обществото нещо, от което то се нуждае – и когато спестява пари на градската администрация.

Най-старата превърната в културен център казарма в бивша Югославия се намира в Любляна, столицата на Словения.

Комплексът "Метелкова" е окупиран от активисти през 1993 г., сред сблъсъци с полицията. Администрацията в края на краищата го отстъпва на скуотърите, чиято кампания е подкрепена от видни обществени фигури.

Урош Грилц, служител в градския съвет на Любляна казва, че комплексът "Метелкова" се е превърнал в част от културния пейзаж на града, както и в туристическа атракция. Градският съвет подкрепя активистите, които функционират като автономно културно министерство и се занимават с проекти, които градската администрация е подминала.

Както в Пула, окупацията на комплекса е обект на мълчаливо споразумение с властите.

Продажбата на наркотици и сбиванията не се толерират в "Метелкова", като самите активисти отговарят за сигурността на територията на комплекса. В замяна градската управа си затваря очите за дребни нарушения, свързани с лицензи за продажбата на храна и алкохол.

Грилц твърди, че градската администрация е защитила "Метелкова" в сблъсъци с държавните власти, когато те са се опитали да приложат закона стриктно.

Активистите в Нови Сад казват, че все още се опитват да съберат подкрепа за ново завземане на казармата. Не е ясно дали хората ги поддържат.

Силвия Фекете, учителка в детска градина на около 30, подкрепя кампанията.

Никола Кармаркович, студент на 20-ина годишна възраст, не е толкова позитивно настроен. "Те влезнаха без разрешение, като разбиха ключалките на частна собственост," казва той. "Представете си, че някой нахлуе във вашия дом и предяви претенции към него... Точно това направиха те."