Разкол във вярата: Надигането на консервативния ислям тревожи Косово
Вярващите, които не успеят да намерят място в джамията, сядат пред вратите ѝ, по застлания с молитвени килимчета паваж. Усиленият от високоговорителите глас на имама се разнася над тях и отеква по улицата.
По време на петъчните молитви в Прищина, столицата на Косово, главната джамия не успява да побере нито вярващите, нито звуците на службата, която са дошли да чуят.
"Враговете на Аллах водят мюсюлманската младеж по грешен път," предупреждава имамът. Той изброява алкохол, наркотици и вредното влияние на интернет като елементи от организираните усилия "да се спре набраната от исляма скорост".
"Греховното е в подем," напомня той на слушателите си. "То не бива да бъде толерирано. Не бива да затваряме очи пред това явление."
Човек няма нужда да търси дълго, за да открие следите от пороците, които той критикува. Недалече от джамията млади мъже и жени седят заедно и пият кафета и бири в модерните барове в центъра на Прищина.
| Арбана Джара е журналист от Косово. Тази статия е изработена в рамките на журналистическо проучване за Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката, инициатива на фондация "Робърт Бош" и фондация ЕРСТЕ в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). "Дневник" е медията в България, която публикува изследванията на журналисти от Балканите, участвали в тазгодишната програма. |
Друга скулптура наблизо - гигантски модел на английската дума newborn, "новородено", отбелязва ключов момент от процеса, задвижен с тези въздушни атаки - едностранното обявяване на косовската независимост от Сърбия през 2008 г.
Благодарността към Съединените щати, а и към техните съюзници в тази военна акция, укрепва виждането на косоварите, че те са свободна нация. Но едно друго, непряко последствие от този конфликт сега им създава проблеми.
Една консервативна разновидност на исляма привлича последователи из цяло Косово. Нейното надигане е предизвикателство към традициите и амбициите на обществото, което вижда своята идентичност повече в албанския етнически произход и проамериканските настроения, отколкото в мюсюлманската вяра.
Практически неизвестни тук до 1999 г, религиозно консервативните и крайни мюсюлмани са малка, но все по-видима група с последователи във всички големи градове и в някои от най-бедните райони на провинцията.
Служители на сигурността казаха за Балканската мрежа за разследващи репортажи, че по-радикалните форми на вероизповеданието са се появили след войната, с навлизането на ислямски агенции за помощ и с изпращането на местни имами да се образоват в арабските страни.
В анонимни интервюта официални лица твърдят, че според тях най-малко 50 000 души в Косово са се насочили към по-консервативни форми на ислям. Това число, което представлява съвсем малка част от 1.8-те милиона косовски мюсюлмани, няма как да бъде проверено.
Надигането на консервативните мюсюлмани тревожи светски възпитаните косовари, а също и имамите с по-умерени възгледи. Но консервативните мюсюлмани се оплакват, че техните противници с твърде голяма готовност, и несправедливо ги обвиняват във връзки със склонни към насилие екстремисти.
Проучване на Балканската мрежа потвърди, че някои духовни лица и вярващи са под наблюдението на националното разузнаване. То обаче не е открило доказателства, че те представляват заплаха за сигурността.
"Европейски стандарти"
Новият вид консервативни вярващи казват, че светската конституция на Косово дискриминира набожните. Те протестират, че законите не позволяват на образованието да набляга на исляма. Настояват да се облекчат и ограниченията по отношение на религиозните символи в държавните училища, които не позволяват мюсюлманките да носят забрадки.
Консервативните имами настояват да им се разреши да практикуват свободно своята вяра. Последователите им пък се оплакват, че са подложени на дискриминация в обществото изобщо, и в частност - на пазара на труда.
"След войната започнах да научавам повече за исляма," казва забрадена млада жена в автобуса за Прищина. Тя отказва да каже името си.
"Мислех, че съм свободна от сръбския режим и мога да практикувам религията си без страх и предразсъдъци," казва тя. "Но хората продължават да ме зяпат само защото нося забрадка. Трудно ми е да си намеря работа или да кандидатствам за позиция в обществения сектор."
Оплакванията на консервативните вярващи обаче изнервят много светски жени.
"Мюсюлманка съм, каквито сме били винаги," казва 27-годишната Линда в едно от кафенетата в центъра на Прищина. "Но не ходя на джамия. Истински съм притеснена от този нов ислям, който навлезе след войната."
"Дотогава наоколо нямаше млади мъже с бради и панталони до под коленете," казва тя за прическите и дрехите, предпочитани от много последователи на по-консервативните форми на мюсюлманството.
Отношенията между държавата и консервативните вярващи са белязани от несигурност и напрежение. И двете страни се позовават на международното законодателство за човешките права - едните търсят в него защита на позицията си, другите намират в него пречка, за да предприемат действия.
"Ако някой твърди че имаме свобода на вероизповеданията, това не отговаря на истината," казва Шефкет Красничи, имам в главната джамия в Прищина. "Искаме същите права, които имат мюсюлманите в Лондон или в Съединените щати."
Вътрешният министър Байрам Реджепи пък заявява, че грижата да не бъдат нарушени човешките права е попречила на опитите му да възпре дейността на предполагаеми крайни ислямисти. Той каза пред Балканската мрежа, че се е опитвал да наложи закон срещу "радикалните секти" по време на мандата си като министър председател преди девет години. Служители на мисията на ООН, която подпомагаше управлението на Косово между 1999 и 2008 г., обаче са го разубедили.
"Попитах ги те биха ли толерирали религиозни секти, които застрашават техните държави. Те ми отговориха, че това са европейски стандарти."
Мисията на ООН в Косово обяснява, че не е имало нужда от подобни мерки. "Оценките на сигурността, направени от международната общност в Косово по онова време не даваха основания да се създават закони срещу мюсюлмански радикални групи," казва Оливие Салгадо, говорител на мисията.
И според Бехджет Шала, оглавяващ основната институция на Косово по човешките права, ООН и ЕС са подценили риска от екстремизъм. Двете организации постепенно предават своите отговорности в ежедневните дела на страната.
"Представителите на международната общност днес са тук, утре ги няма. Те ни оставят със задействана бомба в ръце," казва Шала пред Балканската мрежа. Според него бедността и пропускливите граници на Косово правят страната удобна почва за радикализма.
Френският посланик в Прищина Жан-Франсоа Фиту обаче смята, че не само в Косово съществуват такива условия. Според него всички потенциални заплахи трябва да се приемат много сериозно. Но реакцията срещу тях, добавя той, трябва да се премери добре спрямо потенциалния ѝ ефект на ограничаване на индивидуалните свободи.
"Сложно е. Винаги е въпрос на баланс," казва той за Балканската мрежа и припомня, че Франция, където живее най-голямата мюсюлманска общност в Западна Европа, също е предизвикала ожесточен дебат със забраната си забрадки да бъдат носени в училищата.
Отпор на "светското"
Разпадът на социалистическа Югославия бе съпътстван от подем на религиите в региона. Католическата и православната църкви на Хърватия и Сърбия са по-силни сега, отколкото преди войните през 90-те.
Косово не прави изключение. Из цялата страна са построени нови джамии, които често са финансирани от дарители от ислямския свят.
Но подобно на останалата част от региона, и тук близкото минало е определяно по-скоро от национализма, отколкото от религията. Косовското население, което се състои предимно от етнически албанци, често е възприемало себе си като преследвано малцинство в доминираната от сърбите Югославия.
В края на 90-те то почти единодушно подкрепя бунтовническата съпротива срещу сърбите. Намесата на НАТО увеличава мащаба на целите в тази борба и убеждава много етнически албански националисти, че техните най-близки съюзници са Вашингтон и Брюксел.
Повечето косовари са мюсюлмани и практикуват сравнително либерална форма на ислям, размесена с традициите на Османската империя и на суфите. Много от тях биха искали да видят страната си като светска нация в рамките на Европейския съюз, както е визирано и в нейното устройство и както предвижда сегашното ѝ правителство.
За онези, които не виждат противоречие между вярата си и либералните ценности, надигането на религиозни хардлайнери е притеснително.
"Срамота е, че има радикални вярващи сред нас, защото мнозинството косовари не ги подкрепя," казва Лулета Шала, икономист в Прищина. "Както всички знаят, ние сме про-американски настроени."
Новите, праволинейни течения изглежда са повлияни повече от арабската интерпретация на вярата, отколкото от обичайните за Косово османски традиции. Те често са наричани уахабити или салафити, въпреки че повечето от тях отхвърлят подобни етикети.
Тези термини произлизат от сектите в Саудитска Арабия, станали синоним на пуризма в исляма. Хардлайнерите често се описват като защитници на вярата, които се противопоставят на налагането на "западния" секуларизъм в Косово.
Фуад Рамичи, представител на движението Башкоху казва, че общността му насочва вниманието към исканията си чрез обществени протести и изключваща насилие съпротива. Те са автори на оплакването срещу забраната да се носят забрадки в училищата и срещу голямата видимост на християнските паметници в Прищина.
"Искаме политиците... да уважават правата на мюсюлманското мнозинство в Косово," каза той за Балканската мрежа. "Те дискриминират мнозинството, като се опитват да се представят за про-западни."
"Държава, която се опитва да ми наложи светския начин на живот, не може да бъде демократична."
Рамичи казва, че се смята преди всичко за мюсюлманин, и след това за косовар. Той се е сражавал в Босна през 90-те и е бил на борда на Мави Мармара - кораба, който се опитваше да достави хуманитарна помощ на палестинците в Газа и беше заловен от израелските военни през 2010.
Рамичи остро критикува правителството на Косово, а също и ръководството на традиционното духовенство. Но той настоява, че групата му е срещу насилието и не е заплаха за никого.
"Ние внимаваме, защото враговете ни искат да ни изобразят като дестабилизиращ фактор в региона," казва той. "Да дадеш на хората свободата и правото да практикуват своите религиозни виждания не е абсолютно никакъв риск."
Светска съпротива
Няколко консервативни духовници също публично критикуват онова, което смятат за структури на светската държава, и опасностите от едно нерелигиозно общество.
Но и те отхвърлят всяка връзка с уахабитството. Красничи от централната джамия в Прищина казва, че не вярва в никакви разлики или разделения между мюсюлманите. Нито пък смята, че Косово е застрашено от свързан с насилие екстремизъм. "Покажете ми една екстремистка, радикална уахабитска група," пита той риторично.
Въпреки че е посрещано с негодувание сред светски настроените косовари, консервативното послание е спечелило последователи в обеднелите и селските райони.
През 2010 г. Айнишахе Халими, защитничка на правата на жените в Скендерай, организира петиция срещу имама в едно близко село, за който се твърди, че е насърчавал жени и млади момичета да носят забрадки.
Нейната кампания привлича няколко хиляди души, които се подписват под петицията, и подкрепата на местните политици. "Имах информация, че жените от селото са били подведени и че там е проповядвана нетрадиционна форма на ислям," казва тя пред Балканската мрежа.
Много от подписалите се под петицията са били притеснени от действията на имама, които, макар и да не са незаконни, са интерпретирани като опит да се наложи религиозно облекло на децата.
Въпросният имам, Кастриот Дука, е депортиран в родната му Албания през март 2010 г. Становище на косовската полиция сочи, че той е бил екстрадиран заради нарушения на условията за неговото постоянно пребиваване. То му е било разрешено специално с цел той да извършва хуманитарна дейност.
"Разрешението му за постоянно пребиваване е издадено, за да развива хуманитарна дейност, а не друга, каквато г-н Дука е извършвал в страната," се казва в изявлението. Не е ясно дали неговото експулсиране е свързано с оплакванията в петицията.
Село Марина, където Дука е работил, е едно от най-бедните в Косово. Регионът е бил в центъра на конфликта между етническите албански бунтовници и сръбските сили, и в него живеят извънредно голям процент вдовици и семейства без бащи.
По време на посещение в Марина това лято няколко души говориха с добри чувства за прогонения имам. Те потвърдиха, че Дука е преподавал ислям на ученици, и казаха, че в действията си той напълно се е придържал към ролята си на духовно лице.
Работата на Дука в Марина е финансирана от ислямска благотворителна организация със седалище в Лондон, Рахма Мърси. Председателят й Калил Пател казва, че организацията е оказвала хуманитарна помощ на жителите в селото от 1999 г.
Той каза, че на момичетата, изучавали религия, са им били предложени забрадки, но изобщо не под формата на задължение. "Създадохме чудесна среда," казва той. "Дадохме униформи на момчетата и забрадки на момичетата."
Обръщането в една или друга вяра не е незаконно в Косово. Много от организациите, които имат дейност в страната, са свързани с християнски или мюсюлмански институции и открито включват религиозен елемент в хуманитарната си работа.
Консервативните мюсюлмани в региона обаче се оплакват, че тях много по-лесно ги окачествяват като екстремисти.
Бекир Ханини, имам от етнически албански произход, управлява магазин и печатница в столицата на съседна Македония Скопие. Полицията нахлува в собствеността му през 2008 г. и конфискува компютри и религиозни материали.
Отначало акцията е описана пред местната преса като антитерористична, въпреки че Халими отрича всякакви връзки със склонни към насилие радикали. По-късно полицията връща конфискуваните материали. Срещу Халими така и не са повдигнати обвинения, но според него репутацията му остава опетнена.
"Никой не каза по новините, че нямаме връзка с радикалисти," казва той. Според Халими обвиненията срещу хора като него са мотивирани по-скоро от дребни вражди, отколкото от реален страх от екстремизъм.
"Няма риск от радикализъм"
Някои критици на екстремизма също твърдят, че са преживели нападения или повреда на имущество заради възгледите си. Те обвиняват уахабитите в употреба на насилие и принуда. Но мотивите за тези нападения остават несигурни.
Инцидентите са спорадични - три за период от три години, и само един от тях е преследван успешно в съда.
През 2007 г. Мусли Вербани, бивш имам в Качаник, изнася служба, в която предупреждава вярващите за опасността от екстремизъм. Скоро след това автомобилът му е подпален на паркинга. През януари 2011 г. местен мъж е осъден за инцидента на три месеца затвор.
Други нападения на хора, които са правили изказвания срещу екстремизма, не са последвани от арести. Джабир Хамиди, специалист по ислямските учения от университета в Прищина и изявен критик на уахабитите, е бит от маскирани лица през 2008 г. Той смята, че е нападнат заради възгледите си.
Имамът на Дренас Осман Муслиу е жестоко пребит в джамията през 2009 г. "Загубих съзнание и ръката ми беше счупена," казва той за Балканската мрежа. "Винаги съм говорил открито срещу уахабизма в нашите среди".
Високопоставен полицейски служител, който пожела да запази анонимност, заяви, че не са намерени достатъчно доказателства, за да се повдигнат обвинения по нападенията срещу Хамиди и Муслиу.
И двамата потърпевши казват, че са разочаровани от реакцията на Ислямската общност - обединяващата организация, която управлява джамиите в Косово. Според тях тя е трябвало да реагира много по-остро на нападенията срещу нейни членове.
Но Ахмед Садриа, който е на ръководна позиция в Общността отрича, че неговата институция е можела да направи повече от стореното. Той сочи, че това е задължение на полицията.
"Не е вярно, че не сме реагирали на побоите. Настояхме властите да открият извършителите," казва той. И добавя, че нападенията са тревожни, но мотивите за тях останат неясни.
"Не можем да допуснем това да се превърне във феномен," казва той, "но не можем и да коментираме по тези случаи, без да знаем причините [за нападенията]."
Пазителите на закона в Косово казват, че следят изкъсо ислямските хардлайнери и са бдителни за потенциални заплахи за сигурността.
"Извършени са арести, следвани от разследвания от дирекцията по тероризма," казва Шпенд Максуни, шеф на полицията в Косово.
Сериозни, доказани обвинения в тероризъм обаче не е имало. Повечето от заподозрените в екстремизъм са съдени за нелегално притежание на оръжия - широко разпространен проблем в Косово, смятан за сравнително дребно прегрешение.
Служители на сигурността в Косово казаха пред Балканската мрежа при условие за анонимност, че заподозрени в екстремизъм мюсюлмани са под наблюдение в 30 от общо 650-те джамии в страната. Седем имами са разследвани заради съмнения, че проповядван радикализъм. Но обвинения не са предявени срещу никой от тях.
Повечето от имамите в списъка, който Балканската мрежа прочете, работят в джамии под управлението на Ислямската общност. Садрия отрече каквато и да е възможност опасни радикали да са проникнали в джамиите.
"Не виждам какъвто и да е риск и няма нужда въпросът да се раздува," каза той за Балканската мрежа.
Въпреки че в Косово не е имало сериозно насилие, породено от екстремизъм, според някои експерти властите трябва да продължат да се вслушват внимателно в посланията на хардлайнерите - дори и те да не извършват нищо незаконно.
"Езикът, изпълнен с омраза и радикалните, екстремистки служби определено могат да доведат до насилие," казва Усама Хасан от Фондация Килиам - изследователски център в Лондон, който работи срещу екстремизма. Хасан цитира случаи, в които британски мюсюлмани са радикализирани чрез проповеди.
Но законодателството в тази област често остава мъгляво, дори във Великобритания. Подбуждането към насилие е незаконно, но законите за свободата на словото дават известна възможност за критика, основана на религиозни схващания.
В Прищина хардлайнерите от движението Башкоху на Рамичи продължават да демонстрират враждебност към на властите.
На 8 октомври тази година церемонията за полагане на основите на нова джамия е прекъсната за кратко от малка група мъже от движението, обути в характерните панталони до под коленете и с типични бради.
Активистите подсвиркват и скандират по време на изказването на президента, докато не са отведени от полицията.