Хърватия ще стане 28-мият член на Европейския съюз през юли и едва втората страна в блока след Словения от републиките, създадени след разпадането на Югославия. След четири години без растеж и твърде ограничени усилия за намаляване на държавната роля в икономиката нивата на хърватския дълг и дефицит обаче превишават тавана, определен от ЕС, пише "Ройтерс".

Документ на Европейската комисия от миналата седмица показа, че Хърватия може да бъде подложена на надзор от страна на ЕС веднага след като се присъедини към блока на 1 юли.

Хърватия, която беше одобрена за член на ЕС след шест години разговори, ще трябва да извърви стъпките на други 10 бивши комунистически държави. От тях чехите и словаците приватизираха големи държавни банки и компании, преди да влязат в ЕС, и продадоха други след това.

Словения, която се присъедини към ЕС през 2004 г. и прие еврото през 2007 г., не успя да продаде големите си държавни банки и в момента се опитва да го направи, за да избегне международна спасителна програма. Хърватия подобно на Полша и Словакия въведе частна пенсионна схема, но трябва да направи още, за да овладее финансите си, смята Еврокомисията.

Предстоящото еврочленство на Загреб събуди надеждите за приток от чуждестранни инвестиции в 44-милиардната икономика на страната, както и за стимулиране на растежа и заетостта. Брюксел обаче предупреждава за задълбочаващия се бюджетен дефицит, растящия й публичен дълг и неблагоприятната бизнес атмосфера, липсата на конкурентоспособност, слабата правна защита за инвеститорите и лошата публична администрация.

Хърватският дълг се очаква да достигне 62.5% от БВП през 2014 г., с около 10 процентни пункта повече в сравнение с 2012 г., нарушавайки официалния таван на ЕС от 60%. Според прогнозите бюджетният дефицит ще стигне 4.7% от БВП тази година от 3.8% през 2012 г. и ако не бъде коригиран - до 5.6% следващата година, което е над трите процента, определени от ЕС.

Икономиката на страната се свива от 2009 г., като тази година Брюксел очаква 1% спад и растеж от едва 0.2% през 2014 г. В резултат на това ЕС може да реши да подложи финансите на страната под незабавно наблюдение след юли. "Комисията ще оцени ситуацията и ще проучи дали е налице прекомерен дефицит", коментира официално лице, добавяйки, че няма график за действие на този етап.

Хърватия може да има шанс да съживи растежа и заетостта, ако успее да последва Словакия, Чехия и Полша по пътя на неприятните реформи. Подобно на Словения обаче, Хърватия трябва да ускори приватизацията на губещи държавни компании, да подобри събираемостта на данъците и да се справи с измамите, смята Еврокомисията.