Когато през 90-те години тогавашният външен министър на Русия Евгений Примаков се опитваше да предупреди бившия съветски сателит Полша да не се присъединява към водения от САЩ военен алианс НАТО, той използва черен хумор, примесен със завоалирана заплаха, пише "Ройтерс".

Този месец обаче, когато Москва се опитваше да разубеди бившата съветска република Украйна от подписването на споразумение с Европейския съюз, използва по-малко хумор и доста заплахи.

Повече от две десетилетия след разпадането на Съветския съюз Русия все още страда от въображаема болка в ампутираните си крайници. Тя се появява всеки път, когато бивша съветска република направи стъпка към интеграция със Запада.

Болката е най-силна в Украйна, страна с 46 милиона души население и икономика, възлизаща на 330 милиарда долара, която гласува за независимост от Москва през 1991 г., но която много руснаци смятат за историческа люлка на собствената си нация.

Путин успя да попречи на Украйна и Грузия да тръгнат по пътя към НАТО през 2008 г., когато германската и френската опозиция, съчетани с украинското обществено негодувание, попречиха на курса на президента Джордж Буш за разширяване на алианса към югозападните граници на Русия.

Западните преговарящи казаха тогава, че според дипломатите Москва няма да възрази, ако тези държави изградят по-тесни граждански икономически връзки с Европейския съюз.

Раздразнението на Москва от студената война обаче се надигна отново, докато Украйна, Грузия и Молдова се готвят да подпишат споразумения за асоцииране с ЕС на срещата на Източното партньорство във Вилнюс, Литва, на 28-29 ноември.

Според Караганов в Русия на това се гледа като на опит ЕС да демонстрира геополитическите си мускули,

Кремъл използва търговските санкции и заплахите да прекъсне енергийните доставки в опит със сила да привлече страните, които определя като "близка чужбина", към водения от Русия Евразийски митнически съюз, вместо да се доближат до единния пазар на ЕС.

Използвайки думите на Макиавели, Путин, изглежда, смята, че е по-добре да предизвиква страх, отколкото да го обичат.

Армения, геополитически изолирана в Южен Кавказ, се поддаде на търговския натиск и през септември се съгласи да се присъедини към съюза, сформиран от Русия, Беларус и Казахстан през 2010 г.

Навсякъде другаде обаче европейската "мека сила" на икономическото и политическо привличане, изглежда, ще надделее над твърдата тактика на Русия, включваща например спиране на вноса на молдовско вино и украински шоколад и заплахи отново да спре доставките на газ за Киев през зимата.

Високопоставени служители от ЕС очакват Москва да приложи на практика поне за кратко част от заплахите си, ако както изглежда все по-вероятно, украинският президент Виктор Янукович подпише споразумението във Вилнюс. Това може да принуди европейците да осигурят извънредни газови доставки и евентуално стендбай финансиране с МВФ, макар и Янукович до момента да отхвърля условията за получаване на заем от фонда.

След като руският монополист "Газпром" два пъти спря кранчето на Киев при спорове за плащания през 2006 и 2009 г., европейските енергийни фирми пренебрегнаха гнева на Москва и адаптираха газопроводите, които доставят руския газ на Запада така, че да може да се обърне потокът и да се праща газ на Украйна от Полша, Унгария и Словакия.

Според някои анализатори "Газпром", чието влияние върху ценовата политика и европейския пазар е отслабено от намалялото търсене и бума на добива на шистов газ в САЩ, трудно може да си позволи дълготрайно прекъсване на доставките за Украйна.

ЕС обаче изглежда недостатъчно подготвен да поеме повече отговорност за един партньор с нефукционираща икономика и корупционни и политически вражди, който се опитва да обслужва дълговете си.

Споразумението за асоцииране предвижда 1 милиард евро помощи за седем години, обвързани с реформи. Киев обаче ще се нуждае от повече, за да понесе една продължителна търговска война с Москва.

В същото време Украйна е на 144-то място от общо 175 страни в годишния индекс за усещането за корупция на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл". Това я поставя наравно със Сирия, Конго и Бангладеш и в по-лоша позиция от Пакистан, Нигерия, Иран и Русия.

Миналата седмица Киев забави подписването на споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за създаването на омбудсман, който да помага с борбата с корупцията и за подобряването на инвестиционния климат за чуждестранния бизнес. Евентуален провал може да струва на Украйна стотици милиони долари изгубено финансиране от ЕБВР.

По думите му има по-малко административна корупция заради обхвата на електронното правителство, но страната има повече проблеми с политическата корупция по високите нива отколкото преди две години. Той гледа на споразумението с ЕС като на чудесна възможност Украйна да се изчисти, защото Киев ще трябва да приеме големи части от правилата на ЕС.

Колко ефективна ще е сделката на практика обаче не е ясно, защото тя не съдържа перспектива за еврочленство.

Дали изобщо ще се подпише споразумение между ЕС и Украйна сега зависи от желанието на Янукович да освободи от затвора своя основен политически опонент, бившия премиер Юлия Тимошенко, и да й позволи да пътува за Германия за лечение.

Представители на ЕС направиха 26 посещения в Киев, за да договорят условията за освобождаването й, засега обаче напразно. Някои европейски представители разчитат на украинските олигарси, нетипичен съюзник, който обаче има силен интерес от достъпа до пазара на ЕС.