Днешните разговори по телефона може да са евтини, но тарифните планове невинаги са били такива. В тъмните векове, преди смартфонът да сложи интернет в джоба ви, всяка минута мобилен разговор е била внимателно отчитана.

Пътят към безплатен и бърз безжичен трафик не е бил кратък. За повечето страни това е означавало продажба на честоти, изграждане на мрежи и неумолимо напредващо унищожаване на монополите чрез въвеждането на конкуренти. В Македония обаче, която е една от най-бедните страни на Европа, пътят към евтини разговори мистериозно е криволичил.

Според прокурори в Съединените щати той е минал през тайни срещи в хотел "Холидей Ин", унищожаване на ключов доказателствен материал и прехвърлянето на милиони евро във вид на подкуп към регистрирани в Кипър фирми.

Разследване на Балканската мрежа показа как македонските граждани са платили цената на сделка между правителството си и партньора му в телекомуникационната индустрия – подразделение на "Дойче телеком", международния гигант зад марката T-Mobile.

То извади на показ и как участвали в договарянето македонски политици вероятно са нарушили закона, но още не са разследвани. Междувременно телекомуникационни фирми са платили 95 милиона щатски долара за извънсъдебно уреждане по обвиненията в корупция в Съединените щати.

Зад всеки акт на подкуп се крият източник, мотив и получател. Американските прокурори могат да твърдят, че са свършили повече от половината работа, като са издирили кой е изплатил подкупите и защо. Но техните партньори в македонската правосъдна система още не са намерили отговора на третия въпрос – къде са отишли парите.

Сега Зарко живее в Германия. Подобно на мнозина други в неговата позиция, той поддържа контакт със семейството си чрез безплатните услуги в интернет от типа на "Скайп" и "Вайбър". Напуснал е Македония през 2006 г. Тогава по-големият от двамата мобилни оператора е МаkТеl – джойнт венчър между правителството и Magyar Telekom, унгарското подразделение на комуникационния гигант Deutsche Telekom. T-Mobile още не съществува в Македония, а мобилните услуги на MakTel са под името MobiMak.

Превесът на MakTel на пазара макар и скъп за потребителите е много доходен за собствениците му. Дивидентите от компанията са "сериозен източник на приходи за македонското правителство" според документи, достигнали до американското правосъдие.

Но през 2007 г. привилегированата позиция на MakTel се оказва застрашена - още един мобилен оператор печели лиценз. VIP, подразделение на "Телеком Австрия", навлиза на македонския пазар. Той анонсира пристигането си, като предлага предплатени тарифи, със 71% по-евтини от обичайните, според говорител на VIP в Скопие. Година по-късно компанията държи 10 процента от пазара. През 2013 г. делът ѝ наближава 30 процента.

След като се материализира като приватизиран джойнт венчър през 2001 г., мобилният оператор MakTel се радва на продължителен комфорт на пазара. В продължение на цели шест години след това негов единствен съперник е значително по-малкият оператор Cosmote.

Когато Македония подава кандидатура за членство в ЕС, тази ситуация се струва притеснителна на съюза. Той настоява телекомуникационният сектор да бъде либерализиран. С намерението да отговори на това очакване Македония въвежда закон, който би направил възможна появата на трети оператор на пазара.

Законът е одобрен през 2005 г., но докато VIP получи своя лиценз, минават още две години. Защо отнема толкова дълго време да се появи конкуренция? Според документ в американския съд отговорът се крие в тайно споразумение, сключено между правителството в Скопие и Magyar Telekom, неговият партньор в MakTel. Споразумението запазва привилегированата позиция на MakTel в нарушение на македонските закони.

Балканската мрежа успя да се сдобие с копие на споразумението, което, изглежда, дава на компанията правото да оказва влияние върху законите в телекомуникационния сектор. Тези закони обикновено са запазена територия на суверенните правителства.

Бившият премиер на Македония Владо Бучковски потвърди пред Балканската мрежа, че е подписал такъв договор, и каза, че според него той нито е таен, нито е незаконен. Точно това споразумение обаче е станало предмет на две разследвания, които са донесли на американските държавни агенции милиони долари под формата на извънсъдебно уреждане на претенциите.

Deutsche Telekom и Magyar Telekom са платили на американското Министерство на правосъдието глоба в общ размер от 63.9 милиона долара през 2011 г. Magyar Telekom е платил и още 31.2 милиона долара на Комисията по ценните книжа и борсите – американския финансов регулатор.

Според говорител на Deutsche Telekom споразумението на компанията с американските власти отчита сътрудничеството със следователите, "оздравителните мерки", взети досега, а също и предстоящи такива.

В становище, изпратено по имейл до Балканската мрежа, говорителката Елпида Тризи каза, че Deutsche Telekom придава "изключително значение" на "антикорупционните и други политики и процедури на привеждане в съответствие".

Комисията по ценните книжа и борсите разглежда трети, граждански, иск срещу трима бивши директори в Magyar Telekom за подкуп на държавни служители. Те отричат обвиненията.

Сумата от 95 милиона долара за уреждане на исковете е сред десетте най-високи, събрани по силата на Закон за корупционните практики в чужбина на САЩ. Той забранява на фирми, които фигурират на американски фондови борси, да правят подкупи или други ненормирани плащания на чуждестранни официални лица.

Споразуменията означават, че не се е наложило никоя от компаниите да признава или отрича вина. С направения договор Министерството на правосъдието се ангажира да не предприема прокурорско преследване на фирмите през следващите две години, стига те да продължат да подобряват процедурите за привеждане в съответствие и да спазват законодателството.

Magyar Telekom също е приела за "верни и точни" серия от подробно описани твърдения за корупционни плащания, включени в споразумението за уреждане на претенциите. Те обаче могат да бъдат оспорвани, ако други страни, заподозрени в участие в случая, бъдат подведени под съдебна отговорност.

Независимо от това американските прокурори са извадили наяве цяла камара доказателства, които подсказват за схема, чрез която македонски официални лица очевидно са получавали подкупи. Въпреки това нито един македонски държавник не е разследван по случая - повече от пет години след като американските агенции са започнали своите разследвания. Прокурорите в Скопие са повдигнали обвинения по аферата с телекомите само срещу четирима души – все чужди граждани. Обвиненията срещу един от тях неотдавна са били оттеглени. Останалите трима така и не са изправени пред съда. Обвиненията са предявени през 2008 г.

Уреждащите претенциите споразумения в САЩ обвиняват Magyar Telekom в подкупване на държавници и в Черна гора. Но въпреки парламентарната проверка в страната там не са предприети съдебни преследвания.

MakTel навлиза в новото хилядолетие като реликва от комунистическото минало на Македония. Фирмата е изцяло собственост на държавата и има пълен монопол върху стационарната телефонна мрежа, а също и върху прохождащата мобилна. През януари 2001 г правителството, водено от ВМРО-ДПМНЕ, продава мажоритарния дял от фирмата на консорциум, оглавяван от Magyar Telekom

Сегашният премиер на Македония Никола Груевски, който по онова време ръководи финансовото министерство, казва, че се надява приватизацията да е знак за предстоящо развитие. Недоизреченото е препратка към стоящия зад Magyar Telekom немски оператор Deutsche Telekom.

През лятото на 2001 г. обаче Македония прикова вниманието не на чуждите инвеститори, а на чуждите дипломати. Бунтовници от етническото албанско малцинство вдигат оръжие срещу правителството. Тяхното въстание – и военният отговор на Македония – довеждат страната до прага на гражданска война. Хиляди хора са принудени да напуснат домовете си, докато насилието ескалира.

Посредници от САЩ и ЕС успяват да доведат двете страни на конфликта на масата за преговори и подписаният мирен договор спира враждите. През 2002 г. следват избори и резултатите от тях довеждат до смяна на правителството.

Социалдемократите, СДСМ, се обединяват в коалиция с по-малката етническа албанска партия, ДУИ, лидерите на която идват от средите на бунтовническото движение.

С облекчение, че са избегнали поредната балканска война, страните от ЕС награждават Македония с откриване на преговорите ѝ за членство в съюза. Те започват да се интересуват по-живо и от комуникационния ѝ сектор, все още доминиран от монолитния MakTel.

Депутатът от опозицията Радмила Секеринска, която тогава е министър на европейската интеграция от СДСМ, казва, че Брюксел "настоява за либерализиране на телекомуникационния пазар".

През февруари 2005 г. македонското правителство приема закон, с който отваря сектора за конкуренция - очевидно в опит да се съобрази с исканията на ЕС. Новият закон включва строги клаузи срещу монополизма, като казва, че ще предотврати оператори със "значителен пазарен дял" да "злоупотребяват с позицията си". Той налага и по-висока такса за честоти на мрежите – с други думи, ги кара да плащат повече, за да използват безжичните връзки.

Някои от управляващите Magyar Telekom не са очаровани от перспективата за появата на нов конкурент. Според документи в американския съд двама служители на компанията изразяват неудоволствието си пред македонски държавни лица на среща в Скопие през януари 2005 г – месец преди приемането на закона. На срещата присъстват и трима мъже, идентифицирани от съда като "гръцки посредници".

През май на следващата година мениджмънтът на Magyar Telekom подписва договор с високопоставен македонски политик. Целта на документа според свидетелствата в съда е да "забави или спре" присъждането на трети лиценз за мобилен телефонен оператор. Споразумението също трябва да "облекчи и другите неблагоприятни последствия от новия закон", отчасти като опрости на MakTel задължението да плаща "пълния размер на увеличената такса за честоти".

В края на май 2005 г. представители на македонското правителство се срещат с управляващите Magyar Telekom в Holiday Inn в Скопие. Двама от гръцките посредници също присъстват.

Според съдебни документи всички страни в срещата "се споразумяват да пазят в тайна съществуването и целта на това споразумение, включително от одиторите на Magyar Telekom и от обществеността".

През август същата година според съдебните документи управляващите Magyar Telekom подготвят още едно тайно споразумение с второстепенен македонски държавник от по-малка политическа партия. За да си осигурят подкрепата му, те му обещават да предоставят "бизнес възможност" на "обект, създаден" от неговата политическа партия. Тази възможност никога не се материализира, но подкрепата на държавника е осигурена и документът е подписан.

Единствените подписани копия на двете тайни споразумения са поверени на мъж, който е идентифициран в съдебните документи като първия гръцки посредник.

Балканската мрежа получи неподписани копия от двете споразумения, като всяко от тях е озаглавено "Протокол за сътрудничество".

На първото споразумение е оставено място за подписа на представител на македонското правителство, изписан на протокола като "Владо Бучковски" – тогава премиер.

В интервю, направено в сградата на университета в Скопие, където Бучковски сега преподава, той потвърди, че действително е подписал такъв протокол. "Тук няма нищо странно, това не е корупционна сделка", каза той за Балканската мрежа. Протоколът никога не бива заведен в правителствения архив, както изискват законите в Македония. Въпреки това Бучковски твърди, че той не е бил таен. Според него тази форма на споразумение не се изисква да бъде въвеждана в официалните регистри.

Освен академичната Бучковски продължава да преследва и политическа кариера. Той се отдели от СДСМ, която сега е най-голямата сила в опозицията. Като лидер на новата партия, той се превърна в ожесточен критик на левите идеи.

Бучковски е въвлечен и в дълго разискван случай с военни държавни поръчки – обвинен е, че е надул поръчка за резервни части за танкове. Това лято той беше осъден на три години затвор за участието си в аферата. Той отрича всички обвинения в корупция и обжалва присъдата.

Бучковски също казва, че протоколът е трябвало да реши трудна ситуация с Magyar Telekom в момент, когато компанията е дължала на македонското правителство като партньор в MakTel неизплатени дивиденти за няколко години.

Протоколът действително говори за нов график за изплащане на правителствения дял от дивидентите. Той постановява също, че бъдещите плащания ще зависят от "надеждността на регулаторната рамка" на македонския телекомуникационен пазар. Според текста му всички допълнителни закони в Македония ще бъдат "най-напред консултирани с MakTel/Matav". Matav е предишното име на Magyar Telekom.

На други места протоколът казва, че правителството на Македония ще "приеме всички предложения за наредби, направени от MakTel/Matav" – стига те да съответстват на "закона и европейската практика".

В сегашния процес срещу управляващите Magyar Telekom защитата е посочила, че протоколът не е нищо освен "меморандум за разбирателство" между двама акционери в MakTel. Според нея той не само не е бил таен, но и просто е отразявал "договорените политически и бизнес компромиси", които са в съответствие с европейските закони и практики.

Комисията по ценните книжа и борсите обаче смята, че споразумението е подписано с намерения, които са всичко друго, но не и невинни. "Този протокол е бил в нарушение на македонските закони", казва искът срещу тримата управляващи Magyar Telekom. "Той е изисквал държавни служители да пренебрегнат законовите си задължения", като блокират достъпа на трети оператор и намалят таксата за честотите, която MakTel е трябвало да плати.

Копието от втория протокол за сътрудничество, придобито от Балканската мрежа, е с празно място за подпис от друг македонски държавник – Джемали Мехази, бивш министър на телекомуникациите. Мехази е член на ДУИ, етническата албанска партия в коалиция със СДСМ от периода след конфликта.

Той не отвърна на никое от исканията на Балканската мрежа за коментар. ДУИ остава в управлението и сега е малцинствен партньор в коалицията, водена от ВМРО-ДМПНЕ.

Точно както македонския оператор, който по-късно ще придобие, Magyar Telekom се появява от пепелта на източноевропейския комунизъм като поредната държавна телекомуникационна мрежа с монополна позиция. Компанията е приватизирана през 90-те, като Deutsche Telekom постепенно придобива мажоритарния дял в нея.

През 1997 г. Magyar Telekom започва да търгува акциите си на Нюйоркската фондова борса – горд момент, който отразява силата ѝ на вътрешния пазар и амбициите на външния. Според сайта на компанията тя е първата от централна и източна Европа, която се озовава на тази борса.

Почти десетилетие по-късно тази търговия ще позволи на Комисията по ценните книжа и борсите да разследва Magyar Telekom в рамките на Закона за корупционните практики в чужбина. Той е насочен към компании със седалище в САЩ, но може да разследва и чуждестранни, ако те търгуват на американските борси и подават информация за печалбите си в комисията.

До разследването и последвалото откриване на тайните протоколи довежда рутинен одит от Pricewaterhouse Coopers, счетоводителите на Magyar Telekom.

Той изнамира два договора от 2005 г., чието "естество и бизнес цели… не са напълно ясни" според отчет, който е трябвало да се подаде от Magyar Telekom през 2009 г. През февруари 2006 г. комисията по одитите в телекомуникационните компании сезира правната фирма White & Case да се запознае със случая. Тя открива още подозрителни договори. Тя също съобщава, че служители на Magyar Telekom са унищожили документи, които юристите са се надявали да използват в разследването си.

Комисията по одитите поръчва по-широко, вътрешно разследване. През 2009 г. то стига до заключението, че управляващи в Magyar Telekom и MakTel са оторизирали разхода на 24 милиона евро чрез над 20 подозрителни договора.

Договорите изглеждали да са за услуги от типа на консултантство или лобиране, но нямало никакво доказателство такава работа да е свършена по посочените начини и в посочените срокове.

Според американските прокурори договорите е трябвало да прикрият плащания на подкупи. Съгласно документите в американския съд управляващите компанията са платили близо 4.9 милиона евро между 2005 и 2006 г. на фиктивна компания в Кипър и нейни подразделения. Компанията е управлявана от тримата гръцки посредници.

По онова време Magyar Telekom и MakTel получават каквото искат от Македония. Правителството забавя въвеждането на третия мобилен оператор до 2007 г. и намалява таксата за честотите за MakTel.

Изразено с думите на съдебните документи, "управляващите телекомите са знаели или са си давали сметка за голямата вероятност, че съществуват обстоятелства, при които направените плащания – в цялост, или частично - ще бъдат предложени, дадени, обещани или изплатени, директно или не, на македонски държавници".

Не съществуват обаче доказателства плащанията да са стигнали до когото и да е от македонското правителство.

При сегашното дело срещу тримата управляващи Magyar Telekom защитата отрича твърденията за нередни договори в Македония – тя настоява, че те са били законни и прозрачни.

Бучковски отхвърля предположението, че протоколът е свързан с обвиненията в корупция, отправени от комисията. "Тук няма корупция", каза той за Балканската мрежа. "Не знам дали нямат някаква друга информация за плащанията."

Комисията започна разследването срещу Magyar Telekom през 2006 г., след като компанията съобщи за първоначалното откритие на подозрителните договори. На 19 ноември 2007 г. Magyar Telekom празнува 10 години от вписването й в Нюйоркската фондова борса. Три години по-късно, на 12 ноември 2010 г., компанията се отписа оттам. Според сайта  тя е извършила това, "за да намали сложността на финансовата отчетност и административните разходи".

Magyar Telekom продължава да си партнира с македонското правителство в собствеността на мобилната мрежа, която по-късно е прекръстена на T-Mobile. И двете страни продължават да събират значителни дивиденти от съвместното си предприятие.