Договорът Сирия да унищожи оборудването си за производство на химически оръжия не успокои гражданската война, но пък донесе газови маски и нов граждански дух по улиците на Албания. Малката балканска страна неотдавна беше спомената като възможна дестинация за пренасяне на забраненото въоръжение, което тази година трябва да напусне границите на Сирия. Обединени срещу този план, хиляди албанци – семейства от средната класа, студенти, хипстъри и консервативни мюсюлмани – се събраха в столицата Тирана.

Албания има злощастната репутация на бунище за токсични отпадъци. Последната администрация тайно внасяше цели тонове такива от Западна Европа. Привикнали със скандалите, албанците биха ви уверили, че правителствата идват и си отиват, и нищо не се променя.

Миналия ноември обаче нещо се промени. След седмица лавинообразни протести премиерът Еди Рама каза, че ще откаже разрешение сирийските химически оръжия да се доставят в страната.

Това изявление отбеляза обратен завой в политиката на правителството, което на практика се видя принудено да откаже искането на най-силния си международен съюзник, Съединените щати.

То също отбеляза крайъгълен камък в историята на гражданското общество на Балканите. Десетки известни активисти в района са използвали гражданските организации като трамплин за политическите си кариери. Тяхното прехвърляне в политиката винаги е било противоречиво, съпроводено с отслабването, а понякога и дори унищожаването на организациите, които те са оставяли зад гърба си.

С демонстрацията срещу химическите оръжия в Тирана колелото направи пълен кръг. Протестиращите на улицата и политиците в парламента някога бяха защитавали интересите на обществото в неправителствения сектор заедно.

Преди десет години младежко движение, което се беше нарекло Mjaft – с албанската дума за "стига" - извести съществуването си, като организира протести срещу вноса на отпадъци. Движението работеше като неправителствена организация (НПО), финансирана предимно от донори в страните от ЕС.

Кампаниите на Mjaft бяха лъскаво организирани, пълни с трикове, които привличаха вниманието на медиите, и остроумно се подиграваха на по-старата генерация политици. Движението изразяваше мнение предимно по въпроси, които утвърдените политици предпочитаха да избягват - от високите телефонни сметки до трафика на хора. То революционализира гражданското общество, като даде възможност на хиляди млади хора да вкусят за първи път гражданската активност.

Сред организаторите на протестите срещу химическите оръжия през ноември имаше няколко бивши или настоящи членове на Mjaft. Но бившият лидер на тази организация, Ерион Веляй, беше от другата страна на барикадата – член на Социалистическата партия и министър в правителството, атакувано от протестиращите.

Стъпването на Веляй в политиката продължава да събужда противоречиви реакции в Албания. То предизвика и по-широк дебат за това къде са допирните точки между политиката, гражданското общество и европейската подкрепа за региона.

Според някои издигането на Веляй във властта, както и успехът на последните протести са доказателство за наличието на жизнено гражданско общество и свидетелстват за неговото проникване и влияние върху политиката.

Други обаче са стигнали до обратното заключение. Според тях Веляй е опетнил гражданското общество, като е нарушил границата, която го разделя от политиката.

Сокол Шамети, бивш директор на комуникациите в Mjaft, който сега работи като телевизионен журналист казва, че бившите лидери на движението, много от които са се присъединили към Ерион и Социалистическата партия – са злоупотребили с движението и са го използвали като платформа за политическите си амбиции.

Илир Кула, политолог от Албанската дипломатическа академия, казва, че активистите, които са влезли в политиката, са "предали вярата на обществеността" в гражданското общество. "Те демонстрираха, че цялата им реторика е била само подготовка да влязат в политиката."

Повечето хора на Балканите смятат политиката за мръсна дума, синоним на алчност и некомпетентност. Гражданските сдружения, каквито са и НПО, би трябвало да противодействат на лоши управленски решения и да представляват нуждите на хората пред властта.

Много НПО в региона са финансирани от ЕС, който се опитва да прокара реформи в страните - кандидати за членство. В този смисъл гражданските сдружения имат политическа функция. Но доверието в тях се гради на дистанцията им от политическите партии. Движения като Mjaft имат поведението на постоянна опозиция – критици на всеки, който се случи да е на власт.

На същото мнение е и Вук Мараш, програмен директор на МАНС – уважаваната антикорупционна институция в съседна Черна гора.

Открито демонстрираното единомислие с гражданските организации от страна на политиците се случва да бъде наказано. В Тирана протестиращите срещу химическите оръжия освиркаха опозиционни лидери, включително бившия премиер Сали Бериша, когато те се опитаха да се присъединят към демонстрацията.

Но в личен план активистите в гражданското общество невинаги устояват на атаките – или всъщност ухажванията – на политическите партии.

Главният редактор на Топ Ченъл тв и оглавяващ неправителствена организация Ментор Кикиа казва, че политическите партии често наемат лидери на гражданското общество, за да подкрепят своята популярност. "Политиците привличат лидери на гражданското общество, за да обновят собствения си имидж", казва той.

В съседна Черна гора пътеката от активизма към политиката е добре утъпкана. Няколко НПО в страната са се опитали да преминат групово в политически движения или партии. Но тези, които го правят, признават, че в този процес губят част от доверието.

Движението за промяна е сред най-известните черногорски неправителствени организации, превърнали се в партии. След обещаващо начало и цели 14 процента от гласовете на парламентарните избори през 2006 г., тяхната популярност е спаднала и на изборите три години по-късно те са загубили шест от единадесетте си места в парламента.

Борис Марич, бивш член на партията и съосновател на неправителствената организация, която я е предхождала се оплаква, че Движението за промяна е станало жертва на лични интереси. "То стана същото като всички останали политически партии," казва той.

Според лидера на партията Небойша Медойевич прехвърлянето в политиката е било добър ход за организацията, но тя е платила за него. "В личен план аз смятам, че направих грешка да вляза в политиката, защото това разруши кариерата ми", казва той.

За бившия лидер на Mjaft Веляй политиката е естествено продължение на работата му като активист. Той отхвърля критиките, че е използвал гражданското общество като трамплин към политиката, с реториката на опитен участник в дебати. "Mjaft ми даде обществен профил и беше грехота да не го използвам, за да преследвам същите каузи сега в политиката", казва той. "В този смисъл не чувствам никаква вина."

Той участва в основаването на Mjaft през 2003 г и оставя движението пет години по-късно, за да основе собствена политическа партия, G99. След напускането му Mjaft се свива драматично, губи голяма част от персонала си и се мести от голяма къща в приспособен за канцелария малък апартамент.

G99 не се представя добре на изборите през 2009 г. и Веляй решава да се присъедини към социалистите, водени от Рама, сегашния премиер. Докато ръководи по-рано Mjaft, кампаниите на движението атакуват и двете големи политически партии в Албания. Въпреки това всички смятат, че лидерите на движението са приятелски настроени към Рама, който е започнал кариерата си с младежко енергично управление като кмет на Тирана.

Веляй казва, че е намерил сходство между "плана на Рама да преобрази левицата и нашите планове да преобразим политиката". "На хората, които виждат в това конспирация, бих казал, че според мен, когато двама приятели имат обща цел, това не е конспирация. Просто е полезно да обединят усилията си."

Леарт Кола, бивш лидер на Mjaft, който също се е присъединил към социалистите, казва, че активистите на гражданското общество би трябвало да могат свободно да влизат в политиката, стига да не нарушават принципите си. "Има проблем само когато представители на гражданското общество навлязат в същата политика, която са критикували", казва той.

Международната общност, която финансира неправителствения сектор на Балканите, също не изглежда да е притеснена от трансформацията на активистите в политици. "Това се случва в цял свят и е естествен процес", казва Алберто Камарата, оглавяващ политическата секция на Делегацията на ЕС в Черна гора.

Отношението на чуждестранните донори към активистите, преминали в политиката, изглежда отразява статута на гражданското общество в собствените им страни, където то обикновено е много по-жизнено от това на Балканите.

Правителството на Кралство Холандия е най-големият едностранен донор на проекти на гражданското общество в Албания. То е и сред най-активно подкрепилите Mjaft. През последните пет години организацията е получила чрез него 1,7 милиона евро.

Арян ел Фасед, който работи в областта на човешките права в Амстердам, е прекарал две години като депутат, преди да се насочи към неправителствения сектор - защото му се е сторило, че извън политиката има много повече свобода. "Тук имаме различна представа за гражданско общество", казва той.

Посолството на Кралство Холандия в Тирана не коментира прехвърлянето на Веляй в политиката.

В отговор по е-мейла, временно управляващият посолството Ефстатиос Андреу, заяви: "Холандия... подкрепя развитието и укрепването на гражданското общество в Албания, не на отделни индивиди."

Чуждите донори правят ясна разлика между действията на отделни активисти или движения и обществото като цяло. Но успехът на Mjaft в Албания беше толкова голям, че за много млади хора гражданското общество бе синоним на Mjaft, а Mjaft беше синоним на Веляй.

Камфола, който е сред организаторите на протестите срещу химическите оръжия и е работил като говорител на Mjaft, си спомня един многократно задаван въпрос от периода след напускането на Веляй. "Хората продължиха да питат – Веляй още ли е вашият началник?", казва той. "Аз казвах – не, той напусна. Но те не ни вярваха. Да, да, казваха, там си е още!"

Подозрителността им е била обяснима, казва той. "В страни като Албания е трудно човек да повярва, че основателите на една организация няма да искат да продължат да я контролират."

Но ако бивши активисти като Веляй не могат да бъдат винени, че са навлезли в политиката, те може би са предизвикали враждебно отношение заради съдбата на организациите, които са оставили зад себе си. Много НПО се борят за оцеляване след напускането на техните лидери и с това още повече усилва усещането, че организациите съществуват като функции на една личност.

Според Стефано Калаберта, който отговаря за гражданското общество в Делегацията на ЕС в Тирана, и основателите често действат като собственици на организациите - казват "имам една неправителствена организация".

Веляй описва сегашната си връзка с Mjaft като тази между родител и пораснало дете. "Логото съм го изработил аз", казва той за червения отпечатък с форма на палма, символ на движението. "Следователно, разбира се, имаше много любов и привързаност."

В паузата на лятната изборна кампания в южния град Гирокастра Велай разказва анекдот от първите си години като активист. По онова време Mjaft се опитва да насочи общественото внимание към провала на правителството да увеличи бюджета за образование. След като организират петиции и протести, лидерите решават да доведат няколко магарета в парламента – облечени като че са студенти.

За Веляй да се присъединиш към институцията, с която си се подигравал, е най-добрият начин да я промениш. Камфола, неговият бивш колега, който протестира срещу правителството миналия месец, казва, че този ход е бил неизбежен. "Ако някой реши да има влияние върху обществения живот, политиците и правителството са на върха на йерархията", казва той. "Това може да не е идеално – но е начинът, по който се прави."