Какво е да си парамедик в България: разказва единственият в Смолянска област

Какво е да си парамедик в България: разказва единственият в Смолянска област

Какво е да си парамедик в България: разказва единственият в Смолянска област
Ангел Байрактаров е единственият парамедик в Смолянска област. 29-годишният златоградчанин работи повече от година във филиала на спешна медицинска помощ в Златоград и е сред малцината в страната, които упражняват тази нова професия, разказва в. "Отзвук".
"Всичко започна, след като едни приятели ми казаха, че започва курс за парамедици в Смолян. Видя ми се интересна тази професия и бързо взех решение да се запиша. Започнахме курса 22-ма души. Обучението е шест месеца. Всички обаче се отказаха и накрая останах само аз. Така и не разбрах защо не продължиха. Явно самата работа в Спешна помощ не им хареса. Едното от момчетата ми сподели, че не искал да работи с болни хора. Не на всеки психиката може да издържи. В началото и аз се двоумях, докато разбера за какво става въпрос", разказва Байрактаров.
Професията отдавна е част от спешната помощ почти в цял свят. В началото на октомври 2016 г. в Смолян започна обучението на първите младежи на възраст между 20 и 29 години, изявили желание да станат парамедици. Курсът за придобиване на новата професия започна по проект, чийто бенефициент е Центърът за спешна медицинска помощ в областния град, в партньорство с неправителствената организация "Международен алианс за развитие".
Обучението за парамедици е в три степени. Едната от тях е за шофьори на линейки, които помагат за пренасяне на пациентите и могат да разпознават апаратурата, и други основни дейности. Завършилите следващата степен могат да сложат абокат, да мерят кръвно налягане, да правят инжекции и пр. Най-високата степен е 4-а и завършилите курса се включват предимно в реанимационните екипи, които поемат най-тежките случаи. Те умеят и имат право да оказват спешна помощ.
"Най-трудното беше в началото, когато започнах работа и когато трябваше да се сблъскам със самата реалност. На книги е лесно да се учи, но е съвсем различно, когато попаднеш на терен", разказва парамедикът. Ангел не се притеснява от трудностите, не му тежат нощните дежурства и смените. "Дневна или нощна смяна ще работя, не ме притеснява, ние сме на работа и когато имаме случай – действаме."
Единственото, което помрачава отчасти професионалните планове на Ангел, е липсата на достатъчна информация какво точно е бъдещето на парамедиците в страната. "Тази професия е въведена отскоро. Явно в България още не е приета изцяло. На Запад е друго, парамедиците са първите, които отиват на сигнала. Сега правя елементарните неща – мерене на кръвно налягане, поставяне на кислородна маска, включване на ЕКГ-апарат. Ние сме обучени да оказваме спешна медицинска помощ, да стабилизираме пострадалия до превозването му в болница или пристигането на лекар. Следя и стабилизираме жизнените функции на човека и по време на самия транспорт. Не са рядкост и случаите, когато се налага да успокоявам или болните, или техните близки. Понякога доста дълго се обясняваме, за да вдъхнем надежда на хората", продължи разказа си парамедикът.