Европейският парламент днес ще гласува дали да бъдат замразявани плащания на ЕС към държави членки, които се намесват в съдилищата или не се борят с измамите и корупцията.

В случай че Европейската комисия установи, че съществува "широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава" в дадена страна членка, което пречи на управлението на средства от ЕС, тя може да препоръча мерки, вариращи от намаляване на авансовото финансиране до прекъсване на плащания от бюджета на ЕС. Когато Еврокомисията намери за необходимо тези мерки да бъдат приложени, решението ще трябва да бъде взето с одобрението на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Евродепутатите освен това добавиха мерки, гарантиращи, че правителствата ще могат да плащат на крайните бенефициенти дори при прекъсване на финансирането от ЕС.

Според предложения текст "съюзът разполага с множество инструменти и процеси за гарантиране на пълното и правилно прилагане на принципите и ценностите, определени в Договора на ЕС, но въпреки това понастоящем няма бърз и ефективен отговор от страна на институциите на съюза, по-специално за да се гарантира финансовото управление", а "съществуващите инструменти следва да бъдат прилагани, оценявани и допълвани в рамките на механизъм за спазване на принципите на правовата държава".

В предложението се посочва, че "установяването на широко разпространено незачитане изисква обстойна качествена оценка от страна на комисията". Тази оценка трябва да бъде "обективна, безпристрастна и прозрачна и да се основава на информация от всички относими източници, като се вземат предвид критериите, използвани в контекста на преговорите за присъединяване".

Предлага се да се създаде консултативна група от независими експерти по конституционно право и финансови и бюджетни въпроси, която да подпомага комисията в оценката й. Тя трябва да прави независима ежегодна оценка на проблемите със спазването на принципите на правовата държава във всички държави членки.

В текста се отбелязва, че при предприемането на мерки "е от основно значение да бъдат надлежно гарантирани законните интереси на крайните получатели и бенефициенти". "Комисията следва да вземе предвид потенциалното въздействие върху крайните получатели и бенефициерите, когато предлага такива мерки, и следва активно да следи спазването на задължението на държавите членки да продължат да извършват плащания и след приемането на мерките от комисията в съответствие с настоящия регламент. В случай на нарушение от страна на държава членка комисията следва да информира крайните получатели или бенефициери по отношение на техните права."

Според предложението мерките трябва да влизат в сила "само след като Европейският парламент и Съветът са одобрили прехвърляне към бюджетен резерв на сума, равна на стойността на предмета на приетите мерки".

Пред "Дневник" един от двамата докладчици, евродепутатът Петри Сарвама, коментира, че върховенството на закона зависи от независима съдебна система, напълно разделена от останалите държавни власти, от медии, свободни от всякакво влияние от правителството, и от способността на граждански организации да работят 100% свободно без натиск от управляващите.

По думите му тези, които не искат регламентът да бъде приет, прибягват до политизирането му, но "този закон трябва да бъде напълно изолиран и отделен от политиката". "Те не казват директно, но намекват, че това е някакъв вид заговор на старите държави членки да държат под натиск новите", допълва Сарвама.

Ето защо според него трябва да е много ясно, че това законодателство се прилага еднакво, че е свободно от предусловия, от които да излиза, че то е насочено срещу конкретна държава. "То не е за Унгария, не е за Полша, не е за България, то е за държавите - членки на ЕС. Нарушенията на върховенството на закона могат да се случат навсякъде, във всяка държава. Не става въпрос за политика, не става въпрос за определени държави членки", допълва Сарвама.

За настоящото законодателство той коментира, че макар да съществува процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС за върховенството на закона, на нея й липсва механизъм, който би имал ефект. Тази процедура бе задействана срещу Полша и Унгария, но и двете страни си обещаха да се защитят с правото си на вето, за да не се стигне до крайното наказание - лишаване от право на глас в съюза. За налагането му е необходимо единодушие сред държавите членки.

За планирания нов механизъм той подчертава, че установяването на нарушения не може да бъде произволно и трябва да има повече от един пример или повече от една сфера в обществото, трябва да има по-общо нарушение на върховенството на закона. В предложения текст се създава много конкретна защита за крайния бенефициент, като държавата бива заобикаляна и комисията поема грижата за крайните бенефициенти, допълва той.

Българският евродепутат Емил Радев (Европейска народна партия/ГЕРБ), който е докладчик в сянка (участва активно в договарянето) по темата в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, коментира пред "Дневник", че нарушенията на върховенството на закона, борбата с корупцията, свободата на медиите са цели, които трябва да се преследват на европейско ниво. "Виждаме, че в почти всяка държава членка има проблеми и тук трябва обща европейска стратегия и общи европейски политики, които да помагат върховенството на закона да е на ниво във всяка държава членка. Корупцията е проблем във всяка държава членка, независимо колко е развита и от колко е отдавна в ЕС", допълва той.

Докладът, който днес ще се гласува, представя позицията на Европейския парламент по предложението и тук определението за правова държава се разбира според ценностите на съюза, залегнали в чл. 2 от Договора за ЕС. До санкция може да доведе нарушение на принципите на законност, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес, правна сигурност, забрана на произвола от страна на органите на изпълнителната власт, достъп до правосъдие, ефективна съдебна защита пред независим и безпристрастен съд, спазване на основните права, обяснява Радев.

По думите му мерките, които са предвидени в доклада, са намаляване на фондове, изискване обратно на средствата, временно спиране на фондове. Тези средства следва да бъдат вкарани в бюджетния резерв с решение на Европейския парламент и Съвета, уточнява той, като обаче предупреждава, че макар така реално да бъдат наказвани държавите членки при нарушения на върховенството на закона, това е нещо, което не е предвидено в европейските договори и затова е нужна тяхната промяна.

Именно заради това Радев вижда реална опасност от пропадане на предложението при преговорите с държавите членки. В момента текат дискусии в рамките на Съвета, където директно се говори за липса на правно основание в договорите на ЕС за това предложение на Европейската комисия. Текстът, който ще бъде подложен на гласуване в Европейския парламент, не помага за решаване на този проблем, коментира евродепутатът. Той все пак изразява надежда тези проблеми ще се изчистят, така че да не се дава повод при провал на този доклад евроскептиците отново да атакуват.

Радев също уверява, че са предвидени гаранции и изрично е казано, че не бива това да е санкция срещу бенефициентите, а срещу държавите, които нарушават тези правила: "По никакъв начин това не трябва да се превърне в някаква санкция за гражданите, фирмите, неправителствените организации. Няма опасност това да рефлектира пряко върху бенефициентите." По думите му "това е механизъм, който да не води до много тежките санкции по чл. 7. Тук направо може да се пристъпи към спиране на фондове, за да има един друг паралелен механизъм на този по чл. 7".