Нови електрически триколки започнаха да се появяват във Франция. Превозните средства са част от проекта Benur, подкрепен от кохезионната политика на ЕС. Могат да се управляват само с ръце и вече са изключително харесвани от хората с нарушена мобилност, разказва "Евронюз".

Неза ел Рафики, която изпробва прототип на Benur по колоездачния маршрут ВиаРона в Лион, казва: "Има го чувството за свобода. Това е чувството да си като другите хора всъщност. Да можеш (като тях) да се движиш по велоалеите, да излезеш за разходка в парка Тет д'Ор, да можеш да се ходиш в града с Benur, без да взимаш метрото или автобуса."

По колоездачния маршрут ВиаРона между езерото Леман и Средиземно море има осем Benur на самообслужване близо до Лион. Иновативният проект струва 273 767 евро, от които 60% са финансирани от Европейския фонд за регионално развитие към кохезионната политика на ЕС.

Проектният мениджър на ВиаРона Ив Роно е развълнуван за потенциала на превозното средство: "ВиаРона е велосипеден път с дължина над 800 км, по-голямата част от който се намира във Франция; с няколко части в Швейцария, които водят до ледника, от който тръгва река Рона. Benur е превозно средство, което дава достъп и достъпност на всички по този път."

Проектът е плод на въображението на Джоузеф Мигнози, който временно губи подвижността си след пътен инцидент през 2012 г. Той прекарал три години в гаража си, изготвяйки прототип.

Дизайнерът и негов партньор Сирил Мезиер разказва, че киното им дало неочаквано вдъхновение. "Първият прототип, направен от Джоузеф, изглеждаше много като колесниците във филма "Бен Хур". И мисля, че това му даде идеята за името", казва той.

Споделяне и свързаност са ключовите думи в този проект. Приложение ще позволи на потребителите да намерят Benur и да се споделят маршрути между хората с ограничена подвижност, както и да получават информация за средата.

Виржини Бежо казва: "Това, което ми харесва в Benur, е, че когато сме по-високо, можем да виждаме много по-добре какво се случва, отколкото когато сме в инвалидна количка и сме доста ниско. Освен това се чувстваме по-сигурно... Мисля, че на хората им отнема известно време, докато осъзнаят, че сме в инвалидна количка."