Спецификите в хигиенните изисквания при малките производства, ролята на фермерските пазари при късите вериги на доставки, липсите, неяснотите и належащите стъпки за създаване на работеща регулаторната база, значението на съвместния диалог и доверието за утвърждаването на фермерските храни и малките стопанства като равностойни играчи на пазара—това бяха основните теми в дискусията "Ползи от директните доставки на фермерските храни. Какво да се направи, за да работят късите вериги на доставки по-добре" на конференцията "Фермерските храни", организирана от "Регал" по проект, финансиран с подкрепата на ЕС.

Като основна дискусионна тема се очертаха изискванията, на които трябва да отговарят обединенията от малки производители, за да получат достъп до

Няма да има изискване за минимален брой продукти, обясни д-р инж. Мая Нинова, държавен експерт в дирекция "Развитие на селските райони" към Министерството на земеделието и храните. Препоръчително е обединението да посочи в правилата си индикативен списък на продукти, съобразен с производството му, каза тя и обясни, че регламентът на мярка 16 изисква в обединението да участват минимум две стопанства. Тук няма да се отчитат обороти, както е при организациите на производители по мярка 9, където подпомагането се определя като процент от оборота, каза Нинова. При обединенията на малки производителите е важно да се извършва дейността, за която се получава подпомагането, а именно продажба на продукция на участниците в него. Нинова обясни, че с предвидените средства за разходи по популяризиране от порядък на 20 хил. евро на година може да се изготвят съответно логото и представянето на фермите участници, така че обединението да се идентифицира и комуникира към потребителите. Особено важен момент е разработването на вътрешни правила, по които ще функционира обединението. Трябва да има и непрекъснат взаимен вътрешен контрол по разписани от обединението правила, каза още експертът от МЗХ.

Нинова обясни, че понятието местен пазар е ясно дефинирано в регламента – той обхваща територия в радиус от 75 км. По отношение на късите вериги на доставки има неяснота и все още липсва опит, каза тя. Ясно е, че тяхната функция не е само за подобряване на благосъстоянието на участващите. Те имат и силен социален аспект за създаване на работни места, опазване на околната среда и пр. Целите на това подпомагане са именно в тази посока, каза още Нинова. Тя акцентира върху възможностите за обучение на земеделски производители по мярка 1 на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която обхваща специалности в сферата на хранителните технологии.

В дискусията на преден план излязоха и спецификите при

в производството, преработката и предлагането на фермерски храни, така че те да бъдат максимално гъвкави и постижими за малките стопанства.

Гъвкавостта на регламента не е по отношение на хигиената, а е за изискванията към сградния фонд. При малко производство в едно помещение могат да се произвеждат няколко продукта, каза Мирослава Дикова от Българското дружество за защита на птиците. Изискванията към качеството на млякото, което се влага в производството на сирене, е едно и също както за големите мандри, така и за малките производители. Качеството на крайния продукт по отношение на съставките и прочее също е еднакво, казва тя.

Опитваме се да налагаме все по-високи изисквания към хигиената на пазарите и към начина на продажба, казва Николай Генов от "Хранкооп София". Той смята, че при предлагането на фермерския пазар най-важна е проследяемостта, т.е. този, който е произвел и продал продукта, носи отговорност за него. Обясняваме на нашите производители, че носят лична отговорност за стоките си. Ако те допуснат нехигиенични условия, ще навредят на своя имидж и на имиджа на целия сектор, обяснява Генов. Според него основен проблем е липсата на опит, финансови средства, време и възможности, която отдалечава стартиращия малък производител от директния пазар. Ясно е, че процесът трябва да се стартира отнякъде, за да се завърти колелото, казва той и призова към търпение в изграждането на двустранно доверие и лоялност у потребителите.

Според Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за България, традиционните храни имат място именно на фермерските пазари, където се осъществява директна връзка между потребител и производител. Това са храни с лице, а не просто с етикет, казва тя. Храните с традиционноспецифичен характер, които носят разнообразието и вкуса на българските традиции, са съвсем различна група и остават извън всякаква норма, коментира Димитрова. Прекалено завишените хигиенни изисквания по отношение на сграден фонд и т.н. рефлектират с много по-голяма сила върху малки традиционни производства. Тя призова за специален подход при подкрепата на тези храни, така че те да могат да съществуват устойчиво.

Като отворен належащ проблем Мирослава Дикова посочи липсата на наредба, която да урежда

в малки стопанства като сладка, компоти, лютеници, сиропи и други, аналогична на Наредба 26 за продукти от животински произход. В сегашната ситуация един малък преработвател на растителна продукция може да излезе на пазара само ако е регистриран по реда на Закона за храните, казва Магърдич Хулиян от Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Според него създаването на нормативна уредба за тази дейност е наложително, било то на държавно ниво или вътре в сектора. В момента малките стопанства могат да реализират тези храни в т.нар. магазин с производство, в който предлагат само собствена продукция, коментира Дикова.

Като проблем беше визирана и липсата на обществено достъпна база от данни, която да обхваща регистрираните производители на плодове и зеленчуци, така че малки преработватели, които искат да работят с пресни плодове и зеленчуци българско производство, да могат да установят контакт с тях.

Участниците в дискусията се обединиха около проблема, че на този етап все още има множество

свързана с късите вериги на доставка. Основните понятия трябва да бъдат уточнени и дефинирани на регулаторно ниво, така че да са валидни за програмите, по които тепърва ще се разписват правила. Нужна е конкретика при термини като "фермерски храни", "ръчна преработка", "малки производители" и прочее, както и яснота за критериите, по които те ще се определят. Всеки производител влага различно тълкувание, не се прави разлика между фермерска, земеделска, домашно приготвена и т.н. храна, казва Стоян Симеонов от Българска асоциация "Биопродукти". Трябва да е ясна разликата между фермерски и промишлено произведени храни, единодушни са участниците в дискусията. Биопродуктите например могат да бъдат както фермерски, така и промишлени. Доколко има място на фермерски пазар един биопродукт, който може да бъде намерен във всеки супермаркет, пита Мирослава Дикова.

Очевидно е, че трябва да се помисли за разговор в експертен формат, в който да участват всички заинтересовани страни, смята Мая Нинова. Според нея е нужно създаването на речник на термините, който да се популяризира. Що се отнася до критериите, ние посочваме принципи за определянето им, каза експертът. След това по всяка мярка и подмярка комитетът за наблюдение на ПРСР гласува и определя точно как тези принципи да бъдат превърнати в конкретни критерии. Този процес в момента е в развитие. Имаме налице мярката, на следващ етап ще разписваме наредби, в които можем да слагаме допълнителни рамки на базата на общите предложения. Това е нещо, което ще направим заедно, каза още Нинова.