Стоилко Апостолов: Наредба 26 работи
В обществото се е наложило мнението, че преработените храни от животински произход са по-рискови за здравето на потребителите и контролът над тях трябва да е по-голям. Затова и най-големите проблеми и трудности при фермерските пазари и в България, и в ЕС са свързани именно с този тип продукти. За зеленчуците не се налагат специални регулации. Някъде от 50-те, 60-те години на миналия век регулацията за преработените храни от животински произход става все по-сложна, изискванията - все по-високи, и асортиментът на произвежданите храни – все по-малък и по-малък, каза Стоилко Апостолов от фондация "Биоселена" на конференцията "Фермерските храни", организирана от сп. "Регал". През 2004 г. Европейският съюз прие регламент 853 за храни от животински произход и тук, в България, това удари като метеорит, разказа лекторът. Докато силните асоциации на малките производители във Франция, Италия и други успяват да наложат отпор, все още прохождащият хранителен бизнес в България не оказва никаква съпротива. Регламентът е приложен в цялата му строгост и през 2004-2005 г. масово са затворени малки предприятия, които произвеждаха сирене. "На тях просто не им дадоха шанс, макар че не всички бяха измамни, а продукцията им - некачествена", каза Стоилко Апостолов. Така при 300 - 400 преработвателни предприятия страната осъмва с 240 мандри. Този "черен период в историята" продължава до 2010 г. и рефлектира много тежко върху животновъдството. През 2007-2008 г. няколко неправителствени организации, включително и на фермери, създават коалиция и започват да говорят, че няма шанс секторът да се промени към по-добро, ако регламент 853 продължава да се прилага по същия начин. Същият регламент е валиден и във Франция, Италия и в цяла Европа, но там не се прилага така. През медиите от коалицията показват множество примери за това как работят малки предприятия в тези страни.
"В началото имаше много проблеми. Едно от неразбиранията беше, че регламент 853 дава рамките, но позволява на държавите членки чрез техните министерства и агенции по храните да прилагат регламента гъвкаво за малки производители", казва Стоилко Апостолов. В крайна сметка след дълги преговори с министерството през 2010 г. се появява Наредба 26, която дава възможност на българските фермери, които отглеждат животни, да преработват месо, мляко, риба, мед и да ги предлагат на краен потребител. Към наредбата има много критики и от 2010 г. досега тя е променяна три пъти. "Което означава, че хората имат интерес и съответно министерството проявява някакво разбиране, а съгласуването на промените с ЕК изисква време. Факт е, че наредбата работи. Чрез проекта, по който работим вече четвърта година и който се финансира от швейцарската агенция, успяхме да направим наредбата от критикувана – работеща", каза лекторът. Той уточни, че това е постигнато с подкрепа на финансираща агенция и благодарение на възможността да седнат на една маса със земеделското министерство и с агенцията по храните. Според Апостолов проблемите идват основно от това, че макар и наредбата да беше добре разписана, тя се интерпретира и прилага по различен начин от съответните областни дирекции по безопасност на храните. В рамките проекта чрез обучения и срещи административни изисквания постепенно се уеднаквяват. "Според мен за малките производители вече е много по-лесно да работят", каза лекторът.
Като ефект от прилагането на наредбата Стоилко Апостолов представи реален пример от демонстрационна ферма в с. Васил Левски край Карлово, която оглежда 130 биволи и 500 овце. Собствениците инвестират 52 хил. лева в обект и техника за преработка на млякото. В резултат приходите от продажби на млечна продукция на фермата нарастват от 46.9 хил. на 91.8 хил. лева. Финансовият резултат се увеличава от 383 на 26.5 хил. лева. Фермата преработва толкова мляко, колкото може да продаде. Останалата суровина продава на мандрата. В резултат средната цена на продаденото мляко се увеличава. Мандрата плаща 1.27 лева за литър биволско и 1.17 лева за литър овче мляко. За собствената продукция, продадена директно, фермерите получават по 3.78 и 3.43 лева за литъра. В резултат средната цена, получавана от съчетаването на двата подхода, е 2.74 на литър за биволското мляко и 3.11 лева за овчето. Тоест, колкото е по-голям е делът на млякото, преработено във фермата, толкова средната цена на продукцията ще бъде по-висока, каза лекторът.
Стоилко Апостолов обърна внимание на факта, че по отношение на директните продажби трябват политики на национално ниво. Все още доверието на потребителите е крехко и трябва да се внимава да се продават проверени и качествени продукти. И трябва да се опитваме да се обединяваме, за да вървят нещата, добави той.