Същевременно на пазара се появи нова група купувачи - фондовете за земеделска земя, които изкупуваха и уедряваха раздробените парчета в различни области в страната. Така към днешна дата цените на този подценяван допреди години актив нараснаха с бързи темпове, а в сектора започна да се говори постепенно за изтрезняване. Към днешна дата на пазара се сключват по-трудно сделки, особено в регионите с най-бърз ръст на цените, а сред офертите за продажба все по-често се появяват уедрени парцели.

Европейските субсидии и бурният ръст в селското стопанство след приемането на България в ЕС логично доведоха до висока активност на пазара на земеделска земя. Така например според данните на Националния статистически институт само за миналата година са сключени над 20 500 сделки за земя, при които са сменени собствениците на 233 хил. дка. Така средно при една покупко-продажба са реализирани около 11 дка, което е повече от тези през предходните години. Статистиката показва и че парцелите са продадени по-скъпо. Според данните само за последните три години средната цена, при която се сключват сделки за земя, е нараснала от 594 лв. на 732 лв., което е приблизително 20%. Нещо повече - за пръв път през миналата година в най-плодородната част на страната - Североизточна България, реализираната средна цена е преминала психологическата граница от 1000 лв. за декар, което е и почти троен ръст спрямо 2010 г. Тогава цената е била едва 365 лв., докато сега достига 1040 лв.

Според данните на националната статистика увеличението е валидно за всички части на страната, макар и с различни темпове. Така например в друг традиционно търсен район - Северна Централна България, през миналата година един декар се е търгувал средно за 820 лв., или близо 15% повече спрямо 2013 г., а в северозападните части - за 708 лв., което е ръст също от около 15% за три години (виж графиката). Традиционно най-ниски остават цените в района на Смолян и Кърджали, където обаче и голямата част от парцелите са с по-ниска категория.

Месеците преди жътвата обикновено са по-слаби за търговията със земеделска земя, тъй като част от участниците на този пазар изчакват резултатите от нея и получаването на рентите. 2016 г. не прави изключение. Според представители на сектора към момента предлагането на парцели е по-слабо, съответно и реализираните сделки са по-малко с изключение на няколко по-едри продажби на парцели, собственост на инвестиционни фондове.

Тези данни се подкрепят и от официалната статистика, според която темпът на нарастване на сделките в Югозападна България например е по-бърз. "Единствено продажбата на комасирани парцели бележи ръст в покупната цена и определено търсенето на подобни площи е изключително засилено", коментира още Стайков. Според него основна роля в това имат и промените в Общата селскостопанска политика на ЕС, които трябва да осигурят по-високо финансиране в секторите плодове и зеленчуци до 2020 г.

Ръстът при рентите се забавя Макар че през последните години продължава ръстът при рентите на земеделска земя, последните данни показват, че той започва да се забавя. Така например през 2015 г. средната рента за страната е била 42 лв. при 41 лв. година по-рано. Сходно е и положението в повечето региони, като един декар се отдава под аренда за средно 20 лв. в Югозападна България и 63 лева в Североизточна, което е и най-високото ниво в цялата страна. Според представители на пазара основните причини за забавянето на ръста са последните по-лоши финансови резултати на зърнопроизводителите, които продаваха продукцията си на по-ниски цени, както и промените в европейските субсидии, които ограничават в известна степен получаваното от тях подпомагане.