Иска ли някой български домати
Субсидиите са онази невидима сила, която може с лекота да изтрие логиката, крепяща всеки пазар. Те са и моторът, който вече почти десетилетие не просто задвижва сектора на селското стопанство в България, но и чрез изкуствени стимули определя неговата посока на развитие. Например, ако субсидията за отглеждане на тикви е по-голяма или равна на разходите за него, производителите масово ще гледат тикви.
Министерството на земеделието и храните избра да промени начина, по който използва този огромен лост за периода 2014-2020 г., като пренасочи пари към приоритетни производства: например плодовете и зеленчуците. Това вече дава резултати. През 2015 г. ръстът в отглеждането на плодове е 26%, а зеленчукопроизводството расте със 17%. Според данни, изнесени от министъра на земеделието и храните Десислава Танева, тенденцията се запазва и през 2016 г., като увеличението на площите с плодове е 52%, а при оранжерийното производство - 16%. Това нарастване не е свързано само с подпомагането. В България има традиции и почти оптимални условия за отглеждането на някои плодове и зеленчуци. Секторът също така има значителен експортен потенциал и работи основно за преработвателната индустрия, която изнася продукти с по-висока добавена стойност.
Но на вътрешния пазар българските зеленчуци и плодове все така не могат да преборят гръцкото, турско, полско, италианско и македонско производство. Основната причина са по-ниските цени на вноса (виж графиката). За разликата в стойността на българските спрямо вносните плодове и зеленчуци, признават и самите фермери. Като основна причина те сочат по-високите си производствени разходи и неравенството в размера на субсидиите спрямо колеги от ЕС, с които работят на един и същ пазар. Другите проблеми са големият сив сектор и липсата на силни организации на производителите, които могат да предложат големи количества еднородна продукция. Търговците пък имат свои причини за недоволство от българските производители: опаковките и съхранението са на много ниско ниво.
Свежест на ниска цена
"Клиентите като цяло търсят най-ниската цена, разбира се, има и такива, които предпочитат българските стоки в сезона им, но най-важна си остава цената", разказва търговец от борсата в Слатина, пожелал името му да не се споменава. Дори в това време на годината, когато се събира местната продукцията и започва най-активната й търговия, цените на българските стоки изпреварват значително вносните (виж графиката). Това показват официалните данни на Държавната комисия на стоковите борси и тържищата, през който канал минава една голяма част от търговията (виж графиката). "Сега най-много внос продаваме от прасковите, защото българската върви 1.10 -1.40 лв., а гръцката по 0.60 - 0.80 лв. Вносни са ни и дините, пъпешите и гроздето", обяснява търговецът. Доматът, по думите му, е на идентични цени, но българският стига до крайния клиент оскъпен заради многото прекупвачи по веригата. По-скъпи са и българските гъби. "Гъбата от Полша е 1 евро тарелката, от тук излиза от производителя на 2.20 лв., след опаковане и с надценката на търговеца е 2.50 лв., за какъв потенциал на местните продукти да говорим", казва Владимир Виденов, търговец на зеленчуци. Той смята обаче, че има и такива български потребители, които предпочитат да консумират местните плодове и зеленчуци, защото вярват, че са по-качествени или просто имат любими сортове.
Не е изключено обаче такива клиенти да попаднат в капана на недобросъвестни търговци, които им представят гръцката или македонска стока за български продукт. Друг търговец на едро от Слатинската борса обяснява, че не работи с местните плодове и зеленчуци поради няколко причини. Първо, големите градинари и овощари, които могат да предложат търсените от пазара разфасовки в индивидуална опаковка и да предложат стока с добър търговски вид, не са много на брой и са започнали да работят директно с големите търговски вериги. Второ, много от малките производители въобще не предоставят документи, не са регистрирани по ДДС и упражняват дейност в сивия сектор, а проверките при търговеца са сериозни и той не може да си позволи да продава такава стока.
Да тичаш след големите
Да тичаш след големите
За да станат по-конкурентоспособни българските продукти, производителите трябва да повишат ефективността на своите стопанства. "Проблемът всъщност не е, че западната или съседската продукция от плодове е много евтина, проблемът е, че нашата е много скъпа, понеже ни липсва технология на отглеждане. Изгубили сме в последните 20-30 години опита и едва сега започваме да го създаваме на принципа проба-грешка и затова разходите ни по производството са по-високи, а оттам нараства и цената", обяснява председателят на Съюза на овощарите Живка Гроздева. "Ако ние имахме наука и институти, които да ни кажат кои сортовете са подходящи за България, как да се отглеждат, за да се достигне хубав добив, как да намалим разходите си и да можем да продаваме на конкурентни цени, картинката щеше да е различна. Сега в момента цената на българските ябълки например е 100% по-висока от цената на полските. Не са редки случаите, в които местната продукция застоява и изхвърля заради ограничените възможности за износ на тази стойност и залятият с чужда продукция вътрешен пазар", казва тя. По нейни данни на пазара на свежи плодове в момента има едва 20-30% българска продукция. Нишата, в която чуждите продуктите трудно могат да конкурират местното производство, са единствено черешите.
Конкурентоспособността на сектора плодове и зеленчуци, според производители, е ниска и заради различните начини на субсидиране в различните държави от ЕС. "Полша и Гърция например имат държавни стратегии за подпомагане на развитието на някои сектори, отделно от европейските субсидии. Ето затова производителите успяват да излязат на българския пазар с ябълки от 20 евроцента", обяснява Гроздева.
Подпомагането е различно не само спрямо другите държави, но и спрямо другите земеделски сектори. "Тук е възприет моделът за ставка на декар. Разходите ми за един декар отглеждане на пипер са около 2000 лв., а субсидията 90 лв. Субсидията де факто покрива около 5% от разходите ми. При зърнопроизводството разходът е 160 лв., а субсидията 30 лв. Кой ще бъде по-конкурентоспособен", казва зеленчукопроизводителят Валери Велев, който отглежда 3000 дка и работи с една от големите търговски вериги и фабрики на българския пазар.
Сред основните проблеми е и този, че стопанствата в най-голямата си част са малки и не могат да предложат търсените от пазара количества. Сдружения на производители, които да предлагат големи количества еднаква откъм сортове и вид продукция, все още не се създават. Това ограничава достъпа до нови и големи пазари, но също така оказва влияние върху цените, преговорите с търговци и доставчици.
Много голяма част от производителите на плодове и зеленчуци не са в състояние дори да опаковат и съхраняват стоката си в най-добрите за това условия. На борсата българските доматите и праскови се продават в захабени кашони от банани, без никакви обозначения за производителя. При вносните продукти такава практика е изключение.
Но това са по-скоро дребни проблеми на фона на огромния сив сектор в продажбите и във вноса (около 80-85% по данни на Националния съюз на градинарите в България). Другото е оскъпяването на труда на берачите вследствие на въведените еднодневни трудови договори, които задължава производителите вече да плащат осигуровки - нещо, което доскоро те не правеха. "При някои от културите, които изнасяме, все още можем да предложим конкурентна цена и това се дължи най-вече на по-ниските разходи за ръчен труд спрямо други държави. В последните години обаче цената му се вдига и сега е на едва два пъти по-ниска стойност от Италия. Тенденцията към поскъпването ще се запази и това е притеснително, особено предвид ниската производителност на този труд", казва Живка Гроздева.