България е държавата в Европейския съюз (EС), постигнала най-голям ръст на биологичното земеделие в ЕС през последните години. Това показват официалните данни на ЕК, публикувани в края на миналата седмица. Към края на 2016 г. в ЕС се обработват над 12 млн. хектара площи с органично производство, като увеличението е във всички държави членки с изключение на Великобритания, сочат данните от т.нар. контекстни показатели на Общата селскостопанска политика до 2020 г.

Същевременно обаче бурният ръст на този сегмент от селското стопанство не се отразява върху заетостта в Европа - наетите служители в това производство намаляват независимо от разрастването на площите с биопродукция, сочат данните.

Последните актуализирани данни за земеделието показват, че към 2016 г. площите с биологично земеделие в ЕС са достигнали 12 млн. хектара във всички държави от съюза. Така те вече имат дял от 6.7% от всички обработваеми земи, показват най-новите данни на ЕК. Нарастването на биологичния сегмент е забележително - в периода между 2010 и 2016 г. е регистрирано увеличение от над 30%, като годишният темп е 4.4%.

Данните на ЕК показват и че България е държавата, в която има най-голям ръст на биопроизводство. Между 2010 и 2016 г. увеличението на площите в страната е с 35%, като сходен, но малко по-нисък показател има и Хърватия. Следващите две държави с най-силно увеличение са Франция и Кипър, където то е в рамките на около 10% според данните на ЕК. Всъщност за периода между 2010 и 2016 г. единствено Великобритания отбелязва спад на площите с биологично производство. Намалението там е сериозно - около 30%, сочат резултатите.

Данните на ЕК показват и че заетостта в селското стопанство леко се е понижила - през 2016 г. в сектора са работили 8.9 млн. души, докато година по-рано броят им е бил с 200 хил. повече. Спадът е характерен и за биологичното производство. Работната сила в него е била 3.9% от всички заети в земеделието, докато година по-рано този дял е бил 4.2%. По данни за 2016 г. най-много работници, заети в биологичния сектор, има в Румъния, Гърция и Полша, където техният дял варира между 10 и 22%.