България иска от ЕК да се удължи с една година - до 2026 г., срока, в който ще могат да се изпълняват и разплащат проекти по програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Това стана ясно от изявление на земеделския министър Георги Тахов във вторник след разговор в Министерския съвет с премиера Димитър Главчев и европейския комисар по селско стопанство Януш Войчеховски.

Войчеховски е на работно посещение в България, като програмата му включва още срещи с президента Румен Радев, депутати от парламентарната комисия по земеделие и представители на браншовите организации в селското стопанство.

В момента България е изплатила малко над 70% от изтеклата програма за развитие на селските райони с бюджет от над 6 млрд. лв., като през последните месеци бяха предприети редица действия заради риск от загуба на средства заради слабо усвояване. Последно през март стана ясно, че по искане на София ЕК е признала последиците от корона кризата и войната в Украйна като форсмажор, който е възпрепятствал разплащанията в програмата през календарната 2023 г. заради забавяне в изпълнението на проектите.

Сега пред комисаря Войчеховски земеделският министър Георги Тахов е съобщил, че новото искане за удължаване и разплащането на проекти с една година цели "да се даде възможност договорите да бъдат финализирани до края на 2026 г". "Министър Тахов допълни, че тази мярка следва да бъде предвидена с обратно действие за текущата счетоводна година и за последната година на прилагане на програмата за развитие на селските райони и подобни улеснения вече се прилагат в управлението на фондовете на ЕС от кохезионната политика", се посочва в съобщение на агроминистерството.

Пред европейския комисар министърът е повдигнал още въпроса за увеличение на тавана по т.нар. "украинска помощ" - временна мярка, позволяваща на държавите членки да предоставят подпомагане на фермерите от националните си бюджети. Мотивът е, че в различни държави това подпомагане се изплаща на единица обработваема площ или на глава животно, какъвто е случаят и в България, заради което и още през 2022 г. големите фермери са достигнали максимума, който могат да получават. Предходният земеделски министър Кирил Вътев настояваше пред Брюксел миналата есен таван на помощта въобще да няма след протести на животновъдни организации в София. Това искане обаче не беше одобрено, като самият Вътев съобщи, че еврокомисарят му е казал при преговорите, че само България не иска максимум на парите за един кандидат, а "регламентът казва друго". Все пак таванът на плащанията бе увеличен от 250 хил. евро на 280 хил. евро през ноември по решение на ЕК, а България приложи промяната още за плащанията през календарната 2023 г.

В съвместния си брифинг със земеделския министър във вторник комисарят Войчеховски определи България като важна държава по отношение на селското стопанство и осигуряването на продоволствена сигурност в ЕС. Той съобщи още, че в сектора има две деликатни теми, които са важни за всички земеделци в ЕС, включително българските. "Едната от тях е Зелената сделка - въпрос, по който земеделските стопани смятаха, че търпят ограничения", каза комисарят, допълвайки, че говори "в минало време", защото "междувременно ние реагирахме и направихме сериозни промени".

Войчеховски напомни, че те включват промени в сертифицирането и задължението 4% от земята в стопанствата да остава под угар, което вече е доброволно условие за изпълнение. Промените включват още и гъвкавост за държавите членки при избора на периода, през който да се прилагат мерките спрямо спецификата на своето селско стопанство. Войчеховски напомни още, че за стопанствата с обработваема земя под 10 хектара няма да важат системите за контрол и санкции, които се прилагат за останалите.

Всички тези корекции в европейското законодателство бяха предложени през март от ЕК и бяха разгледани в спешна процедура и от Европейския съвет, и от Европейския парламент. Предстои обнародването им в Официалния вестник на ЕС като те ще важат още от тазгодишната кампания за директни плащания.

Втората определена от комисаря като "чувствителна тема" е вносът от Украйна. По негови думи България е сред най-засегнатите държави с над 1 млрд. евро украински внос през 2022 г. , допълвайки, че в държави като Полша той е за около 2 млрд. евро, но нещата са свързани и със ситуацията на местния пазар. Макар че през 2023 г. има известно подобрение и негативният баланс между вноса и износа е намалял, разминаването все още е голямо, стана ясно още от думите му.

Комисарят припомни, че ЕК първоначално въведе временна забрана за вноса на четири зърнени култури в засегнатите държави. Допълни и че по временната европейска рамка в България е изплатена държавна помощ, която е "една от най-големите в ЕС".

По негова оценка България е на второ място след Полша по подпомагане спрямо мащаба на селското стопанство и на четвърто място след Полша, Франция и Италия като абсолютна стойност.

В отговор на журналистически въпрос Войчеховски съобщи, че ще е необходим по-голям бюджет по Общата селскостопанска политика на ЕС след приемането на Украйна в ЕС. В момента за тази политика се отделят 0.4% от БВП на ЕС. "Вероятно в бъдеще тези средства трябва да се увеличат, но кога Украйна ще се присъедини е бъдещ въпрос", каза още Войчеховски, допълвайки, че Украйна ще трябва да мине през преходен период при присъединяването си. По думите на комисаря Украйна ще трябва да приложи конкретни мерки за преструктуриране на селското си стопанство, да се наложат задължителни тавани, както и мерки, свързани с най-големите стопанства.

Въпросът какво би станало с Общата селскостопанска политика на ЕС след присъединяването на огромен производител като Украйна, е актуален сред земеделската общност в Европа като според някои хипотези при настоящите правила украинското селско стопанство би трябвало да получи над 1/5 от субсидиите, предназначени за всички държави.