Колко и какви биохрани произвежда България? Колко са производителите и има ли подчертан интерес към темата, или просто това е все още мода? Министерството на земеделието и храните (МЗХ) има отговор, който донякъде дава представа за реалната ситуация у нас - към момента регистрираните биологични производители са 4961. За сравнение, в края на 2022 г. в електронния регистър са били включени 4863 производители. Ръстът е факт, но всъщност не е впечатляващ - става въпрос за увеличение от общо 98 души. Още повече че по данни на Евростат България е на предпоследно място в Европа по дял на биоземеделието в ЕС през 2022 г. - единствено пред Малта.

Данните за повишения интерес са обявени по време на работна среща на зам. -министъра на земеделието Лозана Василева и представители на биологичния сектор. В същото време от ведомството отчитат и запазване на тригодишната тенденция на ръст в площите в системата за контрол (сертифицирани площи и такива в преходен период).

Към края на 2023 г. сертифицираната земя в страната е 147 798 ха, или приблизително 2.94% от общата използвана площ. Увеличението спрямо 2021 г. е впечатляващо - 71%, когато площта в система на контрол е едва 86 310 ха. Но поглед към данните за по-дълъг период показва, че напредъкът е малко измамен - всъщност през последните 10 години биоплощите ту растат, ту спадат, като през 2026 и 2018 г на практика са били повече, отколкото сега, и са надхвърляли 150 хил.ха. А 2021 г е сред годините с най-малко регистрирани биоплощи. Така че отчетеният ръст всъщност е от ниска база.

По данни на МЗХ групите култури с най-голям ръст са зърнено-житните (48%), зърнено-бобови и протеинови (17%) и фуражните култури (39%). В сектора на плодовете биологичните насаждения от круши и сливи бележат ръст от съответно 5 и 6% през 2023 г., докато площите с ябълки са се увеличили с 15% спрямо 2022 година.

Интересно е и друго - през 2023 г. биоплощите с пресни зеленчуци бележат увеличение с 59% спрямо 2022 година. Отделно - с 20% растат площите с домати, като ръст спрямо 2022 г. има и при насажденията с пипер (10%). Забележителното при него е, че добивът се е повишил с почти с 250% само за година, но от МЗХ не уточняват точно колко е бил и как се е променил. Отбелязва се единствено, че половината количество е произведено в отопляеми оранжерии, което вероятно също е спомогнало за отличната реколта.

Ръст от около 20 000 има и при пчелните биосемейства, с което броят им в края на 2023 г. вече е над 231 000, показва справка от регистрите на МЗХ. Това е добра новина на фона на честите оплаквания и фермерски сигнали, свързани с масовото измиране на пчелите. Ръст има и при броя на говедата и биволите, отчитат от ведомството на Георги Тахов.

За настоящия 5-годишен период (2022 - 2027 г.) са договорени 410 млн. евро за биоземеделците по линия на втория стълб на ОСП (за развитие на селските райони - бел. ред.), сочат данни от бранша.

Василева е подчертала важността на информационните кампании и е съобщила, че през септември предстоят съвместни обучения на МЗХ с Национална служба съвети в земеделието на територията на страната. А целта е запознаване на ползите от този вид производство и неговата добавена стойност както за производителите, така и за опазване на околната среда. "Фермерите ще могат да се запознаят в детайл с изискванията, документите и практическите въпроси по прилагането на интервенциите", обяснила Лозана Василева на срещата с биопроизводителите.