Вероятно сте чували за пармска шунка, гръцката фета или пък ирландско уиски. Но това са само малка част от продуктите на европейската система за географски указания, която защитава названията на регионалните специализирани продукти. Тя включва общо над 3500 регистрирани имена: хранителни и селскостопански продукти, вина и спиртни напитки. Целта на списъка е ясна - защита от имитация и "валидране" на мястото им на произход. Продажбите на тези продукти се оценява на над 74 млрд. евро годишно, но Европейската комисия (ЕК) смята, че те могат да се представят и още по-добре и може да предложи нова стратегия за популяризиране на най-известните храни и напитки в ЕС.

Това засяга и България. Страната ни фигурира в списъка със защитени продукти с редица продукти. През 2023 г. например към него бяха добавени бялото саламурено сирене, българското кисело мляко, троянската луканка и търновският суджук. В списъка влизат още горнооряховският суджук, розовото масло, странджанският манов мед и др.

Идеята за нов план за реклама на защитените храни и напитки бе подкрепена от зам. генералния директор на отдела по земеделие на Комисията (DG AGRI) Диего Канга Фано. "Ние сме най-добрите в света в производството на храни и напитки и никога не сме изнасяли толкова, колкото сега", коментира той, цитиран от euractiv.com.

Според него обаче е тревожно, че по данни на Евробарометър под 20% от гражданите на ЕС разпознават съответното лого на защитените продукти. Все пак добрата новина е, че 78% от анкетираните са чували за подкрепата, която ЕС предоставя на фермерите чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Това е най-високото ниво на информираност за селскостопанската политика на ЕС от 2007 г. насам, когато беше 64%.

Един от вариантите за реклама на продуктите е по-тясното сътрудничество с търговците на дребно. Идеята за нов план бе подкрепена и от Паоло де Кастро, бивш италиански евродепутат и един от авторите на неотдавнашния регламент на ЕС за географските указания. Според него бъдещият план за действие трябва да включва и по-младите европейци, които проявяват по-малък интерес към традиционните храни и напитки.

Кога и дали ще това ще стане факт, все още не е ясно. Но и без нов план за реклама на защитените продукти българските земеделци можеха да рекламират продукцията си по схеми от Програмата за развитие на селските райони, част от ОСП. За тази година пък се очакват редица приеми с бюджет от над 2.2 млрд. лв. по отделните интервенции на Стратегическия план за развитие в земеделието, с подкрепата по които земеделци, фермери и производители могат да направят продукцията си още по-атрактивна и качествена.