За какво финансиране могат да кандидатстват птицевъдите

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

За какво финансиране могат да кандидатстват птицевъдите

Възможностите за финансиране на птицевъдите ще доведат до модернизиране на бизнеса им, но и вероятно до по-добри и конкурентни цени на продуктите
Възможностите за финансиране на птицевъдите ще доведат до модернизиране на бизнеса им, но и вероятно до по-добри и конкурентни цени на продуктите
На фона на традиционното поскъпване на яйцата преди Великден, което обаче тази година явно ще пропусне да създаде голям скандал на българския пазар, "Дневник" реши да попита по какви мерки, схеми и интервенции за подпомагане могат да кандидатстват птицевъдите. Експертите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предоставиха детайлна разбивка на отделните процедури, от които е видно, че секторът изобщо не е пренебрегнат и само липсата на желание и активност би могла да попречи на стопаните да модернизират стопанствата и да оптимизират производствата си - съответно и цените си.
Част от финансирането идва по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 (ПРСР), а друга се осигурява от Стратегическия план за развитие на земеделието, част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Какво е важно да се знае:

Държавни помощи

По линия на държавните помощи земеделските стопани птицевъди могат да кандидатстват по схема на държавна помощ "Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" със срок на прилагане до края на 2029 година. За тази година бюджетът й е до 42 млн. лева.
В обхвата на помощта са включени следните мерки:
  • Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2.5 мг/кг.
  • Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт.
  • Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланица).
  • Намаляване емисиите на амоняк с 30% (гарантиране на концентрация на амоняк (NH3 до 14 ppm) чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати - каолин, бентонит, зеолит (клиноптилолит) и др.).
Помощта се предоставя на едно стопанство за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти за хуманно отношение към животните, поети за най-малко 5 години. С прилагането на тази схема се дава възможност за постигане на основните цели на ОСП, а именно осигуряване на качествена храна на потребителите и гарантиране на добър жизнен стандарт на земеделските стопани, припомнят от МЗХ.
Финансиране за птицевъдите по тази линия е имало и през 2024 година. Тогава след решение на фонд "Земеделие" по помощта за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците е предоставен финансов ресурс в размер на 39.2 млн. лв., с които са били подпомогнати 252 земеделски стопани - птицевъди. Това означава, че всеки от тях е получил по средно над 155 000 лв., като интересът към схемата е запазен спрямо предходните години на прилагане на мярката.

Финансиране и тази година

  • подпомагане има и по линия на Стратегическия план, като птицевъдите могат да подават заявления по няколко интервенции с общ бюджет почти 738 млн. евро за целия период на прилагане на плана - инвестиции в земеделските стопанства (244.3 млн. евро)
  • инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда (107 млн. евро)
  • инвестиции за преработка на селскостопански продукти и инвестиции за преработка на селскостопански продукти (297.2 млн. евро)
  • насочени към опазване на компонентите на околната среда (89 млн. евро).
Според прогнозния график на МЗХ стопаните ще могат да кандидатстват по тях още от тази година. Предвижда се приемите по инвестиции в земеделските стопанства и инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда, да са в периода септември - ноември за срок не по-кратък от 60 дни. Другите две интервенции - инвестиции за преработка на селскостопански продукти и за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда, ще бъдат отворени за прием на документи в периода ноември - януари 2026 година. Срокът за кандидатстване по тях също няма да е по-кратък от 60 дни, пишат още от МЗХ. Четирите интервенции обаче ще стартират с част от общия бюджет, или общо 440 млн. евро, но от министерството не уточняват защо се налага това.

Колко струват яйцата?

През март 2025 г. средната пазарна цена за 100 кг яйца в България леко се повишава - с 0.5% спрямо предходната година. Цената в страната достигна 217.36 евро при средна в ЕС 266.17 евро, показва анализ на експертите от NewsworthyData. Месечното увеличение на цените между февруари и март обаче е много по-забележимо - почти 19% само за четири седмици. След три месеца на относителна стабилност пазарната цена на големите и средните яйца в ЕС се е повишила през март, се отчита в анализа.
В 24-те страни, докладващи данни на ЕК, средната цена за 100 кг яйца се е увеличила с 19.4% до 266.17 евро през последната година. От февруари до март се наблюдава месечно увеличение с 10.87%.
Интересен детайл е, че цените на яйцата в Полша през март са били 307.26 евро за килограм, т.е. те са били значително по-скъпи отколкото в България, въпреки че у нас често пъти се продават на много по-ниски цени от българските. Иначе цените са се повишили в Чехия, където 100 кг яйца се продаваха за 267.86 евро през март 2025 г. (увеличение с 20.40% спрямо февруари), и в Белгия, където цената се е увеличила с 20.34% до 299.40 евро.
В същото време единствените страни в ЕС, в които цените на яйцата са се понижили през февруари и март, са Хърватия и Ирландия. В Хърватия например 100 кг големи яйца се продават за 237.09 евро през март, което е спад с 0.58% спрямо същия месец, докато в Ирландия средната цена се е понижила с нищожните 0.37% до 230.32 евро.