Галерията е част от фотоконкурса "Код Зелено". Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Повече за конкурса
Галерията е част от фотоконкурса "Код Зелено". Ако желаете да се включите в конкурса, изпратете ни вашата фотоистория. Снимките са на coffeelover.
Камерън хайлендс (може би най-точно се превежда като Възвишенията Камерън) е едно от най-привлекателните места в континентална Малайзия. Снимките за този албум подбрах и коментарите написах по време на четиричасовото пътуване с влак между Делхи и пустинен Джайпур, Индия. Прохладата на планинските чаени плантации в Малайзия и Бенгал са вече заменени с температури над 40 градуса и липса на зеленина.
Камерън се намира на четири часа сравнително лесен път от Куала Лумпур. 
Това е едно от местата, където британското наследство се усеща най-силно. Камерън е развит като курорт именно от британците в началото на 20 век, а китайски, индийски и малайски влияния се усещат слабо - с изключение на презастроените с хотели и апартаменти красиви населени места (по южно-европейски модел тип Коста дел Сол, Слънчев Бряг). 
Една от големите туристически атракции е чаят! Донесен именно от британците. 
Освен чай, Камерън предоставя великолепна почва и климат за развитие на земеделие. Плодове и зеленчуци, които не са типични за екваториален климат (като домати и краставици) тук се отглеждат и изнасят за цяла Югоизточна Азия. Всичко друго обаче е чай :) 
И в слънце, и в дъжд (двете се менят доста често по тези ширини) плантациите са приказна гледка. 
Поглед към чаените долини. Надморската височина е около 2000м, а климатът дава възможност да се избегнат горещините по брега. 
Едно от най-красивите места в Малайзия! 
Чаят тук е великолепен, но може би отстъпва на този от Дарджийлинг, Индия 
Камерън също предлага много интересни места за отсядане: ако можете да съжителствате с хилядите отвратителни насекоми и бубулечки, които със сигурност ще ви навестят по време на съня ви. 
На път към Дарджийлинг, Бенгал, Индия - едно от селцата разположени в подножението на Хималайте и чаените градини. 
Дарджийлинг, на височина от 2000 и заобиколен от чаени плантации 
Съвременен Дарджийлинг е жертва на отвратително презастрояване, оставило британското наследство като малък остров в океана. Местните - или поне част от тях - обвиняват за това маоисткото правителство доскоро на власт тук. 
Чаените градини са навсякъде, от височина близо до морската, до над 2000 метра. Тези на снимката са разположени на около 1500 метра. 
Маймуните не са нещо специално за Дарджийлинг - има ги навсякъде из Индия, дори в градове като Делхи и Калкута. Но тук в гората гъмжи от тях! 
Удивително, но не се плашат нито от коли, нито от хора. 
Чаени градини на височина около 1800м 
Дарджийлинг, Бенгал 
Теснолинейката, която свързва Дарджийлинг със Силигури (откъдето се хваща влак за Делхи или Калкута). За съжаление след свлачища по време на мусона през 2011 година, влакчето обслужва само най-високата част от линията - но пък и най-красивата. 
Влакът, включен в списъка на Юнеско като защитен обект, преминава буквално на педя от магазините на хората, които непосредствено преди преминаването му махат сергиите. Веднага след влака всичко се връща назад. 
За известно време единствено железницата е стигала до Дарджийлинг, преди да бъде построен и път. Осигурявала е достъп както до чаените плантации, така и за британците бягащи от летните жеги на Калкута. 
Чаени плантации в Дарджийлинг 
Дарджийлинг, на път към китно селце на около 1200 метра височина. 
Чаени градини, само две седмици преди мусонът да ги връхлети. 
Чаят, който се произвежда се различава както по качеството на листата, така и по това кога е събиран. Първата пролетна реколта, както и последната есенна са най-ценни и се изнасят в чужбина, където цените скачат десетки пъти. Реколтата по време на мусона пък се използва предимно в Индия и е доста по-силна. 
Плантации чай. Приказно, великолепно! 
Берачите на чай са предимно непалци - гурки - доведени тук от британците като евтина работна ръка на плантациите. Вече са мнозинство в Дарджийлинг, както и в съседен Сикким и доскоро надигаха глас - и оръжие - за независима Гуркаленд. Сега оръжието е свалено, но гласът е все така силен. 
Красив път около чаени плантации, Дарджийлинг. 
Терасирани стръмни хълмове в съседен планински Сикким. При липсата на равнина, всяка педя земя се използва и обработва. 
Гангток, столицата на Сикким - до преди само 37 години това е било едно от Хималайските царства, но след това местният владетел и коренните жители - лепчи и бутии - са свалени от власт от станалите вече мнозинство непалци с референдум за присъединяване към Индия. Сикким няма нищо общо културно с останалата част на Индия; единствените индийци тук са туристите, пришълци нямат право да работят (каквито ограничения в местните конституции има и в други североизточни щати, като Нагаленд и Ассам). Близкият Бутан е затегнал максимално ограниченията към имигрантите; работници от Непал, Индия или Бангладеш, дори тибетски бежанци не се допускат - за да не се допуска \\"грешката\\" на Сикким, където сикимците само за няколко десетилетия стават малцинство в собствената си държава. 