Потребителска фотогалерия
Това беше есента през прозореца ми. 
А това е същото място през зимата... 
Някъде в Съри, на запад от Лондон, вали много рядко сняг. И се задържа не повече от 2-3 дни. 
Хората са успели да премахнат донякъде влачещите растения по стената. Но останалите под покрива изсъхнали клонки са като дърво преминало през стената. 
Снажните борове-титани са превили вратове под тежестта на снега. 
Голите клони на широколистните дървета са като дантелена завеса, пречупваща слънчевите лъчи. 
Наумил съм си да хвана този невероятен залез и този още по-невероятен сняг. 
Затова обикалям като катерица из двора, за да хвана най-подходящия ъгъл. 
А Слънцето неумолимо бързо се е засилило към хоризонта... 
Бяла тишина и студена романтика. 
Това е надничане през оградата на съседите. И при тях е валяло... 
Кой смее да твърди, че зимата е по-бедна на цветове от есента? 
Изпращам слънцето, провиращо се между голите клони... 
А на вас, които си спряхте погледа на тази галерия, изпращам посланието си: 