Галерията участва в конкурса "Спомен от лятото", който продължава до 15 септември
Нашето пътешествие започва в един мрачен августовски ден в Чески Крумлов - малък туристически град в Южна Бохемия. Градът възниква през 13 век и старият средновековен център е част от световното туристическо наследство на ЮНЕСКО от 1992 година. 
Построен е на река Вълтава, на място с много живописни завои. Разположението му напомня много река Янтра и старопрестолния ни град. 
Реката обикаля града във формата на буквата S... 
...и я прехвълят много мостчета, които свързват двете части на града, разположени на два хълма. 
Градският площад с неизменния паметник на чумата. Такива паметници можете да видите на повечето чешки площади. Издигнати са по времето на чумните епидемии, за да потърсят божествена закрила от бедствието. 
На съседния хълм се намира кула, от която можете да погледнете красотите отвисоко. 
Но най-високо е замъкът. 
И по-новата му част. 
Лошото време не пречи на чехите да практикуват едно от любимите си занимания. Не мога да си представя какво удоволствие е да се пуснеш по сравнително бързото течение на реката между тези красоти наоколо. 
Наистина страхотно място за разходка въпреки тълпите туристи. За наше забавление този път достолепните немски говорещи пенсионери бяха разнообразени с голите, настръхнали крачета на ефирни същества от Далечния изток в неподходящи за времето къси копринени одежди. 
Ческе Будейовице е столицата на Южна Бохемия. На някои от картите на "Нокиа" фигурира със старото си немско име Будвайз (което не е много професионално). Градският площад е обграден с красиви сгради с онези тротоарчета под арките, където спокойно може да си се разхождаш и при лошо време и да си разглеждаш дюкянчетата. 
Типични за града са тези водоливници във форма на дракони като на тази красива сграда. 
А това е замъкът в Хлубока над Вълтава. Построен е от богата австрийска фамилия и вдъхновен от замъка Уиндзор. 
Много богато обзаведен с много красиви неща, но на моменти даже претрупан и на границата на добрия вкус. Вътре има огромно количество дърворезби. 
А сега да продължим на север към столицата на Западна Бохемия - Пилзен. Задължителната готическа катедрала... 
...и паметникът на чумата на градския площад. 
Голям град с красиви сгради. И тотално разкопан център, тъй като ще бъде Европейска столица на културата през 2015. Предполагам, догодина всичко ще бъде перфектно. 
Това е първата синагога, която посещавам. Изненадах се, когато разбрах, че там мъжете не могат да влизат с непокрити глави. 
Много от вас ще се съгласят с мен, че една от най-големите забележителности на Пилзен е легендарната пивоварна "Пилзенски праздрой". Построена е през 1842 като първата градска пивоварна на Пилзен. Преди това почти във всяка къща се е варяла бира, но рецептите били различни и не е могло да се постигне добро качество. Бирата се прави от подбрани сортове ечемик и хмел само от Чехия. Водата в региона е мека и се обработва допълнително, за да се намали съдържанието на желязо. Дрождите се отглеждат в самата пивоварна. 
А тази схема ни показва какъв е производственият процес в Пилзенския праздрой: Ечемикът се рони и се смила. Добавя се вода и започва да се бърка и да се вари в огромни медни казани. В тази пивоварна уточняват, че варят на открит пламък, и се хвалят, че между казаните за смесване и варене пивото се преточва по три пъти. После се слага хмелът отново по три пъти. След поредните преточвания и филтрации, пивото се охлажда. Ферментацията се извършва при температура от 5-6 градуса. Във ферментационните резервоари бирата престоява 12 дни и след това може да се консумира. Младото пиво може да се остави да отлежи още до 30 дни. Тогава вкусът става по-мек. 
Това е старата варна, която днес не се използва. Изключителната топлопроводимост на медта я е направила незаменима за изработването на казаните за варене. 
И новата варна, която за щастие изглежда точно като старата, само дето има повече казани. 
Пилзенският праздрой е голяма фабрика и може да се похвали с огромна поточна линия за бутилиране, която може да избълва по 80 хиляди бутилки на час. Но ако това, което е над земята, изглежда голямо, то това, което е под земята, е поне три пъти по-голямо. Под повърхността се намира огромен лабиринт от мазета и тунели. 
Тук бирата ферментира и отлежава в дървени бъчви (дъбови, предполагам) на хладно и спокойно в абсолютен контраст със съвременното шумно оборудване за пакетиране. 
А това тук е еликсир. Истински божествен нектар. Младо пиво - наточено директно от дъбовата бъчва. Непастьоризирано. Неконсервирано. Съдържащо много витамини и дрожди и както ни беше обяснено - много полезно за спортисти. Вкусът е леко горчив, защото още не е отлежало, а пяната е поне 4-5 см, кремообразна и вкусна. И въпреки многобройните предупреждения, че алкохол на лица под 18 години не се сервира, как да не дадеш такъв витаминозен коктейл и на младежите. Забелязах, че всички малки посетители на собствен ход си опитаха едно добро количество, а някои искаха и още. За съжаление такъв еликсир може да се консумира само на място или в прилежащата кръчма. Стремежът за печалба и завладяване на нови пазари не е подминал и чешките пивовари. Повечето от тях са се разширили и реконструирали напоследък. Правенето на бира се е превърнало в огромна индустрия. Това веднага се забелязва и когато сравните полетата на Чехия с тези на съседните държави. Там определено доминира бозавият цвят на ечемика. Но глобализацията не е нещо, с което можете да впечатлите един чех. За тях марката и количеството не значат нищо, ако няма качество. Затова напоследък там са се нароили и процъфтяват фамилни пивоварни, чиято продукция е най-вече за вътрешна консумация. Кръчмите, които предлагат местна бира, не просто се пукат по шевовете, а и преливат по тротоарите от клиенти с халба бира в ръка. 
А сега да се прехвърлим към едно също много култово място на бирената обиколка - Велкопоповицката пивоварна. По отношение на чешката бира е много трудно да се избере коя е номер едно. Знам коя не ми харесва, но не знам коя ми харесва най-много. Но все пак в топ 3 задължително е Велкопоповицкият козел. Историята на пивоварната започва сравнително късно, в 1874 година, но затова пък продължава качествено. Основана е от австрийския предприемач Рингхофер. Тук някъде е намесен и един френски художник, който един ден гол и бос се появил във Велке Поповице. Австриецът го съжалил и прибрал, а той за благодарност нарисувал козела, който с малки изменения и досега краси етикета на бирата. 
Тук бирата се вари на пара в новата варна с по-голям капацитет. За съжаление не отлежава в дъбови бъчви както в Пилзен. Но пък могат да се кажат много добри думи и за тъмното пиво, цветът на което се получава най-вече от тъмния сорт малц, от който се прави, а не от карамели, бои или др. Младото тъмно пиво за дегустация е знаменито. 
Съвременна линия за бутилиране. Преди 7-8 години пивоварната е модернизирана изцяло и става част от Пилзенския праздрой, който пък е част от международния концерн SAB Miller. 
Всичко тук е "кози" - и магазините, и кръчмите, и пътеките. Даже имат някакъв култов знак за пешеходна пътека (който аз пропуснах за съжаление) с козел, разнасящ бира. Затова не подминаваме талисмана, който обича посетителите. Съдбата на неговото другарче, което не обичало посетителите, била свързана тясно с кулинарията. 
А това е легендарната Козловна - култовата кръчма на ъгъла точно до пивоварната, за която задължително ще чуете от всички, които са я посетили. Освен че предлага от прясното пиво директно от пивоварната, има и добра чешка традиционна кухня, дивеч и др. бирени специалитети. А и цените са поносими. 