Докато повечето хора си мислят за море и пясък, други откриват летния ски сезон. Дните на първия ни преход са 6 и 7 юли 2013 г., целта – улеите под връх Мусала, в които все още има много сняг.
Докато повечето хора си мислят за море и пясък, други откриват летния ски сезон. Дните на първия ни преход са 6 и 7 юли 2013 г., целта – улеите под връх Мусала, в които все още има много сняг. 10 дена по-късно ще караме ски и над Рилските езера.
На снимката: езерото пред хижа "Мусала" и връх Иречек
Бел. ред: Уважаеми читатели, обикновено в конкурса "Спомен от лятото" публикуваме снимки от съответната година. Участниците най-често изпращат най-скорошните си спомени, въпреки че в условията на конкурса няма изрично изискване кадрите да са от последното лято. Тази фотогалерия съдържа снимки отпреди две години, но преценихме, че няма причини да не участва в надпреварата
След няколко часа преход стигаме заслона "Ледено езеро", където ще пренощуваме 
На следващата сутрин първите лъчи огряват връх Мусала, а аз мислено си чертая маршрута от върха към Леденото езеро 
Изкачваме се към Мусала 
По пътя оглеждаме за още улеи, подходящи за спускане. На дяволския улей няма сняг, но съседният е широк като булевард 
Изглед от връх Мусала към Леденото езеро 
Намираме се на връха и оглеждаме терена за спускането. Склонът е източен и има по-малко сняг от северния, който гледахме преди малко 
Първото спускане. Снегът е много приятен за каране 
Леденото езеро. Или кадър от интерстелар 
След първото пускане слизаме до северния склон и започваме изкачването. Поглед нагоре... 
... и надолу 
Кадър от спускането - пак чудесен фирнован сняг 
При спускането си моят спътник оформя перфектен двоен хеликс с моите следи. Твърди, че е напълно случайно 
Поглед отдолу, следите ни се виждат от километри. На въпросите на учудени туристи какво правим с тези ски посред лято – просто им ги посочваме 
Ако вземеш синьото хапче, историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш в каквото си поискаш. Ако вземеш червеното хапче, оставаш в страната на чудесата 
... 3 часа по-късно 
10 дена по-късно, на 16 и 17 юли се запътваме към Рилските езера 
Езеро Бъбрека 
По пътя засичаме няколко представителя на местната фауна. Минават много бързо и безшумно, почти никой от туристите наоколо не ги е забелязал 
Изглед над Бъбрека 
Езеро Окото 
Стигаме до улея "Стиви Уондър", който ще пускаме. Малко информация за него от интернет( http://befsa.com/?q=node/view/11388 ): Странното име на улея даде ски журналистът Porter Fox от списание Powder, след като ходи няколко часа в непрогледна мъгла, изчака ни, докато направихме едно грешно влизане и връщане пак в непрогледна мъгла и най-накрая спусна с нас улея отново в мъгла... Та, ясно е защо го нарече на известния сляп музикант... Представлява процеп в голям скален масив с широчина 3-4 метра в горната и 5-6 метра средната част. Наклонът му е постоянни 45 градуса, в долната част до 40 градуса. Съществува голяма опасност от подхлъзване и удар в скали или падане в лавини! Спускането му е само при стабилни снежни условия! Спускането завършва на езеро Близнака 
Спускането започва, но по-надолу ни чака изненада. На едно място снегът свършва и има водопад. Трябва ни катераческа техника, за да продължим надолу, а такава за съжаление не носим. Решаваме да се върнем обратно и на следващия ден да се изкачим по самия улей 
За утешение пускаме един заснежен участък над езеро Близнака 
Преспиваме в хижа "Седемте езера" 
Тръгваме на следващата сутрин. От хижата се вижда горната част на улея 
Чува се ромоленето на многото рекички и водопади, които се вливат Близнака 
Тръгваме нагоре по улея 
Напредва се бавно на четити крака, на всяка крачка внимателно се забиват обувките в снега. Ех, защо ли не взех пикел и котки 
Кадър от спускането, аз снимам от дупката вдясно 