Потребителска фотогалерия
Когато някой каже "Екзотика", една от първите ни асоциации са Сейшелите – далечно и екзотично място, познато ни от картичките с бели плажове, палми и лазурно море. Нека да добавим и – много цветове, усмихнати хора и безкрайно спокойствие. 
Сейшелите са огромен архипелаг състоящ се от две групи острови – гранитни и коралови. Постоянно населени са гранитните острови – едни от най-старите в света. Образувани са от отделянето на Индия от Африка (към който континент принадлежат островите). Трите главни острова са Мае (където бяхме), Прален и Ла Диг. 
Главния остров – Мае, се състои от малки селца, най-вече на брега на морето, потънали в зеленина. Коренно население няма. Повечето жители са наследници на африкански роби. Основният език е сейшелски креолски – смесица от суахили, френски и малко (най-вече в последните години) английски. 
Сейшелите са бивша английска, а преди това френска (доброволно предадена на англичаните) колония. Английското влияние се изразява в офицалния език, образователната, здравната и законодателната системи. Столицата е Виктория – малък по нашите мащаби град. В центъра му се намира най-голямата му забележителност – копие на лондонския Биг Бен. 
А това е един от столичаните: сухоземен рак. Среща се по всички столични градинки. 
В Ботаническата градина могат да се видят още едни от коренните жители – гигантските сухоземни костенурки. 
В Историческия музей на града, а и на много други места може да се види Коко Де Мер, – вид кокосов орех, ендимичен за островите. Мъжкият цвят и женският плод странно напомнят на нещо. Орехът не е ядлив и един от най-големите плодове на света. Пази се строго от местните. Изнася се само със специален сертификат, като преди това орехът се разрязва и му се изважда ядката, за да не може да се засее на друго място. Естествено, вече го било имало в Китай. 
На живо, орехът може да се види в Ботаническата градина на Виктория. В естествена среда расте единствено на остров Прален и на още един малък остров на север от него 
Главните острови не са само пясък и море. Имат и планини, покрити със зеленина. Климатът благоприятства за това. Вали често, но температурата е целогодишно между 25 и 28 градуса – типичен екваториален островен климат. Географията и климатът на островите са дали един безценен дар – изобилие от чиста прясна планинска вода. 
Островът е населен с много птици. Те допринасят за значително малкият на брой насекоми. Още едно хубаво нещо за туристите – почти липсват комари. 
Изумрудено синьото море е пълно с разнообразни и разноцветни коралови видове риби. В един от националните паркове, рибите дотолкова са свикнали с туристите, че се тълпят около лодките за храна. 
Типична гледка във водите около главните острови – бял ситен пясък, светло синьо море и много зеленина. 
Естествено, "коренните" жители – раците, винаги позират. 
За съжаление, много от туристите не оценяват тази красота. Въпреки призива, да се пазят островите, често се срещат такива гледки. Местните също не допринасят много за чистотата. 
Отново типична гледка от един от националните паркове. 
Когато морето се развълнува, водата побелява от ситния пясък. Пясъкът на тези острови е оформен най-вече от умрели и счупени корали, а също и от корали, изадени и изхвърлени от рибите. 
Много от малките островчето в архипелага, представляват хотели – един хотел на едни остров. 
Местен жител, изваден за кратко от лагуната, за снимка и пуснат внимателно отново във водата. 
Правителството на Сейшелите наистина се опитва да запази островите максимално близо до естествения им вид. Почти няма производства. Стремежът е електроенергията да се произвежда от възобновяеми източници. В залива на столицата има изграден остров с ветрогенератори. 
Един от най-големите плажове – Бо Валон. Води се "пренаселен" (по Сейшелски мащаби). Ивицата му е огромна, чадъри и шезлонги няма – не са нужни, дървета има на всички плажове. Има страхотен коралов риф, който не е толкова известен и не е пренаселен с гмуркачи. Плажът е известен е най-вече със залеза си, който се очаква от всички около 18.30ч. Хората са като хипнотизирани. 
Е, залезът си заслужава. 
А това не ли клише? 
Освен гледките, познати от картичките, си заслужава да се види и островната флора – дъждовните гори, потънали във влага и изпарения 
Гледка от другия национален парк – Синята лагуна. Наистина е синя. 
И още едно клише. Местната кухна е предимно морска. Присъства и т.нар. креолска кухня - доста близка до нашата. Интересно. 
Орхидеята и коралите са символът на островите. Орхидеите са навсякъде на сушата, коралите – навсякъде в морето. За съжаление, доста от коралите не са живи, но Сейшелите могат да са похвалят с голям процент запазени коралови рифове с живи организми. Интересно е, че износът на корали, изхвърлени на брега не е забранен. 
Сградите са в типичен колониален стил. Това е сградата на върховния съд. 
Няколко такива галерии не биха стигнали, за да се покаже разнообразието на тези острови. Затова е време да се сбогуваме с тяхната прекрасна природа. Отгоре, за последно снимаме тези острови, хвърлени като перли в Индийския окен. 
На връщане, точно по залез, самолетът премина през мусон, на север от Екватора. Усещането не беше приятно, но гледката си заслужаваше. Най-вече – на спътниците :-) 