Потребителска фотогалерия
Така се случи, че това лято, като че ли спомените ми са предимно от един определен район от Западна България – Трънският край, плюс бонус - малко от Източна Сърбия. Това е колекция летни спомени от кратки еднодневни пътувания от София до тази близка дестинация, но предполагам по-скоро непозната. Вероятно трънският диалект е по-популярен, отколкото пейзажите от тази част на страната. Още с първото затопляне на времето решихме и тръгнахме към с. Трънска Банкя, от където започва екопътеката за ждрелото на р. Ябланица. Реката извира от планината Любаш и е приток на р. Ерма, а Ябланишкото ждрело е отделно и различно от Трънското ждрело. Съществува красива легенда за Любаш и Ябланица - млади влюбени, но с трагичен край. Реката по това време беше доста бърза и пълноводна, на това място имаше табелка за светилище на известна богиня, а водата, като че извираше от вертикалните скали на много места, течеше по тях и се вливаше долу в реката. След няколко часа ходене покрай реката, изкачване и слизане се стига до Зелени вир, където може да се види малък водопад и от където започва екстремната част на маршрута, с поредица дървени мостчета, закрепени по скалите над самата река. Гледка към ерозионните котли на р. Ябланица, от моста над Зелени вир. Обиколката из района може да се окаже истинско удоволствие, когато пътят е чисто нов, като този за с. Бусинци. Този ден си бяхме набелязали Музея на Бусинската керамика, както и Музеят на киселото мляко, който е в съседното село Студен извор. Интериор от Музея на киселото мляко – литаци на стените (местната женска носия), керамика и бучка за биене на масло. Музеят на киселото мляко се намира в близост до къщата на д-р Стамен Григоров – откривателят на бактерията на киселото мляко. След тези завои, тук в тази планина е добито първото индустриално злато в България – 1939г. Едно типично село – планинско и отдалечено. Върхът в дясно е Любаш, вече споменахме за едноименната планина. Любаш, както Руй, е част от Натура 2000, защитена зона за няколко вида птици и растения, вълци и пъстър пор. Поглед към връх Руй, най-високият от планинската редица на хоризонта. В полите на Руй е Знеполе или Трънската котловина. Пред него със скалите е връх Лиляк (Люляк), където пролетно време цъфтят диви люляци, но тук пролетта идва по-късно, а лятото е по-хладно. Връх Руй (1706м) – върхът е гранична територия на България и Сърбия. Вече няколко години традиционно се организира масово изкачване от двете страни и международна среща, община Трън тази година се беше постарала – имаше осигурен безплатен транспорт от града до началната точка на похода и обратно, също така безплатни храна и минерална вода за желаещите. Изглед от връх Руй, посока север и северозапад или към Калотина. Камбанки от Руй Около Трън и в града могат да бъдат посетени редица свети места, църкви или манастири. В Баринци, махала на Трън, се намира църквата "Света Петка"(1853г.), но не по-малко интересн е скалният параклис "Св. Петка" над нея. Смята се, че водата, която тече (по-скоро капе) вътре е лечебна. След Баринци пътят направо продължава към границата със Сърбия, минава се покрай няколко села, последното е граничен пункт Стрезимировци. Сръбският митничар ни пожела да хапнем по една плескавичка. Този път сме решили да посетим района от другата страна на границата, това е езерото Власина. Районът е природен резерват, а интересното е, че понякога в езерото има острови, които са плаващи, освен другите, които са постоянно на едно и също място там. Шипков залез, с бодлички, за спомен от Трънско.