Пълна тишина. Пожълтелите листа придават романтика. Ужасът на сутрешния градски шум от преди минути е изчезнал. Заменен е от... спокойствие. Очите ти се отварят широко. Забравяш, че не си изпил първото си кафе за деня.

Малцина имат възможността да се насладят на тази гледка, скрила се срамежливо зад непробиваемите за гражданите стени на парк-музея "Врана". Столичната община, която от 2001 г. е собственик на по-голямата част от парка, най-накрая е решена да отвори за всеки желаещ мястото. Такава е и една от клаузите на договора, която на практика не е изпълнена вече десетилетие.

Отсреща се вижда царския дворец. Той са собственост на Симеон Сакскобургготски.

Преди Освобождението пространството е било чифлик на Осман паша. По-късно цар Фердинанд, който е любител орнитолог, го купува и решава да го кръсти на първата птица, която кацне. И така първи долетели ято врани и оттам дошло името "Врана". Дворецът е строен от 1909 до 1912 година по проект на българския архитект Никола Лазаров, който е работил и по сградите в "Евксиноград".

В облика на двореца във "Врана" са вплетени елементи на византийската и възрожденско-манастирската архиктектура. Специалистите откриват и влияние на френския класицизъм и сецесион. Веднага след построяването на двореца започва създаването на самия парк. С работата се заема Антон Краус, който го проектира в стила на класическото парково изкуство на XIX век. В него са засадени редки растения - дървета, цветя и храсти.

Сградата е частично разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война. След това е била възстановена и е използвана за правителствена резиденция на БКП.

През 1998 г. собствеността е възстановена на царското семейство. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски дарява по-голямата част от парка на Столичната община - 968 декара от общо 992 декара.

Заложеното в договора споразумение гражданите да имат свободен достъп не е изпълнено до момента. Сега обаче общината се зарича, че от пролетта започва поетапно отваряне на парка. На миналото заседание на общинския съвет закри отделната структура, която не изпълнява волята на дарителя, и присъедини "Врана" към сформираното преди година общинско предприятие "Паркове и градини".

Отсреща се виждат наредени един до друг три дъба. "Те са вековни и са засадени лично от цар Фардининанд", разказва един от служителите, които в момента поддържат парка, Валентин Доганов. Сочи с пръст и секвоя. Отбелязва, че голяма част от видовете тук са били екзотични в началото на миналия век. Не са срещали в българската флора. За пример посочи все още сравнително зелената за ноември секвоя.

По думите на Васева идеята на общината е организирани групи от хора да имат достъп до парка от пролетта. Едва ли той ще бъде отворен за свободно посещение, защото защитените растителни видове трябва да бъдат опазени. Няма и паркинг наблизо, а вътре автомобили не могат да влизат.

Най-верояно ще бъде въведена символична входна такса, а парите от нея да се използват за постепенното възстановяване на блясъка на парка. Като начало местните власти предвиждат възстановяване на езерото с лилиите, в което всъщност преди години е имало лотоси.

Вече са поръчани нови 150 пейки и 100 кошчета. Нужно е обновяване и на осветлението. В по-дългосрочен план са предвидени поливна система, ремонт на три дървени моста, поставяне на табелки за различните растителни видове, както и пълна реконструкция на всички езера.

Предвижда се общината да кандидатства по европейски програми.