Уважаема редакция,

Казвам се Н. Д., на 50+ години, понастоящем преводач на свободна практика, в миналото – преподавател по политология. Повече от 40 години живея в София, но съм родена в Сандански. Обичам безкрайно този град.

От около два месеца насам по всички възможни канали разпространявам до всички възможни инстанции в Сандански следното писмо:

Гостите си заминаха, върнах се и аз в София, но мисълта за това какво е и какво може да бъде Сандански мира не ми даваше. В първите хубави почивни дни на февруари – 2-ри и 3-ти – заминах отново за там и отново започнах да обикалям улиците. Направих 250 /!/ снимки. Честна дума, за първи път истински узнах колко уникален и прекрасен е този град, вгледах се във всяко кътче. Възникнал в дълбока древност и съграждан упорито и постоянно през цялата си история, той е неповторим със своето минало и настояще, с атмосферата и чара си. Чувствах това на всяка крачка, навярно кръвта ми говореше, защото всъщност и сега, като разглеждам снимките, установявам, че сградите – по-отдавнашни и нови – не притежават някаква особена, изключителна архитектура, в голямата си част те са скромни – еднофамилни или на няколко етажа, тук-там разнообразени цветово /аз помня времето, когато градежът на една къща започваше от собственоръчно направените тухли, плочите се изливаха с помощта на съседи, роднини и приятели/... и въпреки това: амфитеатралното и може би малко хаотично – но очарователно! – разположение, скритите дворчета, притичващите през тях котки, първите срамежливи кокичета, бабичката, поседнала на припек пред дома си...

Специално подбрах на снимките уличките с калдъръм – нямах и понятие, че все още са толкова много! На колене ви моля, господа управници, не ги разрушавайте, ремонтирайте, ако трябва, обявете ги за паметници на културата и красотата, не ги заменяйте със скучния асфалт /очевидно е, че там, където това вече е сторено, резултатът не е добър/! Всяко гранитно паве е история, нещо, което е останало от труда и потта – такава настилка се прави сантиметър по сантиметър и буквално на колене – на стотици безименни и скромни мъже, обикновени санданчани!

Това трябва да се промени, дължим го на града си, на прекрасното място, което Бог ни е отредил, на предците си, които въпреки всякакви трудности и превратности са го съхранили, за да пребъде. Закъснели сме и нямаме никакво оправдание, всичко зависи от нас. Категорично не става дума само за пари, главното в случая ще е волята и мотивацията – те трябва да се мобилизират с всички сили и средства! "Богатий с парите, учений – с умът" – е казал Вазов и не, не е неуместно да припомним тези заветни думи по настоящия повод, всяко време – със задачите си. Другаде хората разчистват джунгли, облагородяват пустини... нашето бездействие е просто срамно! Началото на прекрасния парк на града ни е поставено през далечната бурна военна 1916 година от родолюбеца генерал Тодоров, той е разширяван и доразвиван чрез доброволния труд на цели поколения, зелените хълмове наоколо са плод на също така доброволно залесяване, всеки по-възрастен санданчанин има заслуга за красотата и привлекателността на централната и парковата част и може да се гордее с това. Нека превърнем в обща кауза на сегашните млади хора облагородяването и разкрасяването на останалата част от града – не просто обикновеното "пролетно почистване за един ден" - /включително по десния бряг на реката, там просто не посмях да отида, но си представям "чудесните" гледки в ромския квартал/.

Разрових се в интернет... да, няма защо да откриваме топлата вода. Точно такъв проект – "Скритите дворчета", е бил разработен и изпълняван наскоро /предполагам, че всъщност е дългосрочен/ в Германия. С умерено външно финансиране и с труда на гражданите точно такива "забутани ъгълчета" се превръщат в чисти, интересни и уникални места. Най-обикновени хора, нищо революционно и драматично – воля, работа и любов. И още: всички вече сме ходили в гръцкия курорт Кавала например. Освен морето, какво повече има този град от Сандански? Горчива завист ме обзема обаче всеки път, когато го видя, а аз ходя именно по малките улички нагоре – толкова е красиво, такава хармония между специфичен терен, разнообразни по форма и размер частни парцели и сгради... фантастично усещане за единство и част от вечното! Виждали ли сте там такива урви и трънаци – както на някои от моите снимки? Миналата година снимах дворовете и в селцето Ставрос – на високото, в старата част – и никъде нямаше подобни камари от строителни отпадъци, нескопосани бараки, ламарини...

Изпратено до официалните институции – община, училища, читалище, банки, хотели – това писмо не получи отговор. Не се отчаях и продължих напред. Създадох група във фейсбук – КРАСИВ САНДАНСКИ – и пак започнах да пиша, изпратих десетки покани за присъединяване и... тръгна! В момента групата наброява повече от 500 души, все още главното действащо лице в нея съм аз, но както виждам, има представители и на училищата, и на читалището, и на банки, и на хотели. Започнахме да говорим за конкретни неща, Общината, макар и очевидно учудена от масовата гражданска активност, също откликна, местното радио "Гея" ни подкрепи от своя страна. Първата ни акция ще бъде свързана с общонационалната кампания "Да почистим България за един ден", няма много време за организация, затова ще импровизираме, важното е да поставим началото на реализирането на идеята ГРАЖДАНИТЕ – ПОСТОЯННО АКТИВНИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ ЦЯЛОСТНИЯ КРАСИВ ОБЛИК НА САНДАНСКИ.

Обръщам се към "Дневник" с молба да популяризира начинанието ни. Аз подходих малко строго към родния си град, наричайки го "единствен с толкова много необгрижени частни дворове и вътрешни публични пространства", но истината е, че подобно е положението в много други български градове... за селата дори ме е страх да проговоря. Улисани в трудното ежедневие, голяма част от хората изобщо не се замислят по въпроса.  

 

Ние нямаме грандиозни планове "веднъж и завинаги", но ето нашите намерения за първата акция, на 20 април: 1/ В подкрепа на инициативата на община Сандански за участие в общонационалната кампания "Да изчистим България за един ден" призоваваме гражданите да се включат масово и активно в почистването на личните дворове и "ничиите" пространства между сградите 2/ Призоваваме към разширяване на инициативата в посока естетизиране на личните дворове и близките публични пространства чрез създаване на малки и лесни за изпълнение художествени композиции от декоративни насаждения – храсти и цветя, камъни, глинени съдове, огради 3/ Призоваваме към освежаване – боядисване с блажна боя – на занемарените външни врати и огради на домовете 4/ Специална централизирана организация няма да се създава – можете да работите сами, на малки или по-големи приятелски групи, в собствения си имот и в близост до него така, че да можете и по-нататък да обгрижвате съответното място и художествена композиция 5/ Ако нямате собствена ограда – направете предвеликденски жест – купете 1–2 кутии боя, подарете на съсед или сами боядисайте където трябва, ако той лично не може да се справи с това 6/ Непосредствено преди акцията на 20 април ще съобщим място и час за евентуална приятелска среща на съидейниците – санданчаните, които обичат града си!