Във време, в което климатичните изменения се усещат все по-явно, архитектите трябва да преоткрият функцията на прозорците вместо да създават цели сгради от стъкло като огромни прозорци. Тази теза развива преподавателят от Университета в Бат, Великобритания,  Дейвид Коли, цитиран от architectureanddesign.com.

Според него докато светът се затопля все повече и все по-често се наблюдават климатични катаклизми и екстремни метеорологични условия, архитектурата продължава да залага на едно голямо недоразумение - стъклото. 

Специалистът изрежда примери със строителството на модерни и високотехнологични сгради, които са от стъкло, въпреки че в енергийно отношение стъклото е изключително неефективно. То предполага по-лесна загуба на температура в студените дни и в същото време превръща сградите в оранжерии по време на горещините през лятото. И изчислява, че средната загуба на енергия на сграда от тухли е три пъти по-малка от тази на троен стъклопакет. 

Според Коли е напълно погрешно стъклени сгради да се вдигат в пустинята, така както това се случва в държави с умерен климат. Климатизираните небостъргачи на в Лас Вегас и Дубай например изглеждат точно като сгради, които може да се видят в Лондон или Бостън, дава за пример преподавателят. Затова според него строителите трябва да преоткрият прозореца като средство, което пропуска или спира при нужда естествената светлина и въздуха в сградите.

Той дава за пример средиземноморското строителство в Гърция, за което са характерни сградите с дебели каменни стени, дали възможност на обитателите им да преживяват добре в горещините дори и без климатик.

Времето се променя непрекъснато, но непрекъснатото изкуствено климатизиране не е решение, смята специалистът.