Повторни протести на Съюза на художниците, петиция и граждани, които за кратко блокираха кръстовище край НДК този вторник се изправиха срещу мнения като това на културолога от СУ проф. Александър Кьосев отпреди време - "Този паметник ме обижда". Междувременно български и чуждестранни архитекти посочиха паметника като възможност България да се отличи, поставяйки го в нов контекст. Шест от осем професионални мнения в анкетата смятат, че демонтажът е грешка, но повечето са съгласни, че "преместването" му е равносилно на унищожаване.

- едно от пропагандните средства на революциите. Абсолютно е враждебно за цялата ни крехка култура да се демонтира, с това само ще се потвърди, че мислим с идеите на соца – "ний старий свят ще разрушим", след което се строи нещо не по-малко гадно. Всякаква форма на демонтажа рикошира върху всички останали художници – лишават се от свобода, чустват се заплашени от народните, пардон, взимащите решение маси, отрича се крилатото "ars longa, vita brevis". Паметниците принадлежат на времето, в което са направени, а то е изживяно независимо от оценката му при следващите поколения. Паметниците напомнят какво е било със знак плюс, но и със знак минус. Този паметник е реализиран като част от модернизацията на града, много от нейните резултати ползваме без да се сещаме." Това е коментарът на Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната галерия, член на Института за съвременно изкуство (ИСИ).

Според Бубнова "1300 години България" трябва да се консервира на мястото си с визуален и текстови съпровод, който го контекстуализира. Това трябва да стане с конкурс и концесия. "България надали ще има шанс за подобни мащабни художествени решения в обозримо бъдеще."

"Против събарянето сме. Всички аргументи вече са казани - ансамбъл; памет; не може да се събори само защото на някого не му харесва; това, че някога са разрушени паметни плочи, не означава, че този акт трябва да се повтори и сега и т.н, и т.н Не сме съгласни само с "патриотичните" аргументи за запазването му - той отдавна не е паметник на българската история (и е спорно доколко някога е бил)." - WhATA, архитекти, автори на блога Whata.org.

Според тях бъдещето на "1300 години България" след демонтажа е... "Никакво. Той е от онези паметници, които са непреодолимо свързани с мястото си и с околните сгради. Не може да бъде преместен на друго място. А и е проява на естетическа неграмотност да се смята, че могат да се отделят части от него - металните пластики - и да се експонират отделно. Отделно, каква е разликата между Столична община, която остави тази своя собственост да се саморазруши и Киро Японеца, който направи същото с Двойната къща на бул. Левски примерно?"

смятат архитектите от сдружение "Трансформатори", създатели на инициативата Memoreality, вдъхновена от паметника. "Какъвто и демонтаж - цялостен, или само частичен - на скулптурите- както е упоменато в решението на СОС от 18.12.2014 г. ще бъде равнозначен на окончателно разрушаване на една художествена композиция, част от целия комплекс НДК, важна част при това. Национален дворец на културата и парковото пространство около него са част от културен маршрут на Съвета на Европа (Който България председателства догодина - бел. ред.).

Това, което искаме е още малко време за паметника - години, през които да бъде отворен за посетители, експозиции, пърформанси, обвързани със съвременната история на България, така че да може да бъде оценен по достойнство като един наистина провокиращ, буден мемориал. И споменаван с много повече от "голотата" и "грозотата" на конструкцията си в момента. Наистина е необходимо време, за да бъде преоценен като паметник.

Ако бъде демонтиран, там буквално ще остане дупка. Няма никакви индикации, че ще бъде отново монтиран някъде, както няма и че ще бъде възстановен наистина военния мемориал - и за двата паметника Столична община реално много дипломатично излиза от ангажимент за изграждане. Протестът ни е и срещу противопоставянето на двата паметника. Реално с планираните средства за демонтаж (поне споменатите 70 000 лв.) - общината може да отвори и освети тази "архитектурна конструкция" и да разполага с още един интересен културен актив в пространството на НДК."

смята художникът Петко Дурмана, основател на популярната група "Публично изкуство в България" във "Фейсбук". "Паметникът "1300 години България" на практика вече не съществува не заради някакви естетически или политически причини, а заради изключително некачественото му строителство. На практика той не може да бъде възстановен, опасен е и Столична община е взела най-доброто решение за него, да го демонтира и да възстанови на негово място съществувалият преди това войнишки паметник. Дебатите за естетическата му стойност и ролята му вече са напълно излишни, а причината за тях е изключително силното политизиране на темата. Като творец мнението ми за паметника е, че композицията е хаотична, мястото неподходящо, смесени са по неуспешен начин архитектурен и фигуративен монументализъм (така нареченият от авторите му синтез), а основната причина за отношението на гражданите към него е това, че неправилно е обърнат на север и създава зловещо усещане с хвърлената си сянка върху минувачите, които така виждат само силуетите на фигурите в контражур."

Така смята художникът Лъчезар Бояджиев, автор на много проекти в публично пространство, член на ИСИ и на Експертно-художествения съвет за паметници към Столична община, функциониращ от 2015 г. "Обектът трябва да бъде възстановен като част от урбанистичния комплекс на НДК и градинката. Този комплекс – урбанистичен, а не само паметника, е шедьовър на соц. модернизма. Мемориалните стени, на чието място е издигнат и които помня от детството си като мрачно и тъжно място, могат да намерят ново по-достойно място в града. Мащабът на това мислене няма да се повтори в България, за добро, и това е друг довод да се възстанови."

Демонтирането му не съставлява "бъдеще". През годините след 1989 г. се родиха множество проекти, които преосмислят мястото на обекта в София – все не им обръщат внимание... За разлика от Бузлуджа, този паметник има ясен референт – българската държавност, макар и видяна от гледната точка на спорен исторически период. Който иска да го няма този паметник има проблем въобще с това, че има травматично минало. Но миналото няма как да изчезне, нито някой някога ще възстанови пропиляните години."