Любо Георгиев, архитект: Решенията за София трябва да се взимат така, че да няма неприятно изненадани

Любо Георгиев е ръководител на екипа, който ще изработи визията за развитие на София за следващите десетилетия - задача, възложена от Столичния общински съвет. В края на юли той спечели конкурса за нов директор на общинското предприятие "Софпроект", изработило Общия устройствен план на София. Днес задачите на Любо Георгиев са да участва в промяната на начина, по който се планира София, предприятието, което управлява, както и устройствения план на столицата.
Каква е целта на "Визията за София" и как ще бъде постигната?
- Целта е да изградим система за взаимодействие. Първо събираме информация и по тази причина в момента има обществени поръчки за професионални сдружения. Към тях ще прибавим и хора от администрацията, защото те имат и практически познания. Ще включим и неправителствени организации. С времето - и инвеститори.
- Целта е да изградим система за взаимодействие. Първо събираме информация и по тази причина в момента има обществени поръчки за професионални сдружения. Към тях ще прибавим и хора от администрацията, защото те имат и практически познания. Ще включим и неправителствени организации. С времето - и инвеститори.
През есента ще започнем публичните разговори по всяка от темите, на тях ще представим събраната информация. Защото всеки има мнение за всичко, но ние държим да провеждаме разговора върху данни и факти, а не върху мнения. Много хора имат мнения, без да знаят за какво става въпрос.
Изработването на "Визията" има за цел да промени Общия устройствен план (ОУП), от който зависи къде ще се строи. Как ще стане това?
- Планът не е единствената цел. Ние трябва да формулираме заданието, ако говорим проектантски, и от там нататък планът да го изпълни. Основната цел е да постигнем съгласие за това накъде искаме да върви София. Първо трябва да се разберем дали искаме повече инвестиции, компактност на застрояването или искаме баланс със зеленината или нещо съвсем различно, като например да живеем в къщи и да разрушим всички блокове. Всеки би казал, че иска къща с градинка, но какво би значило това, ако го разпределим на цялото население и върху площта на София?
Доколко софиянци имат думата при планирането?
- В момента участието на гражданите е никакво. На обществените обсъждания сега най-често се представят готови проекти, които са много технически. Това повече отблъсква гражданите, отколкото да ги привлича.
Има постоянни противопоставяния - неправителствени организации срещу община, инвеститори срещу граждани, граждани срещу община. Никой на никого не вярва. По тази причина се захванахме да работим по визията за София. Защото в града има много потенциал и знания, които не са в институциите. Глупаво е общината да ги отблъсква, да не ги вижда, когато са добронамерени, разбира се. Искаме да започнем да си партнираме и всички знания и опит да бъдат използвани. Трябва да израснем, ако искаме да имаме по-добро качество на живот.
Ще успеете ли да промените напластените отношения?
- Ще е много трудно. На всеки участник ще покажем ползата от това да се включи, да сподели, да се вслуша, за да промени нещо. Например на Общината трябва да покажем, че има полза да взаимодейства с всички други участници, защото това ще улесни нейната работа. Ще има съмишленици, а не противници.
В този смисъл е много ключово визията да бъде създадена от много участници, но и да бъде реализирана от много участници. Идеята не е да администрацията да започне да я въвежда.
А не допускате ли да изработите "Визия", пък общината да я отхвърля и започва да прави нещо съвсем различно?
- Съмнявам се, че ще може да има такава ситуация. Именно по тази причина въвличаме както общината, така и политиците. Постоянно ще ги каним, ще ги държим информирани. Ще гледаме да ги включваме в процеса, така че и те да не бъдат първо изненадани, когато всичко е готово.
- Съмнявам се, че ще може да има такава ситуация. Именно по тази причина въвличаме както общината, така и политиците. Постоянно ще ги каним, ще ги държим информирани. Ще гледаме да ги включваме в процеса, така че и те да не бъдат първо изненадани, когато всичко е готово.
Често давате примери с чуждестранни градове. Някои от тях имали ли с подобен проблем?
- Навсякъде са имали такива проблеми. Говорили сме с колеги от Тел Авив, Виена, Бостън, Копенхаген, Антверпен. Навсякъде се опитват да разрешават проблеми и никъде не им е лесно. Винаги има какво да се подобри в работата на администрацията. Виена, правейки своята "Визия", също подобрява взаимодействието между гражданите и местната власт.
В Тел Авив създават дигитална платформа, през която гражданите дават информация за навиците и начина си на живот в града. Те са като сензори за градската среда.
Един от проблемите в София са автомобилите.
- София не е планирана за толкова автомобили. Трябва да направим така, че да няма нужда от тях.
Как?
- Това става по класическите методи, изобщо не е невъзможно - с много добър градски транспорт, добри възможности за пешеходците, добри възможности за велосипедисти, споделени пътувания.
Освен такситата, всички останали коли се използват от точка А до точка Б и през по-голямата част от времето са паркирани. Всъщност те заемат пространство, а не се използват за придвижване. Мисля, че можем да избегнем това. Ако общината направи така, че използването на колело да е по-удобно, автобусите да са повече и по-начесто, да се въведе нощен градски транспорт. Колата е като ламя - колкото пътища правиш, толкова повече коли ще има.
Как искате да промените "Софпроект"?
- "Софпроект" е направил общия устройствен план. Оттогава е трябвало да следи как се изпълнява планът. Това не е правено, вероятно защото приоритетите на общината са били други. С времето "Софпроект" се е превърнал в проектантско бюро на общината. Това не е е лошо, но за тази цел има друго предприятие - "София проект".
Заради това служителите на "Софпроект" са спрели да събират данни за града и да правят анализи. Липсва практиката да се дават съвети какво и как да се подобри. Очертаването на тенденции - кое е наред и кое не. А това е необходимо. Желанието ми е "Софпроект" да анализира, да прави предложения, да дава различни варианти. След това тези, които са избрани от нас - политиците в общината, да решават, знаейки обаче какви са последствията. Няма перфектно решение, винаги има компромис. Ще се опитаме обаче да ни бъде максимално ясно с какво се прави компромис и какви са последствията. Така и гражданите ще знаят защо кметът или общинските съветници са решили нещо.
За мен най-важното е да не взимаме решения през авторитет и позиция. Например, кметът каза и това е. Напротив,трябва да взимаме решения, които са премислени от хора, които знаят и могат. Точно това е желанието ни - да направим система, която да привлича можещите. За да е ефикасна.