Кафенетата на Стара София - загубената легенда на града
В София вече няма сгради и места със свои легенди, затова арх. Тодор Войников решава да състави и илюстрира книгата "Драски по софийските работи". По спомените на мемоаристи и публикации в пресата след Освобождението до края на ХХ век, той издирва и съгражда спомена за средищата на Стара София с техните забележителни обитатели.
И обичам да скитам из улиците
и да възкресявам в погледа си някогашното под сегашното
- е мотото на Войников, заимствано от "Затрупана София" на поета Борис Христов.
На мястото на ЦУМ са били две от най-известните заведения в София до Втората световна война. Арменското кафене и кафене "Македония" са били в партера на големия хотел "Македония". Те са гледали към бул. "Мария Луиза" и към площад "Бански", сега градината пред Централната минерална баня. При бомбардировките през 1944 г. са съборени и по-късно там е построен ЦУМ.
Яворов замислил стихотворението "Арменци" в кафенето на Хогас
Арменското кафене се държало от Хогас Минасиян, бежанец от Турция. В кафенето е гостувал писателят Ярослав Хашек, дошъл през 1903 г. в България, за да вземе участие в Илинденското въстание, според изследване на Емил Николов "Елегия за кафенето", издадена 1985 г.
На Задушница в Арменското кафене всеки посетител имал право на три безплатни кафета, пише изследователят на Стара София Георги Тахов през 1983 г. "Продълговато като безистен, то е с мраморни маси. На едната стена вехти фотографии на арменски и български революционни дейци. Всяка година на Задушница над портретите горят свещи за "Бог да прости" загиналите. В тоя ден в кафенето се пият по три безплатни кафета и се пеят възрожденски песни. Има нещо хъшовско и патриотично в това заведение със стенни календари и графики от ботевско време."
Писателят Стилиян Чилингиров през 1942 г. описва обстановката вътре - "черната ламарина над оджака (огнището) служеше на Хогаса за кафеджийски тефтер. По нея отбелязваше с тебешир борчовете (дълговете) на бележитите клиенти. Например "Бабич даваш 3 к. додата ино" - това означава, че артистът Рибаров, (описан като Бабич - едър силен човек) дължи три кафета и една сода. Или "Кавалер грош ту, та 30 каф.пла.", което в превод значи Георги Кавалеров дължи 30 стотинки от игра на табла, а питото от него кафе някой му го е платил".
"Хогас беше голям оригинал. Уж винаги строг, а все даваше на вересия. Имаше някаква слабост към поети, писатели, артисти и художници. Говореше се, че тук Яворов замислил стихотворението "Арменци", съобщава в проучването си Райна Костанцева в "Моят роден град София", издадена през 1979 г.
Даме Груев постоянно е в кафене "Македония"
В партера на същата сграда на хотел "Македония" е едноименното кафене. "Там са се събирали всички македонстващи, дори и групите, които са били във вражда", казва арх. Войников. "Там постоянно се срещаха Даме Груев и Борис Сарафов, Иван Гарванов, Тодор Паница, Кръстю Българията, Лука Иванов, Тане Николов и много други, пише Георги Каназирски Верин през 1947 г.
В кафене "Македония" през 1906 г. заради фалшифициране на литературен конкурс Петко Тодоров обявява дуел на Антон Страшимиров. Секунданти на Тодоров са Пейо Яворов и Александър Балабанов, които се скарват със Страшимиров и в кафенето "летят лимонадени бутилки".
В кафене "Македония" е можело първо да се научат новините от фронтовете на Първата световна война. През 1916 г. Иван Шишманов записва как вестник "Камбана" пръв съобщава, че Тутраканската крепост е паднала. "Намерих Вазова сияе от радост. Не ме сдържаше вкъщи. Отидох в кафене "Македония", дано узная подробности. "Македония" е наистина едно от най-шумните и осведомени заведения", съобщава Шишманов.
Кафе-шантани с "певачки от Австрия и Гърция"
До двете кафенета е била дрогерията "Златен лъв", на чийто покрив е градината "Орфеум "Нови свят". "В нея по цяла нощ слушахме унгарски, сръбски и румънски мелодии от арфянките. Всички тия чужденци, а покрай тях и българите, особено младите офицерчета, също някои стари мераклии генерали обичаха да посещават така наречените кафе-шантани. В тоя сорт нощни кабарета се сервираше чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на твърде високи цени. В тях имаше по десет-петнадесет певачки, дошли от Австрия, Румъния, Гърция и Сърбия. Пееха непретенциозно шаблонни песни и после събираха парса", пише Георги Каназирски Верин.
Кафене "България" още не е съборено. Но какво от това?
Другото забравено легендарно заведение в София е кафене "България" на ъгъла на ул. "Аксаков" и ул. "Дякон Игнатий". Сградата е запазена и до днес, но е празна.
"Когато най-сетне през 1906 г. се откри кафене "България", всичко, което беше или се смяташе за елит, пренесе резиденцията си в новото луксозно заведение." Поетът Кирил Христов в "Затрупана София" пише: "Влека се отново - ето го старото кафене "България" на ъгъла срещу военното министерство. Колко чудесни следобеди и вечери съм прекарал в тоя център на софийските духовни първенци някога - особено през Балканските войни - колко срещи с покойни вече събратя - Вазов, Михайловски, Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Яворов..."
Арх. Войников отбелязва, че събарянето на Писателското кафене през 1977 г. при Руската църква предизвиква тогава "тонове мастило и думи защо е разрушено и че трябва да се възстанови".
"Ей го кафене "България" си стои! То е легенда, която ще загубим в скоро време, защото там е проектирана шестетажна нова сграда. В проекта йезуитски се споменава, че кафене "България" ще бъде възстановено, което е лъжа. Няма да се възстанови оригиналната двуетажна сграда с купол отгоре на полковник Кисяков. Тя ще се събори, ще се построи новата, а на първия етаж ще има заведение, което ще кръстят "Кафене "България". Това обаче е съвсем друго, тук няма легенда. А в него се е събирал кръгът "Мисъл" - д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Яворов, политиците Александър Малинов и Никола Генадиев. Всеки ден Вазов си е пиел кафето там и е четял френски вестник", отбелязва арх. Войников.
С горчивина авторът на "Драски по софийските работи" цитира и Георги Господинов от "Физика на тъгата": "Напоследък и сенките напуснаха този град. Това е напуснат град, град без легенда. И колкото повече хора се изсипват тук денем, толкова по-напуснат изглежда. Напуснали са го собствените му мъртви. А това вече е непоправимо."