Директорът на института за културни ценности: Чужденците по-добре пазят архитектурното ни наследство

Директорът на института за културни ценности: Чужденците по-добре пазят архитектурното ни наследство

арх. Петър Петров
Личен архив
арх. Петър Петров
На съборената през февруари къща на ул. "Велико Търново" 32 в София постфактум е възстановен статутът на недвижима културна ценност (НКЦ). "Дневник" потърси повече разяснения на казуса от директора на Националния институт за недвижимите културни ценности (НИНКН). арх. Петър Петров, който е на този пост от юни 2021 г.
Защо бе възстановен статутът на къща, която вече е съборена?
- Това е едно произнасяне на експертния съвет, защото процедурата го изисква - щом има искане (за връщане на статут) Законът за културното наследство (ЗКН) така е написан, че в момента, в който паметник, който липсва - разрушен или изчезнал във времето, той трябва да бъде възстановен. Това е императивно изискване на закона. Нямам друго тълкувание.
В този случай липсата на координираност между отделните закони - не само между ЗКН и ЗУТ (Закон за устройство на територията), но и други, води до парадокси, в които сме неведнъж напоследък. При положение, че има влезли в сила градоустройствени процедури, можем ли ние да решим еднозначно, че няма да стартира тази - за даване на статут? В закона дори не е написано, че ние имаме право да не я стартираме. Затова след решението на СЕСОНКЦ процедурата трябва да завърши с произнасяне на министъра на културата. Това е предвидено, а то е безсмислено.
Ще бъде ли възстановена къщата според вас?
- Не искам да прогнозирам каквото и да е. Ако собственикът след такова решение на СЕСОНКЦ, в което е казано, че тази къща е важна, пожелае, може да я възстанови.
Значи ако собственикът, който я събори, пожелае, ще я възстанови, но не е задължен.
- Столичната община и държавата може да решат да обезщетят собственика с имот на друго място и да възстановят къщата след като е ценна за градската среда. Абсолютно възможен ход!
Тази сграда дълго време е била посолство. Факт е, че сградите, които се ползват от посолства и чужди организации са най-добре запазените в София и в България, може би. Ето това е парадокс - защо чужденците пазят по-добре наследството на България от самите нас? И американското (резиденцията на посланика наблизо - бел. ред.), и френското, и турското..., никой от тях не е поискал надстройка, капандура или друга промяна на тези сгради. А ние какво правим с нашите сгради?
Как може това унищожение на културното наследство да спре?
- Тази сграда няма да е последната, за съжаление. Сега получих искане от граждани на Варна за стартиране на процедура за баня Гъбата. Тя по същия начин има разрешение за строеж, има съгласуваност с Министерството на културата в предишните години и градоустройствени разработки. Къде беше община Варна да пита защо тази сграда не е защитена? Защо общината я е продала на частни собственици? Сега изведнъж, 15 години по-късно, се чудят "Ау-у, какво направихме, НИНКН да спасява!" НИНКН може само да каже тази сграда дали притежава качества и толкоз. Не сме магьосници и ей сега да оправим всичко.
Къщата с ягодите е допусната на същия този съвет (СЕСОНКЦ) да бъде преизградена (с което се разрешава да бъде съборена и построена отново- бел. ред.) Любопитно ми е да видя подписите на членовете на съвета, защото това е трудно разбираемо от много хора.
Разрешението вече е минало през Министерството на културата като съгласувателна процедура. Кой е изготвил становището, че Къщата с ягодите не може да бъде укрепена? Това не е вярно, аз знам, че може, но струва повече пари. Тази къща няма конструктивни проблеми, просто не може да издържи девета степен (по Рихтер) земетресение - това е проблемът.
Все НИНКН е виновен за всичко, нито Министерството на културата, нито Инспектората, нито общините, нито отделните недобросъвестни собственици са виновни, които са допуснали да се стигне до "саморазрушаване на сградите". Техните имена не се коментират и не се знаят.