"Пропускателен режим": Проблемите с частните улици в София се увеличават
Бариерите, с които е затворена ул. "Арарат" в столичния квартал "Кръстова вада", няма да бъдат премахнати доброволно, както разпореди район "Лозенец". Собствениците на терени, върху които минава самата улица, възразяват, защото бариерите били поставени в частен имот, каквато е улицата, и затова няма как да им се нарежда какво да махат в него.
От няколко месеца движението на коли по ул. "Арарат" е спряно, защото от двете страни са поставени електрически бариери. Собствениците на земята са изградили сами тротоарите и положили асфалта и сега преценяват кой може да минава. Ограничено с бариери е движението и по съседната улица "Акад.Иван Буреш", която също е върху частна земя и е изградена от собствениците.
Такава е повече от половината улична мрежа в кварталите "Витоша", "Кръстова вада", "Витоша ВЕЦ-Симеоново" и "Манастирски ливади". Проблемът не е нов, но се засилва, не само заради ограниченията за преминаване, поставени на някои места, а и заради поддръжката на такива улици, тъй като общината не отговаря за тяхното ремонтиране.
В последните години администрацията на кмета Йорданка Фандъкова се опитва да намери частични решения като изисква даряване на части от имоти там, където ще се строи. Защото цената на дългото бездействие на Столичната община е нараснала до стотици милиони левове, нужни за отчуждаване, а те не са налични в бюджета й.
От "Екипът на София" напомниха, че не трябва да се допуска строителство без вече изградена инфраструктура и че много от проблемите в "Манастирски ливади", а и конкретните случаи в "Кръстова вада" са били предвидени в анализи и препоръки за действие преди две години.
"Улицата си е моя"
За новите бариери на ул. "Арарат" сигнализираха живеещи и често преминаващи в района, проблемът беше разказан и в репортаж на Би Ти Ви в края на май, като една от причините беше посочено и неразумното шофиране, което собствениците се опитали да ограничат (по цитирания зам.кмет на район "Лозенец" Михал Сотиров).
Проверка на "Дневник" показа, че родители, които водят с кола децата си в близкото частно училище и детска градина "Петър Берон" също се оплакват, че няма откъде другаде да минат. За трите буса на училището, обаче, собствениците (на ул. "Арарат") са предоставили дистанционно за вдигане на бариерите, обясни директорката Гергана Шотева пред "Дневник".
Ул. "Арарат" и ул. "Акад.Иван Буреш" са изградени от собствениците на имотите, през които минават. В затворения район според медийни публикации живее бившият съветник в ДАНС Алексей Петров и бившият главен прокурор (в периода 1999-2006 г.) Никола Филчев. Неотдавна от интервю на Петров пред "Труд" се разбра, че на съседна на ул "Арарат" пряка семейството му управлява и ресторант.
Екип на район "Лозенец" определя бариерите по "Арарат" като незаконно строителство и издаде констативен акт. Предоставена е възможност на собствениците доброволно да ги премахнат, но те са отказали.
"Бариерите трябва да се премахнат, незаконни са"
"Бариерите с електрическо захранване се третират като строеж и всеки, който иска да си сложи, трябва да има разрешение за строеж. За мен в случая бариерите са незаконен строеж, защото са електрически, но са изградени без разрешение за строеж", обясни районният кмет Константин Павлов.
За прокарване на елзахранване трябва одобрен проект, който указва откъде ще минава кабелът е изискването на Закона за устройство на територията и тълкувателно писмо от регионалното министерство, уточни той. "Независимо дали е бариера или улична лампа, независимо дали е в частен или в публичен имот."

Собствениците на имоти по ул. "Арарат" оспорват констативния акт на район "Лозенец" и са изпратили възражение до районната администрация. Аргументът им е, че бариерите са просто вещ, която е поставена в частен имот и по тази логика никой не може да им нарежда да я премахнат. Те подсказват, че ще търсят правата си в съда.
След отказа им, от район "Лозенец" ще изпратят констативния акт до по-горната инстанция - общинското Направление "Архитектура и градоустройство", ръководено от главния архитект Здравко Здравков. Само то има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, каквито са бариерите на ул. "Арарат".
Собствениците имат законно право и да оградят имота си (в случая улицата) с ажурна ограда, за което не се изисква разрешение за строеж и пак да спрат движението по тази улица.

"Не са улици в правния смисъл"
"В правния смисъл това не са улици, във физическия смисъл там има асфалт и тротоари, но това не са улици", обясни кметът на "Лозенец" Павлов пред "Дневник".
Новите южни квартали на София са изградени върху бивши ниви, които са били реституирани и после продадени. По-късно цялата зона е урбанизирана и Столичната община е приела план за улична регулация там. Вместо да изкупи чрез отчуждаване парчетата от частните имоти, върху които попадат улиците, Столичната община си е спестила тези средства. През годините тя е икономисвала и от изграждането им, а после и от поддържането им. |
С тази работа са се заемали най-често инвеститорите, които строят блокове там, за да могат да си продадат апартаментите, обясни още Павлов. По-късно купувачите с изненада установяват, че общината не ремонтира тяхната улица, защото не е общинска.
На общината и на районите е забранено да инвестират общински средства в терени, които са частна собственост. Затова често инфраструктурата в представяните като престижни нови южни квартали на София е печална гледка - разбит асфалт, кал, липса на тротоари, почти без улично осветление, без паркинги.
Такива "частни улици" има и в други зони на София, особено около Околовръстния път.
Да дариш част от улица на общината
Общината от няколко години прилага друг начин за придобиване на частни терени, попадащи в уличната регулация. Тя издава разрешение за строеж само, ако имотът има излаз на общинска улица.
Така собственикът, ако бърза да строи, е принуден да дари на общината тази част от имота, която попада в улицата, за да стане тя общинска и да може да строи.
Главният архитект на София: Трябва огромен финансов ресурс
"За да лекуваме ситуацията, изваждаме приоритетни улици, които ще преведат градския транспорт, канализацията. За тях работим по отчуждаването. Това никак не е евтино и изисква огромен финансов ресурс. Само в кв. "Витоша-ВЕЦ Симеоново" уличната мрежа е с площ 210 000 кв.м", обясни главният архитект на София Здравко Здравков. За изкупуването й ще са нужни 40 млн.лева, което е по 100 евро/кв.м.
По тази цена сега общината изкупува терени, които са нужни за важни обществени цели.
Столичната община заделяше доскоро по около 10 млн. лева годишно за отчуждаване на терени в цяла София. За 2022 г. тази сума е по-голяма - 15.8 млн.лева, от които са разходвани 15.2 млн.лева, показа проверка на "Дневник". С тях се отчуждават и зелени площи, но предимно за уличната мрежа, като сега с приоритет са бул. "Тодор Каблешков" и ул. "Филип Кутев". За същата 2022 г. общината е получила над 16 млн.лева от продажба на общински имоти.
"Екипът на София": Общината ще трябва да изкупи земята
В момента страдаме от зле замислени устройствени планове и почти никакви действия в посока на реализация на публичната инфраструктура, предвидена в тези планове, коментира арх. Любо Георгиев от "Екипът на София". През 2020-2021 г. ние (тогава като "Софияплан"), съвместно със Съюзът на урбанистите, изготвихме анализ и препоръки за действие, за южната част на район "Лозенец". Още тогава сме отчели, че по-голямата част на ул. "Арарат" е частна.
"През 2018 г, в началото на дейността ми като директор на "Софияплан", с анализа за "Манастирски ливади-изток" показахме големия мащаб на проблема с неотчуждените, тоест частни, улици. След това направихме анализи на други нови квартали и заключенията бяха идентични - строителство на жилища без предварително изградена инфраструктура въобще не е трябвало да бъде допускано. Първо - подробният устройствен план е изготвен лошо и второ, правилата, по които се издава разрешение за строеж, не защитават достатъчно добре публичния интерес", обяснява Георгиев. |
Според него в случаите на затворени, частни улици във вече изградена среда, общината има един единствен ход - да изкупува земя. И ще се наложи да го направи. Той оценява това като "след дъжд качулка".
"Истинското решение се състои в обвързването на изискванията за строително разрешение със степента на изграденост на инфраструктурата и нейния капацитет. А още преди това - при създаването на подробните устройствени планове, трябва да бъдат прилагани и сега предвидените в законите възможности за придобиване на земя за публични нужди без това да означава изкупуване", каза още арх.Георгиев.