Представители на граждански организации и общности от цялата страна се събраха да обменят опит как се облагородява градската среда. Целта е да се покажат успешни практики как хората по квартали, в жилищните комплекси да се сдружават и да дават идеи за подобряване на публичните пространства - изоставени градинки, игрища, замърсени реки Форумът е в сградата на Сточна гара и е до 3 септември.

Представянето на добри примери как местни общности са създали ново градско пространство, където хората да се събират, е организирано в пет дискусионни панела - места за живеене, за природата, за работа, за общуване и петият: как да работим по-добре заедно и как местната власт помага инициативите.

Първата стъпка, когато нещо в градската среда дразни хората и те искат то да се оправи, е те да се сдружат. "И да проявят търпение, да имат диалог помежду си, защото при общ проблем - изоставена зелена площ пред блока, всеки има различен поглед. Не бива да е на "ура" действието, а да хората да обмислят точно как и откъде да се захване проблемът", обясни арх.Любо Георгиев, ръководител на "Екипът на София" и модератор на една от дискусиите.

В панелните комплекси като софийските "Люлин" и "Младост" хората са по-активни за подобряване на празните пространства, отколкото живеещите в центъра. Това е наблюдението на арх. Даяна Николова от фондация "Ново архитектурно наследство". Те се захващат с правенето на градинки, паркинги, беседки, защото в жилищните комплекси междината е по-неясно конструирана за разлика от центъра, обясни тя.

И в тези панелни комплекси по-действени са пенсионерите, отколкото младите хора, когато трябва да се подобри средата пред блока, продължи активистът от "Младост" Асен Асенов. "За младите не е толкова важно как е пред блока, в който живеят, защото лесно отиват другаде, докато за пенсионерите това пространство е важно", аргументира се той.

В дискусията "Места за природата" се изтъкнаха добри примери като фестивала "Реките на града", който се провежда в София, Русе, Габрово и др. Светослав Александров представи идеи за зеления ринг на София, който е по старите жп линии в града. Столичната община също разработва подобен проект. "Въпросът не е проектът да се спусне отгоре - общината да си избере свои инженери, които да го изготвят. Трябва да се работи с хората от всеки квартал, през който минава зеленият ринг и да се разбере как те си представят това пространство да се използва за отдих, за велоалеи или друго", подчерта той.

Венци Недялкова разказа как бе отвоюван 1 км за пешеходна зона по Алея Първа във Варна.

Градското земеделие - как в малки пространства могат да се отглежда разнообразна храна, но и да се превадат забравени традиции. "Така се получава връзка между поколенията", увери Божидар Емануилов от сдружение "Корен".

Облагородяването на тези публични места от общности от граждани е световен процес и се нарича Placemaking Connected. Все още няма измислен български израз за това. "Буквално значи местоправене, но това звучи дървено и търсим друг. По-важното е, че този процес тече в целия свят и е актуален в контекста на това как създаваме и поддържаме градската среда. С времето сме се отчуждили от нея, защото, особено в България, тя бе институционализирана през комунизма. Тогава се създаде усещането, че държавата се грижи за всичко, а ти просто си потребител на услуги. Доказа се, че това не работи. Общината няма пари за всички градинки да са изрядни, а тя няма и познанието как да е най-адекватна за нуждите, а и за емоциите на местните хора. Затова този подход с общности на място да се ангажират с облагородяването и поддръжката на публични места е доказано, че много по-устойчиво", обясни арх.Георгиев.

Социологът Първан Симеонов, който участва в дискусията "Места за природата", представи творческия колектив "На улицата" от Стара Загора. Той подчерта, че трябва да се имат предвид социалните неравенства в обществото. "Локалните неравенства - един тип мислене е в София, Пловдив и по морето, друг тип мислене е в другите части на страната, защото има сериозни регинолни различия и социални неравенства", обясни Симеонов за "Дневник".

Хората трябва да се сдружават и кварталите да са активни, защото общините все пак искат нещо да се случва и понякога са готови да помагат, напомни Влад Федоров от "БГ Бъди активен".

Гражданите първо трябва да се интересуват от бюджета на общината. Те да са наясно за какво се харчат парите им, подчерта Марияна Кънчева, изпълнителен директор на Асоциацията на черноморските общини. "Бюджетът на Солун е съизмерим с този на Варна, а каква разлика в облика на двата града", възкликна тя.

В събота, 2 септември, от 10 ч. на форума в сградата на Сточна гара ще изнесе лекция Ким Уагер на тема "Активни квартали за Placemaking демокрация; от 14.30 ч. експерти от Градоскоп и Imp-Act Agency ще говорят за комуникации и ангажиране с градски каузи. В сградата са експонирани и успешни проекти по темата на форума - за Зеления ринг на София, за зеления преход на гарите, "Заедно за Бедечка".