Френска беседка, агне за курбан, моделът на Берлин: София трябва да търси решение за местата пред блока
"Междублоковите пространства: запустелите поляни на обществения живот". Това беше отправната тема на дискусия част от поредицата "Ре-тур: Градът на фокус", организирани от Културния център на Софийския университет. Предишната обсъди дали София има нужда от небостъргачи като "Златен век", а следващата ще е за минералните води.
Още избраният надслов отправя към обречеността на тези места сред неспиращото презастрояване на столицата. Пренебрегвани като ничия земя, в последните десетилетия тези зелени площи се усвояват като паркинги или за нови сгради и така не успяха да се развият като квартални места за общуване.
"Разбираме колко са ценни, когато те изчезнат, когато се скрие слънцето в градовете, когато се налага да вървим доста по-дълго за да разходим детето си в зелено пространство или да се видим с приятели", каза модераторът на дискусията арх.Слава Савова. Тя бе поканила историка д-р Елица Станоева от Института по философия и социология при БАН, ландшафтния архитект Симеон Малинов от "Екипът на София" и еколога Асен Ненов от Института за кръгова икономика. На дискусията присъстваха граждани и представители на неправителствени организации.
"Дневник" публикува част от дискусията - три ракурса по темата.
Тези пространства са били забравени при градустройството през соца
Д-р Елица Станоева: Междублоковите пространства се появяват в нашия град с панелните блокове в жилищните комплекси от 60-те години насам. Жилищният комплекс е продукт на комплексно планиране - размер на жилищата, отстояния, но и услуги - детски градини, училища, места за хранене, кино, поща, зелени площи, спортни и детски площадки. Но точно миниатюрните пространства между блоковете изпадат от тази съвкупност от планирани услуги.
Затова бих казала, че това е остатъчно пространство и то изначално е в потенциален конфликт с едно друго недостатъчно планирано пространство през социализма в жилищния комплекс - паркинга.
Личният автомобил бе систематично пренебрегван и това се случва постоянно в урбанистичните прогнози. Планът (на София) от 1961 г. стъпва на очакването, че ръстът на колите към 1975 г. ще е до 4 коли на 100 жители. А по-нататък - не повече от 8 коли. Тази прогноза се опровергава още в средата на 80-те години, когато броят на личните коли е надхвърлен с 50% и очакването е, че ще има 25 коли на 100 жители, тоест по една кола на 4-членно семейство. (В момента София е от най-моторизираните градове в Европа - близо 60 коли на 100 души - б.а.).
Въобще междублоковите пространства излизат извън фокуса, когато през 80-те години започва да се дискутира за зелените площи и за опазването на природата. Концепцията бе, че панелният блок събира анонимни хора, за да има нужда от общ двор. Тази капитулация донякъде подготви почвата за пълзящата приватизация през 90-те години, която превзема със строежи тези пустеещи земи.
Проблемите на моя квартал: каква среда искат жителите на "Младост"
На въпрос чие трябва да е решението за обживяване на пространството пред блока - централизирано или отдолу нагоре, д-р Станоева обяснява: Не би могло да е централизирано, тогава се действа по шаблон и общността (на квартала, микрорайона) не се прикача към него. Работещите решения са само тези, които са индивидуализирани към една по-компактна квартална общност.
Явор Панев, архитект: Затворените луксозни комплекси в София са генерална грешка
В Берлин много хора се отказват от личен автомобил
На въпрос на гражданин от публиката кой е перфектният град според нея по темата, Станоева посочи, че като софиянка харесва Пловдив, но в последните години много се е презастроил, особено южната част и върви по пътя на София. Тя е живяла доста години в Берлин и там открила, че повечето берлинчани живеят в своя квартал, а не "като мен да прекосяват града нашир и надлъж".
"В тези очарователни берлински квартали с малки общности има всичко - междублокови пространства, които не са прекалено планирани. Оставена е достатъчно свобода на жителите да ги обживяват и да се вместват в тях. И в тези квартали има много пустеещи земи, които с мисъл са оставени след обединението на Берлин - точно за да бъдат места на природата в града, а не на бетонни кашпи с едногодишни растения.
Има равновесие между големия град, който може да ти предложи много и в същото време в него можеш да живееш повечето време в малка общност, която има уютни квартални места, зеленина, дървета и въздух плюс добър екологичен градски транспорт.
Много малко хора в Берлин притежават личен автомобил, просто не намират смисъл в това. Нещо, което не знам кога би се случило при нас".
От беседката до агнето - експеримент в кв."Тракия" в Пловдив
Ландшафтният арх. Симеон Малинов разказа за свой опит да организира жители на Пловдив да благоустроят заедно междублоковото си пространство.
"Организирахме фестивал през 2016 г. с цел да привлечем хората и да съберем техните мнения за пространството, което е между блоковете 1, 2 и 3 в квартал "Тракия". И на база казаното от тях ние да подготвим проектни предложения за своеобразен placemaking (термин за подобряване на публична среда чрез изграждане на общност - б.а.).
| Първите дни никой не дойде - хората подходиха с недоверие, викаха "вие искате да застроявате". Трудно беше да обясним, че не сме нито от общината, нито сме частна фирма. |
Успяхме лека полека да пробием чрез децата - те бяха единствените необременени от политика и тежко ежедневие. Започнахме с техните идеи и желания, а те бяха и единствените потребители на междублоковите пространства. С децата започнаха да идват и майките, бяха недоверчиви, но бяха дошли. Обаче мъжете въобще ги нямаше. Оказа се, че те не се интересуват от средата, в която живеят, защото просто не я обитават.
Когато започнахме да изпълняваме желанията на хората, имахме нужда от помощ. Идеята беше да изпълним всичко заедно, за да могат после те да продължат да облагородяват пространството и да го припознаят като свое. Само децата идваха да работят. За да се оправи настилката - обикалях блоковете за да събирам мъжете, но единствено бях осмиван. Редовна гледка беше децата работят, а бащата пуши, пие бира и гледа. Но в един момент се включиха - как ли - донесохме бира. Това беше начинът да им бутнем лопатите в ръцете. Дойдоха мъже, които могат да заваряват - прояви се българската сръчност, която всички познаваме.
Те взеха нещата насериозно, видяха, че има смисъл да има промяна. Един от проектите беше изграждане на беседка. Проектът беше на архитектурно студио от Франция. Желанието беше да бъде нова, да я боядисаме и там в крайна сметка да правим сладко с бабите.
Два-три дни преди правенето на сладко се появи живо агне. То бе докарано, за да бъде заклано точно в тази беседка. Един едър мъж извади ножове, закла го и беседката, изработена от френското студио бе изцапана с кръв. Бях изключително възмутен, викнах полиция, но се оказа, че полицаите се познават с хората и си тръгнаха. "По принцип не се прави така, ама вече се е случило", каза ми полицаят и всичко приключи.
След три дни в беседката се събраха много хора и започнахме да правим сладко с бабите. Беше изключително успешно събитие в беседката, в която преди три дни беше с кръв, но на никой не му направи впечатление, защото много хора бяха изцяло ангажирани в правенето на сладкото. И всички бяхме щастливи.
Моите изводи са: Защо да измислям решения, като хората сами дават отговори наготово от какво имат нужда. Страхотно е, че успяхме да социализираме това място."
За урбанистичния стрес, преживян от София
Проф.Александър Кьосев, културолог, директор на Културния център на СУ, се включи в дискусията от публиката.
"Поздравявам арх.Малинов за експеримента - как там, където не е имало общност е възникнала общност. Интересно защо не е имало ли, защото когато са били планирани тези междублокови пространства, кварталите е трябвало да създадат нови социалистически общности от хора. Такъв е бил замисълът на комплекси като "Младост", "Люлин", " Надежда" и т.н.
Дядо ми живееше в югозападния край на "Хиподрума", на ул."Видрич" и ул. "Баталова воденица". Целият квартал беше от малки еднофамилни къщи с прекрасни градинки с живи плетове. Имаше комшийско общуване, което не трябва да се идеализира - те понякога влизаха в конфликти, но имаше общност. Това беше част от една структура на града, в която буржоазният център на София имаше средноевропейски вид вече, докато периферията по-скоро прилича на селски дворове.
Как се промени архитектурата в България по време на прехода
По времето на създаването на жилищните комплекси през 70-те години София преживявя истински урбанистичен стрес. Това беше насилствена модернизация, водена от идеологически модели и подчинена на факта, че благодарение на миграцията на работна ръка София внезапно нарасна като население със скорост, непостижима за друг град.
На мястото на квартали като този на дядо ми, бяха построени новите комплекси. Блоковете и междублоковите пространства бяха планирани с някаква урбанистична мисъл, не най-съвършената, но доста добра. Обаче културата на обитаване не позволи тези пространства да станат това, което трябваше да бъдат.
Вместо да породят нови пролетарски общности, настъпи тежко отчуждение - хора, живеещи врата до врата не се познаваха, не общуваха, а междублоковите пространства бяха задръстени от мръсотия и хората хвърляха своя боклук около блока.
Така че до края на социализма междублоковите пространства придобиваха все по-чудовищен вид. По-късно дойде дивият капитализъм, който изолира хората още повече един от друг После дойде друга фаза на капитализма, когато тези пространства, които бяха отчуждени и направо експроприирани по крайно несправедлив начин (след 1944 г.). Частната собственост беше отнемана със закон и на хората им се даваха компенсации - за двуетажна къща от 160 кв.м с 1 дка двор нашето семейство получи един апартамент от 80 кв.м.
Реституцията трябваше да възстанови справедливите отношения на собственост, но тогава настъпи истинският хаос. Защото всеки, който реституираше собственост, реституираше и прилежащата ѝ площ. И там, между блоковете започнаха да възникват нови постройки. Те не са блокове, нещо доста различно са. И се получи това, което в момента представлява "Хиподрума" - чудовище според мен.
Така наслагването на разрушеното наследство на буржоазна София, бруталната ѝ модернизация с построяването на бетонни спални и после дошлият див капитализъм създадоха истински хаос.
Това проблемът, с който ние трябва да се справим в момента."
Архитект Симеонов призова за търсене на пътища за сдружаване на хората в кварталите. "Междублоковите пространства изчезват и след няколко години ще е лукс да имаш поляна в квартала си, да имаш естествена среда със зелена трева. Кой защитава обществения интерес за право на природа?
Сега тенденцията е уплътняване на градовете и тези пространства между блоковете непрекъснато се уплътняват. Кой ще спре този процес? Хората, овластени да променят това - да ни оставят малко въздух в тези пространства, ги няма.
В залата няма нито един общински съветник, нито един политик. Пак сме само ние гражданите - студенти, архитекти, хора, които виждат света по различен начин и искат да е по-добър."
Следващат дискусия от поредицата "Ре-тур: Градът на фокус" ще е посветена на минералните бани и ще се проведе на 8 май.
Дискусия: Заслужава ли София небостъргачи като "Златен век" (статията е допълнена)
