Известна възрожденска къща в Копривщица се съсипва с незаконен ремонт
Бозовата къща до моста в Копривщица, където е гръмнала първата пушка на Априлското въстание, се облепва с фибран и под него изчезват стенописи и орнаменти. Оригиналната фасада на къщата, построена през 1859 г. и е тъмнокафява, но след санирането през октомври е с бяла мазилка, която по-късно е боядисана в керемидено червено.
"В тъмнокафяво и черно през Възраждането са боядисвани само къщите на тежки търговци", обясни за "Дневник" художник-реставраторът Йовка Юрукова, която от години работи в Копривщица. "Отвън, под стряхата на Бозовата къща имаше стенописи и орнаментален фриз. Прекрасна къща, но сега първо направиха селска фуга, която няма нищо общо с оригинала, сложиха фибран и отгоре мазилка и всичко е изчезнало - и цвят, и орнаменти. Мен ме боли душата", сподели тя. Собственикът на къщата Георги Делчев, който я е купил тази година, обаче, е на друго мнение.
"Знам, че е паметник на културата и нищо не нарушавам. Нищо не пипам, само по фасадата, което е отлюпено, а иначе всичко по нея се запазва и става едно архитектурно бижу", убеден е Делчев. При дъжд отвсякъде имало течове и той вложил сериозни средства, за да ги спре. "Ако не бях аз, къщата щеше да падне досега", твърди той пред "Дневник". И недоумява как така той влага средства и ще бъде санкциониран, вместо да му се помага.
Реставраторът сигнализира Министерството на културата
Юрукова първа сигнализира през септември по телефона Министерството на културата, когато ремонтът все още е в началото, но по думите ѝ оттам поискали писмено да ги уведоми, защото често ходели напразно по фалшиви сигнали.
Директорът на института за културни ценности: Чужденците по-добре пазят архитектурното ни наследство
На 31 октомври Юрукова и арх.Петкана Бакалова изпращат писмо до Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата. "С този акт на вандализъм се унищожава не само ценен образец на българската възрожденска архитектура, но и паметник на културата с историческо значение - мястото, където е пукнала първата пушка на Априлското въстание", пишат те.
"Знам за случая, до ден-два изпращам инспектори за проверка на място", обеща Александър Трайков, директор на Инспектората на 12 ноември пред "Дневник".
Кметът на Копривщица: Ремонтът се прави незаконно
Собственикът на къщата Георги Делчев я купил неотдавна по думите на кмета на Копривщица Мария Тороманова. "Той не е от града и не е искал разрешение от общината за санирането, и за мен ремонтът се прави незаконно", коментира тя за "Дневник. Собственикът на къщата твърди друго - че преди месеци уведомил общината, но кметът вероятно не знае за това.
От Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) заявиха, че при тях не е постъпвал проект за съгласуване, което е задължително по Закона за културното наследство (ЗКН).
Бозовата къща е паметник на културата, построена е 1859 г. за търговеца Павел Бозов. Тя е до Калъчевия мост, където на 20 април 1876 г. въстаникът Георги Тиханек гръмва първата пушка и започва Априлското въстание.
През Възраждането всички къщи в Копривщица са се боядисвали в цвят, типичен за гилдията, от която е стопанинът ѝ. Павел Бозов е бил тежък търговец, а тези търговци са с тъмнокафяви или черни къщи, както е и Ослековата - на търговеца и производител на аби (плътен вълнен плат) Ненчо Ослеков, обясни реставраторът Юрукова.
Разрешение за саниране на паметник на културата се издава от министъра на културата, обясни Трайков. "В случая въпросът е дали има възможност да се санира, защото паметниците (на културата) са под различен режим. При особени обстоятелства се разрешава саниране при възможност на фасадата да поеме такава намеса, което е голяма рядкост", коментира той.
НИНКН: Саниране може да се извършва със специални мазилки
Бозовата къща е със статут на архитектурно-строителна недвижима ценност, категория с местно значение, която е висока категория, каза Весела Цанова, директор на "Териториална защита и мониторинг" на НИНКН. Според нея собственикът на къщата няма как да не е знаел, че тя е с режим за опазване, защото това по принцип се вписва в нотариалния акт.
"Съгласуване за намеси се извършва при нас. Не бихме допуснали саниране, защото по този начин се заличават оригиналните характеристики на сградата", поясни тя. За такива намеси Законът за културното наследство предвижда санкции от 5 до 10 хил.лева за физически лица и от 15 до 30 хил.лева - за юридически.
Проблемът с полагането на топлоизолация за енергийна ефективност на сгради паметници на културата се решава със съвременни средства. "Има нови мазилки, които са с топлоизолационни качества и в такива случаи като този препоръчваме ползването им", каза Цанова.