Обсъждането на Бюджет 2025 на София: Гражданите питаха за квартала си, за велоалеи и данъци

Обсъждането на Бюджет 2025 на София: Гражданите питаха за квартала си, за велоалеи и данъци

Аулата на Софийския университет по време на общественото обсъждане на Бюджет 2025 на София.
Аулата на Софийския университет по време на общественото обсъждане на Бюджет 2025 на София.
Вълна от въпроси за забравените от общината квартали беляза общественото обсъждане на проекта за Бюджет 2025 на София. Аулата на Софийския университет бе пълна, въпреки онлайн излъчването на няколко места във фейсбук. Хората се редяха пред три микрофона да зададат въпросите си. Регламентът беше една минута за всяко питане, а кметът Васил Терзиев и осемте му заместници отговарят в рамките на десет минути.
Как при бюджет от 2.84 млрд.лева са предвидени едва 36 хил.лева за инфраструктура в квартал "Кръстова вада-изток", където реално няма тротоари, нито детски площадки и градинки? А в общинската хазна влизат най-много средства от този сквартал от продажбата на апартаменти, защото е най-бързоразвиващият се. "И кога първо ще се играждат улиците и после да се строят сградите, както е навсякъде по света", добави негов съкварталец. Първо в конкретика отговори зам.-кмета по строителството Никола Лютов, че само 40% от данъците отиват за инфраструктура. От 2.84 млрд.лева бюджет едва 1.6% са за финансиране на нови обекти - 45 млн.лева. Васил Терзиев се включи като разви принципа, който ще се следва в София. "Трябва да променим подхода към градоустройството и да минем към по-цялостно планиране, а не "на парче". Като има устройствен план, да има и бюджет и срок за реализация, а не да остава като добри намерения", посочи той и дори даде пример с жилищните комплекси от социализма, където е имало цялостно планиране, като подчерта, че въобще не е за връщане към социализма, а да се спазват правилата на градоустройството, за да има училища, детски градини и зелени площи.
На въпроса на представител на сдружението "Термално наследство" защо в капиталовата програма не е включен спешен ремонт на покрива северното крило на Централната минерална баня, отговор не бе даден. По-общият въпрос дали има стратегия на общината за минералните води на София зам.-кметът по европейските политики и туризма Никола Барбутов увери, че до месец ще започнат разговори с всички заинтересовани - общински съветници, експерти, неправителствени организации и до началото на лятото да се сформира общинско звено за управление на минералните води. "Дали то ще бъде търговско дружество, дали общинско предприятие или структура ще се уточнява, но главното е, че това е едно от най-големите богатства на София и тези води трябва да бъдат ползвани от софиянци", увери Барбутов.
Гражданка открито нападна Терзиев и поиска извинение от него, че е назначил арх.Богдана Панайотова за главен архитект на града. "Това не е въпрос, свързан с бюджета", опита да се измъкне кметът, но продължи по-прямо: " Няма да се извиня, защото конкурсът беше прозрачен, изборът беше направен от седемчленна комисия", аргументира се той.
Защо е намален бюджетът за велоалеи - миналата година беше над 3 млн.лева, а сега ще е 2.7 млн., попита представител на велоорганизация. Илиян Павлов, зам.-кмет по транспорта обясни, че някои проекти за веломрежата вече са реализирани. Той смята, че е безотговорно една велоалея да само с маркировка. Тя трябва да е обезопасена и се залагат само такива проекти.
Детска ясла №28, която е на ул."Христо Белчев" се нуждае спешно от ремонт. Стените по етажите са с пукнатини, а тя не е включена в капиталовата програма, възмути се гражданин. Терзиев изпревари заместника си по финансите Иван Василев и заяви "Ще я включим в общинския бюджет". Той изиска от районния кмет на "Средец" Трайчо Трайков да уреди къде ще бъдат преместени трите групи с деца, докато трае ремонтът. Трайков седеше в края на залата и с готовност прие заръката, още повече той от доста време търси как да се финансира от общината това детско заведение.
От презентациите на екипа на Терзиев стана ясно, че през 2026 г. се планират промени в местните данъци и такси. Те не бяха конкретизирани, но кметът обясни, че е нужно създаването няа фонд "Благоустройство", с който общината да има средства да изгражда първо инфраструктура, а след това да се разрешава строителство на сгради. За тази цел са нужни приходи, като той даде пример, че издаването на разрешение за строеж в съседните балкански столици е между 100 и 200 евро за кв.м застроена площ. В София тази такса е 5-10 евро.
След два часа и половина презентации, въпроси и отговори общественото обсъждане приключи, като някои граждани не успяха да си зададат въпросите на всеослушание и минаха към преки разговори с ресорните зам.-кметове на общината.