Заради 6-дневното спиране на наземния градски транспорт в София хиляди хора останаха без превоз и бяха принудени да обмислят алтернативни маршрути и начини за придвижване. Много от тях обаче бяха буквално ощетени - не само с причинени неудобства, но и от това, че вече са предплатили за годишни или месечни абонаментни карти за услуга, която обаче нямаше как да използват дни наред. Защото транспорт, освен метро, нямаше по повечето линии на трамваите, тролеите и автобусите.

Личните истории за проблеми от последните дни в София са много - родители кръстосват пеша улиците, за да заведат децата на детска градина или училище, медицински сестри не успяват да стигнат навреме за работа, туристи не могат да се придвижат до забележителности в града, работещи от крайните квартали вървят по час пеша, за да стигнат до метростанция, а след това и до централната градска част.

В различни публикации хората се питат към кого биха могли да се обърнат и коя е компетентната институция, към която да насочат претенциите си. Някои от тях са търсили Комисията за защита на потребителите (КЗП), която обаче не се занимава с транспортни въпроси, въпреки че притежателите на абонаментни карти за градски транспорт също са потребители.

Въпросите за това дали и как точно ще бъдат компенсирани хората заради блокадата в наземния градски транспорт от началото на месеца продължават да се трупат, а междувременно се появяват различни предложения - сумата от платената карта да бъде приспадната при следваща покупка на превозен документ; срокът на валидност на абонаментната карта да бъде удължен с 6 дни и други.

Това обаче не отменя правото и възможността на гражданите да заведат колективен иск и да търсят правата си по съдебен ред. Дори напротив - ако бъде постигнато осъдително решение по колективен граждански иск, след това всеки гражданин ще може много по-лесно да заведе собствено дело с иск за вреди и щети като стъпи на вече доказаните факти от колективния иск, обясниха юристи пред "Дневник".

От "Центъра за градска мобилност" (ЦГМ), който издава абонаментни карти и билети за столичния транспорт, все още нямат точни данни за това колко души са били с валидни предплатени абонаментни карти в периода, в който липсваше наземен градски транспорт. Предстои да бъде изготвена справка за това като ще се проверява и колко души са платили за услугата за всички линии или само за определени и за какъв период от време, като от тях вероятно ще се извадят тези, които имат абонаментни карти само за метрото, което на практика не е спирало работа.

Така ще се изчисли колко души точно са потенциално ощетени. Такава справка е поискана и от кмета Васил Терзиев като предстои да бъде обсъждана от Столичния общински съвет, който трябва да прецени по какъв начин да компенсира ощетените граждани.

Средно дневно в София се отчитат между 1 250 000 и 1 500 000 пътувания, обясниха от "Центъра за градска мобилност", но тези пътувания не са равни на броя на пътувалите хора, тъй като един пътник може да е сменил няколко превозни средства в рамките на денонощието. На този етап няма точна статистика и за броя на абонаментните карти, тъй като не всички са персонализирани и могат да се ползват от повече от един човек. Отделно, много хора пътуват като плащат билет онлайн с мобилно приложение или банкова карта директно в превозното средство, след като се качат.

Само преките загуби от липсата на наземен транспорт за 6 дни възлизат на 4 млн. лв., каза преди няколко дни Иван Таков, председател на групата на Местна коалиция "БСП за България" и на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност в СОС в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че хората, които притежават валидни дългосрочни превозни документи, трябва да бъдат компенсирани за тези 6 дни, в които нямаше наземен транспорт. Според него това е технически въпрос, който лесно ще бъде решен.

Преди няколко дни в "Центъра за градска мобилност" е внесено официално писмо на председателя на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност Иван Таков, подписано и от зам.-председателя на Комисията Карлос Контрера, с искане за удължаване на абонаментни карти на пътуващите заради форсмажорни обстоятелства за 6 дни.

ЦГМ може технологично да удължи срока на картите на клиентите си. "Предстои решение на Столичен общински съвет, който е принципал на дружеството. Към настоящия момент общият размер на загубите за шестте дни на протест е около 3 480 000 лева. На ден загубите са общо между 500 000 и 580 000 лева, като само от плащанията на банкови карти, независимо от работата на метрото, финансовата загуба е между 80 000 и 160 000 лв.", изчисляват от ЦГМ.

Най-вероятният и лесен сценарий за компенсация на гражданите е абонаментните карти за градския транспорт да бъдат удължени автоматично с още 6 дни. Такова решение обаче все още не е взето и няма яснота дали ще е нужно всеки собственик на карта за градски транспорт да подава жалба, да представя документи (самата карта или касова бележка за зареждането й например).

Предложението е при форсмажорно преустановяване на услугата, когато заместващ транспорт не е осигурен, притежателите на дългосрочни превозни документи по редовна и преференциална тарифа да избират как да бъдат компенсирани.

От "Спаси София" предлагат и възможност компенсацията да се прилага автоматично, след заповед на изпълнителния директор на ЦГМ или с решение на Столичния общински съвет, без нужда от допълнителни документи и формуляри от страна на гражданите.

Дори и собствениците на абонаментни карти за градски транспорт, които са предплатили за услуга, която не е имало как да използват, да бъдат компенсирани по някакъв начин, това не отменя възможността да се заведе гражданско дело в съда като най-подходящата форма е колективен граждански иск. Завеждането на колективен иск срещу транспортните дружества заради стачката в София е правно възможно и има своето основание, поради накърнения обществен интерес.

Той подчерта, че българският Гражданско-процесуален кодекс не предвижда колективният иск да служи за изплащане на индивидуални обезщетения на всеки пострадал. Към момента не е допустимо в рамките на колективното дело всеки член на групата да получи персонално парично обезщетение за своята лична вреда. Ето защо, ако гражданин желае да получи конкретно лично обезщетение (напр. за точно определена сума пропуснати доходи или претърпени стрес, притеснение, несигурност и други подобни), той трябва да предяви отделен иск по общия ред.

Колективният процес може да установи принципно противоправността и отговорността, но присъдените средства (ако има такива) се насочват към колектива като цяло. Тази уредба цели да избегне сложността на разглеждане на хиляди разнородни лични претенции в едно дело. Следователно, индивидуалните вреди не се разглеждат в колективното производство - те остават за индивидуално предявяване. Този принцип бе потвърден и на практика от съда по т.нар. "дело за мръсния въздух", по което Столична община бе осъдена.