Забравен от държавата римски мавзолей в кв. "Хаджи Димитър" може да бъде съживен
Между 23-ти и 24-ти блок в квартал "Хаджи Димитър" в София лежат основи на късноантичен мавзолей, част от римска вила. Обектът е малко познат не само за жителите на София, но и за местните от квартала.
Преди 15 години занемареният и тогава античен мавзолей е забелязан. Екип от експерти и доброволци почистват и разкриват обекта, който по-късно е засипан с пръст с цел запазването му и изследването му в по-благоприятни времена. Днес обаче мавзолеят не се поддържа, няма информационна табела или заграждение, но пък е засипан с боклуци.
Археологическият обект е под юрисдикцията на Министерството на културата и районната администрация не може да реконструира и реставрира обекта, казват от район "Подуяне" за "Дневник".
"Дневник" попита Министерството на културата дали предвижда мерки или проекти за опазването му и очаква отговорите на ведомството. Състоянието на мавзолея обаче има възможност да се промени, тъй като преди дни Столичната община поиска от държавата да го стопанисва.
На мястото на археологическия обект се виждат гуми и различни опаковки, а пространството до него се ползва за паркиране. Само на няколко метра стои каравана със стари кресла, маси и плоскости, наподобяващи беседка.
Жител от 23-ти блок разказва, че периодично съседите от входа се организират да почистят мястото и отбелязва, че преди години е имало и информационна табела, която по-късно изчезва. Други си спомнят студентите, които преди години почистили и направили опит да опазят мястото, но "оттогава нищо".
Мавзолеят е открит при строителството на панелните жилища
През Античността в покрайнините на Сердика имало много земеделски имения, които произвеждали храна за града и това в квартал "Хаджи Димитър" е било най-голямото сред тях, обяснява пред "Дневник" д-р арх. Радосвета Кирова - Делчева, която в момента е лектор по история на архитектурата и опазване на архитектурното наследство във Висшето строително училище "Любен Каравелов". Работи и като проучвател в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Кои "ненужни" държавни имоти в София общината поиска да придобие
Преди близо 15 години като докторант тя се заема с проучването, заснемането и документирането на обекта, тъй като е лицензиран проектант за работа с паметници на културата.
Тя установява, че археологическите останки са разкрити и проучени през 1966-1967 г. при изкопни работи за строежа на панелните блокове от археолога Магдалина Станчева. Мавзолеят се състои от три свързани помещения и включва четири зидани гробни камери, които вероятно са били облицовани с мрамор.
| Семейният мавзолей при античната вила (селска вила) просъществува до готското нашествие през III век, след което тук се настанява тракийско население. |
"Тъй като вече е било палнирано изграждането на жилищните блокове, е взето решение да бъде запазена само най- важната и интересна сграда - мавзолеят. Останалата част от имението - обори, хамбари и жилищни части остава да лежи под панелните блокове", разказва Кирова.
"Вилата в квартал Герена също ракриваше тревогите на обитателите й в годините на т.нар. варварски нашествия. И те бяха избягали. В красивия мавзолей, подготвен да приюти телата им след смъртта им никой не е бил погребан. Край една от стените на жилищните сгради е било заровено гърне, догоре пълно със сребърни римски монети. Останало е неприбрано - никой не се бе завърнал в разграбения дом", пише археологът Магдалина Станчева в своята автобиография.
През 2015 г. със заповед на тогавашния заместник-министър на културата доц. д-р Бони Петрунова, която сега е директор на Националния исторически музей, на мавзолея е предоставен статут на единична археологическа недвижима културна ценност с категория "местно значение", сочи справка на Националния институт за недвижимо културно наследство, изготвена за "Дневник".
Да вариш зимнина върху римски мавзолей
През 2010 г. обектът получава внимание. "С колегите арх. Тодор Атанасов и арх. Делчо Делчев от сдружение "Трансформатори", по това време започнахме заедно да работим по своите докторантури в Центъра по архитектурознание на БАН. По наше предложение научното звено кандидатства за общинско финансиране с проект за спасяване на археологическите останки на късноантичния мавзолей. Те лежаха изоставени, обрасли със зеленина и засипани с битови отпадъци. Върху части от античните зидове открихме пепел от организирано огнище. Следите от изгорени автомобилни гуми, клони от дървета и всякакви подръчни материали, както и големите листове ламарина подсказваха, че върху античните зидове жителите на околните блокове бяха варили зимнина", спомня си д-р арх. Радосвета Кирова.
Първата фаза на проекта включвала историческо проучване на обекта, почистване, обезопасяване на терена, подробно геодезическо и архитектурно заснемане, базова консервация на обекта, но също така информация за жителите на града за неговото историческо значение.
Дейностите за повторно разкриване на руините на мавзолея били извършени под наблюдението на археолог, в тях се включили близо 50 доброволци от различни възрасти и с различна професионална насоченост.
И резиденция "Банкя" е сред "ненужните" държавни имоти, "Спаси София" иска тя да стане общинска
"За популяризиране на забравената антична руина организирахме информационно събитие за жителите на квартала, което шеговито нарекохме "Компот коктейл", спомня си прoектантът на обекта.
| Според Кирова първият етап на проекта бил замислен като първа стъпка за трайна консервация и подходящо експониране на късноантичния мавзолей, който не се реализира. "Сред причините за това бяха проблеми със собствеността и статута на обекта. От съществено значение е и че Институтът за изследване на изкуствата стана правоприемник на проекта", обяснява тя. |
"Съгласно действащия Закон за културно наследство, когато един археологически обект бъде открит, той автоматично придобива предварителна категория от национално значение. След това обаче е необходимо обектът да придобие окончателен статут, с който се определят режим на опазване и охранителна зона. Нашият проект, замислен и реализиран под ръководството на Центъра по архитектурознание, подпомогна в значителна степен завършването на тези законови процедури. Крайната цел на нашето предложение за спасяване на археологията в квартал "Хаджи Димитър" предвиждаше консервация на античните останки, експонирането им в подходяща озеленена среда с места за посетители заедно с табели с историческа информация и данни за мястото на мавзолея в цялостния античен комплекс в периферията на антична Сердика", обяснява проектантът на обекта.
Според Кирова при възникналите пречки и опасността археологическите останки да бъдат увередени било взето решение за повторно засипване на обекта. Така дейностите по втория етап на проекта били единствено реставрационни и приключили през 2014 г.
Общината поиска управлението на още археологически обекти в центъра на София
"Обратното засипване със земна маса е най-подходящата - бърза и евтина аварийна намеса за запазване на археологически останки в подобни случаи, когато по различни прични няма възможност за своевременно реализиране на същински проект за реставарция и консервация. Античният обект в квартал "Хаджи Димитър" е ценен и заслужава да бъде запазен като част от историята на града и да привлича туристи. А и не мисля, че това е безкрайно скъпо и трудно. Очаквам да има трето разкриване на останките и пълноценното им включване в живота на периферния софийски квартал", коментира д-р арх. Кирова.
Мавзолеят ще получи вниманието на още студенти
"Дневник" се обърна към районната администрация с въпроси какви грижи полага тя за поддръжката и социализацията на останките от римската вила и извършвала ли е проверки за състоянието на обекта.
Оттам посочват, че през април 2024 г. Инспекторатът за опазване на културното наследство към Министерството на културата е издал предписание за полагане на грижа по поддържане на обекта. Почистен е от дървета, храсти, отпадъци, тревата е окосена, пише кметът на район "Подуяне" Кристиян Христов в отговорите си до "Дневник".
За наличните археологически структури е потърсено съдействието на Регионалния исторически музей - София. След оглед от специалисти през 2024 г. директорът на музея доц. Венета Ханджийска-Янкулова информира, че наличните на терен архитектурни детайли не са заведени като инвентарни номера в археологическия фонд на музея и е желателно да останат на място, за да могат да бъдат включени в бъдещата консервация и реставрация на сградата на мавзолея.
| През декември 2024 г. районната администрация е потърсила съдействието на музея и института за културни ценности, за да обсъдят възможностите за развитие на археологическия обект. |
"На срещата беше разяснено, че към настоящия момент обектът е недвижима културна ценност, която се намира под юрисдикцията на Министерството на културата и СО-район "Подуяне" не може да извършва дейности по реконструкция или реставрация, тъй като подобни дейности не са в нашата компетентност", казва районният кмет.
По думите му обаче район "Подуяне" търси възможности за социализация на обекта. В партньорство с Университета по архитектура, строителство и геодезия са избрани студентски проекти за развитие на вилата.
Предвижда се те да бъдат показани публично през октомври в изложба или обществено събитие за популяризиране на възможностите за развитие на мястото сред жителите на квартала, последвано от отворена дискусия.
Столичната община поиска управлението на мавзолея
Миналата седмица ( на 11 септември) Столичният общински съвет одобри Столичната община да поиска от държавата безвъзмездно управлението на девет археологически обекта за 10 години, един от които е късноантичният мавзолей. След сключване на договор с Министерството на културата Столичната община ще трябва всяка година да осигурява средства в бюджета на Регионалния исторически музей - София, за поддръжката на предоставените културни ценности.
Преди решението на Столичния общински съвет "Дневник" потърси Министерството на културата и очаква допълнителна информация.