36 часа. Прекарани сред лозови масиви, ферментатори, бъчви (български, френски, американски) и дегустационни зали, са достатъчни, за да превърнат винения любител в посланик на българското вино. А то не само има нужда от такива, а и напълно го заслужава.

На 26 октомври, както вече може би знаете, освен Димитровден вече се отбелязва и Международният ден на сорта мавруд. Инициативата е на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), а идеята отдавна се обсъжда в техния кръг. След поредица срещи и дебати решават, че е крайно време България да последва добрия съседски пример и освен Трифон Зарезан в календара да се появи специален винен празник, който да излъчи един конкретен местен сорт като посланик на страната. Маврудът събира най-много гласове, подадени от професионалистите и от ценителите в бранша.

И така с вълнението на дебютант, асоциацията постави силно начало на празника с двудневен винен тур, в който бяха посетени 4 изби и дегустирани неизброимо количество вина. В преживяването (това е точното определение) участваха винени експерти, търговци, ценители, а и хора, навлизащи тепърва в света на енологията. А тя е с мирис на пресен гроздобер, в цвят лилави длани и най-вече неуморен труд и притеснения до момента, в който не извадиш тапата на това, върху което си работил месеци наред.

Имиджът, който така ентусиазирано България иска да гради на световната винена сцена, вече има своето покритие. Пред това обаче

Чуждестранните посетители вече го правят. И в 4-те изби мнението беше един и също: сред професионалисти и любители сомелиери маврудът е един от най-лесно разпознаваемите сортове. Клишето е вярно - много често хубавото е под носа ти, а го подминаваш. Понякога е достатъчно само да го помиришеш и ако усещаш къпини и шипков мармалад, примесени с пикантни нотки, то най-вероятно става въпрос за мавруд.

Причините дълго време да се подминават местните сортове и като цяло да се неглижират българските (качествени) вина започват с очевидното недоверие към местното производство, минават през боготворене на чуждото, до което толкова години не е имало достъп, и стигат до недостатъчната активност от страна на самите местни производители целенасочено да развиват българска идентичност.

В последните години обаче винената култура в страната се покачва и потребителят търси по-интересни сортове вместо поредното мерло или каберне.

Колко хора са чували за учебно-опитната винарска изба на Аграрния университет в Пловдив? В експериментална изба се отглеждат над 400 сорта грозде, което поставя България на едно от водещите места в Европа по разнообразна сортова колекция на едно място.

Инженер Ламбрин Топузлиев, ръководител на експерименталната изба, представи на специална дегустация 7 варианта на мавруд, но и заяви, че това е лицето на българското вино по света. Маврудът е един от малкото сортове, който може да се отглежда на собствен корен, а не само на присадка (каквато след пораженията от филоксерата е задължителна за почти всички познати сортове). Освен това има 2 клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни вина с по-наситен цвят и силни танини и този мавруд е с отличен потенциал за стареене в бъчви. Клон 1 пък е с по-слаба структура и цвят, а резултатът са по-ефирни, леки и пивки вина, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.

Сортът е действително капризен: зрее късно и трудно трупа захари. Един по-силен дъжд е в състояние да го убие, но пък стане ли всичко както трябва - тогава резултатът е наистина впечатляващ.

- от нежното лице на сорта във винарска изба "Манастира", през меката на мавруда в България - изба "Загрей", където може да опитате 100% органично и занаятчийско вино, до балансираните купажи на "Вила Юстина" и съвсем инованитвните подходи за вино, обогатено с минерала зеолит, във винарско имение "Драгомир". И тъкмо тук ще цитираме Наталия Гаджева, един от собствениците на "Драгомир", според която съществува неразривна връзка между хората и сорта:

Без значение какви са философията на избата, методът на работа и крайните предпочитания, всички посетени винопроизводители бяха единодушни: нужни са постоянно сверяване на часовника със света, прецизност в работата, отдаденост и търпение. И някои промени в Закона за виното и спиртните напитки, но това е отделен въпрос.

Самият мавруд може да не е тежък, но митовете и легендите около него определено са. Сортът определено не лежи само върху стари тракийски лаври, а съдържанието е в пъти по-впечатляващо от корицата, от приказките, разказвани за него.

Понятието винена карта придобива буквално значение, тъй като от БАВП, с подкрепа на Столична община, са в процес на подготовка на първата физическа винена карта на София. На нея ще са обозначени всички места в града - специализирани магазини, винени барове, ресторанти, в които потребителят ще може да открие висококачествено вино от български производители.

Идеята е съответното място да предлага богат асортимент от изби, работещи както с чужди, така и с местни сортове, и макар за момента тези обекти да не са толкова много, създателите на проекта са оптимистично настроени, че реализацията на картата ще даде добър пример на всички останали търговци в бранша, за да се включат и те.

Някъде по пътя на Родопската яка, от Десислава Димитрова, председател на движението Slow Food в България научавам, че в началото на следващата година се готви и първото по рода си Slow Wine изложение в Болоня, Италия. Италианското сдружение има за цел да обедини всички, които участват в индустрията - производители, вносители, дистрибутори, собственици на винени барове, ресторантьори, сомелиери, журналисти или просто ентусиасти. И макар това да звучи някак утопично, целта е съвсем реалистична в контекста на съвременния свят: обединяване около съзнанието, че ролята на напитката отдавана не трябва да бъде чисто хедонистична, свързана с удоволствието от дегустация, но трябва да се основава и на екологична устойчивост, опазване на ландшафта и биоразнообразието и поддържането на здрава връзка между земята и всички, които работят в лозето и избата.

Различни международни винопроизводители ще имат възможността да се включат в изложението в Болоня, а ценителите може да се радват, че в страната има изби, които изцяло отговарят на философията на Slow Wine и които успешно могат да представят българската винена идентичност, такава каквато е: експресивна, комплексна, многолика. Точно какъвто е маврудът.