Шантавите манджи на Апиций
"Дневник" препубликува ревюто на Ела Русева, която пише под псевдоним в блога "Блондинка в музея". Можете да следите публикациите и във фейсбук страницата й.
Дюнерите са ви дошли до гуша? Пълнените чушки на мама вече не ви носят радост? Чудите се къде да потърсите вдъхновение за нови ястия, с които да предизвикате фурор? Идете в музея!
Да, да, правилно прочетохте. И то не в кой да е музей, а в чудесния "Абритус" в Разград. Абритус е основан преди 1900 години като римски военен лагер. Ето защо фокусът на музея е върху историята на Римската империя. Включително върху това какво са обичали да похапват римляните. В интерактивната му експозиция, която по нищо не отстъпва на световните музеи, има цяла книжка с рецепти.
Античният мастършеф се казва Апиций и е съвременник на Христос. Бил кулинарен развратник, прахосник и откачен експериментатор. Рецептите му в трактата "Десет книги по готварство" са екстравагантни и разточителни. Негов съвременник разказва, че Апиций наел цял кораб, за да провери лично дали либийските скариди били така вкусни, както разправяли. Накрая профукал и последните си сестерции, и се отровил от ужас, че няма да може повече да поддържа луксозния си лайфстайл.
Съкровище в гърне
Основната съставка в римската кухня бил соленият и втасал рибен сос гарум. Пълна загадка е защо, след като е нямало манджа без него в Римската империя, че даже и в десерти са го слагали, гарумът е изчезнал от европейската тенджера. Затова пък днес е използван масово в Азия.
Плиний Стари описва рецептата така: Покривате дъното на голям съд със слой от подправки - анасон, копър, джоджен, босилек и девесил. Отгоре подреждате всякакви видове дребна риба и рибени вътрешности. Покривате с дебел слой сол. Продължавате в същия ред, докато се напълни. Оставяте да втаса една седмица и след това до края на месеца разбърквате всеки ден. Прецеждате саламурата. Това е вашия гарум. Усетихте ли как засмърдя?
Дори да сте спец на киселото зеле и домашната ракия, не ви виждам как ще забъркате тази адска смес в мазето или на балкона. Затова да действаме практично - рибен сос продават в големите вериги хранителни магазини.
Мустакатата хубавица от Казанлък
Но стига приказки. Ето ви една семпла рецепта от книжката в "Абритус":
Леща с кестени
Сварявате за 8 минути 300 г червена леща с една чаена лъжичка сода бикарбонат. Бодвате 500 г кестени и ги слагате в тава във фурната с няколко лъжици вода. Печете 10-ина минути. Изваждате ги, обелвате ги и ги кипвате заедно с целина на котлона 30 минути. Смесвате ги с лещата и добавяте 1 чаена лъжичка кимион, 1 чаена лъжичка семена от кориандър, 1 супена лъжица течен мед, 2 супени лъжици зехтин, черен пипер, 1 супена лъжица рибен сос. Готвите ги заедно 10 минути. Сваляте от огъня и добавяте джоджен и пресен кориандър.
Сега, ако сте мераклии, можете да пробвате и нещо по-така от изстъпленията на древноримския хедонист:
Специалитет "Апиций"
Скълцвате на ситно предварително сварени вимета от юници и срамни устни от девствена свиня, изчистена риба, пилешко или друг вид птиче месо. Избирате и почиствате сварено бяло месо от пойни птички. Омесвате го със сурови яйца и зехтин. Счуквате в хаванче черен пипер, сол и подправки. Заливате с вино от стафиди и гарум. Добавяте скълцаното месо и усилвате огъня, за да заври. Сготвената смес, заедно със соса, подправяте с ядки от пиния и зрънца черен пипер и използвате като плънка за баница или лазаня. Изпичате в умерена фурна.
В "Абритус" не можаха да ми кажат дали е вкусно. Никога не били пробвали никоя от римските рецепти. То и аз съм една! Вместо да се разшетам, да напаля огнището и да врътна някой засукан специалитет от книжката, взех, че прибягнах до помощта на изкуствения интелект за онагледяване. Уви, с Апиций ме свързва яденето, а не готвенето.
Затова ви моля - ако забъркате нещо от римския кулинарен гуру, пратете ми снимки и отзиви. Или пък дайте вашата любима рецепта. Кой знае? Може след 1900 години да попаднете в изданието "Трапезата на прилежната домакиня от 21-ви век" на някой виртуален музей.
