Винарските изби в България все повече осъзнават нуждата да действат заедно, за да успеят да се справят по-добре, особено, когато става дума за износ. България с действия и с бездействие успя да загуби спечели за износ пазари в края на соца. След това извън някои участия с национални щандове на международни изложения, няма целенасочени усилия за налагането на България като винен бранд.

Износът на малки количества от отделни изби не е успешна формула и всички основни производители по света са се наложили чрез национални маркетингови кампании. В България за момента няма такова решение, затова и как с немного средства може да се постигне добър ефект е темата, която обсъждаха винени експерти от България и чужбина на конференция преди започналото снощи 13-о издание на DiVino.Taste. То продължава днес и в неделя в "Интер експо център".

Обединяването е психологически проблем за бизнеса в България по исторически причини. Истината е обаче, че това е схемата, по която работят в неминали през социализма производители в развити икономики, защото са разбрали, че браншовото обединение позволява не просто да оцелееш в конкуренцията, но и да се развиваш.

Това разказа в своя презентация и Джан Паоло Репето. Той е собственик на Vigneti Repetto и председател на местната асоциация на производителите в района на Тортона, част от Пиемонт. Той сподели своя опит в изграждането на разпознаваемост на винен регион чрез непознат местен сорт - тиморасо, който спомага за отличимост и привлича винени туристи.

В консорциума, създаден през 2015 г., е имало 35 винопроизводители, днес са 114. Споделят много общи неща. Например, бутилиращите машини. В началото е имало опасения как ще работят заедно конкуренти, но после всички постепенно осъзнали, че всички производители в региона са важни, за да стигна заедно по-далеч. "Заедно можем да вземем общо решение. Ако сме в конфликт, не можем да постигнем добри резултати", е показал опитът на производителите в региона.

Заедно са стигнали и до извода, че собствена идентичност на пазара се постига не чрез международни сортове и затова се обединяват около популяризирането на тиморасо. Освен това обаче осъзнали, че ако се продава вино само според сорта, то няма идентичност, а без идентичност не може да се припише стойност на един продукт, обяснява Репето. Стойността идва от спецификите на региона. "Регионът е по-важен от виното", посочва той. Другият полезен опит на този район в Италия е обединяването на усилията съвместно с производителите на местни продукти, които добре се съчетават с виното - сирена и колбаси. Те се предлагат в съчетание, което се приема добре и от публиката.

Последното е практика, която може да се каже, че вече е осъзната от много изби в България и често може да се види, че дегустациите при тях вървят в съчетание с местни сирена и колбаси, които освен това продават и в магазините към избите, където посетителите могат да си купят виното им.

Все повече потребители избират информирано виното. А едно вино трябва да бъде запомнено, което може да се постигне невинаги чрез качествата на самото вино, а с преживяване, свързано с него, казва Цветелина Стоянова, винен експерт. "Нужен е и вдъхновяващ човек, който да го поднесе по най-професионалния начин. Вие запомняте усещането от виното, някакъв момент", коментира тя.

Екатерина Христова, консултант, допълва, че устойчивостта вече не е добро пожелание, а потребност за потребителите, които търсят продукти - плод на устойчиви практики. Според нея все повече потребители дават приоритет на бизнеси, които са почтени в корпоративните си отношения и са отговорни към околната среда.

Тя също отбелязва, че потреблението е все повече насочено към преживяването, всеки иска изключително преживяване. Това има пряка връзка с опитването на местни марки и продукти, чрез потреблението на които са подкрепят местните производители. Това прави връзката с местната гастрономия, традиции и култура на общността.

В допълнение все повече хора търсят малко познати, далечни от масовия туризъм винени дестинации - Хърватия, Молдова, Грузия. Търси се още близостта с природата, а световната тенденция към умерена консумация на алкохол води до повишен интерес към качеството.

Производителите на вино, особено тези, които наблягат на местните сортове, се оплакват, че в заведенията не ги искат като се оправдават с търсенето на международни сортове или утвърдени вина, с чиито вкус са свикнали.

Сомелиерът Живко Енчев също има такъв опит. В продължение на 6 г. в миналото е управител на верига заведения. Той решава да даде поле за изява на малки, никому неизвестни винарни, които в периода около 2010 г. доста изби започват да се появяват. Тогава колеги му казват, че не може да няма еди-кое си вино, което клиентите много търсят. "Но винаги има начин точно това вино да го няма след като го има на 150 други места", посочва Енчев.

Опитът му е показал обаче, че е много важно виното да се предлага в заведенията на справедлива цена - такава, която поражда търсене и консумация, а освен това в нея е съобразено какъв клас е виното и надценката да е различна. Според него заведенията трябва да престанат да угаждат на всички и да изберат своята концепция за винена листа.

Николай Кръстев от винарна "Царев брод" разказа, че изкарали първата реколта през 2016 г. и са предложили вината си на 15 заведения в Шумен, но само едно приема. Останалите твърдят, че си имат утвърдени вина, които клиентите им пият. В рамките на четири години те все пак успяват да лансират вината си във всичките 15, които сами започват да ги търсят. Той отдава това на работата с налагането на местните вина - през дегустации в самата изба, гостуване в заведения и др. инициативи. "Това е пример как за 4 г. можем да променим мисленето на един район", каза той.

Износът на български вина в момента зависи от възможностите на самите производители след като липсва държавна политика за налагане на винения бранд на България. Според Станислав Бакърджиев, износител, ключово е изграждането на експортна стратегия от страна на производителите, които искат да предлагат продукцията си и извън границата.

Опитът му сочи, че стратегията трябва да съобрази сортовия състав, който е с потенциал за износ в даде района на света. Посочва, че няма смисъл да се участва в изложения и конкурси в регион, където съответната изба няма намерение да лансира вината си.

Важен акцент е, че стратегията трябва да е поне за 3-5 г. и през това време да се правят фини настройки, но да няма резки движения - характерни за бизнесите в нашата част на света, но неприемливи за останалите, които разчитат на предвиди партньори.

По негови оценки в момента не повече от 100 вносители от целия свят се занимават с търговия с българско вино, което включва и хоби търгови, които продават между 1 и 5 палета годишно. "Ние имаме нужда да вкараме повее хора в тази фуния", подчерта той.