От соцвремена се е наложило схващането, че виното е евтин продукт. Гроздето е струвало стотинки, тонове какво да е вино е изнасяно за страните от Източния блок. Оттогава не са минали чак толкова много години, но във винения сектор в България се е променило почти всичко. Над 100 изби се стремят да произвеждат качествени вина, макар и още път да има да се извърви според винените специалисти.

Немалко изби вече предлагат и настаняване, и качествени дегустации на посетителите. Има редица събития и инициативи, в общия случай неподкрепени по никакъв начин от държавата, които целят да популяризират българското вино сред местната публика и да показват, че местните изби имат какво да покажат и от популярните международни сортове, и от местните. Разходка из някои от 20-те изби на Северозапада показва колко недооценен е този край на страната - не само като вино, но и като природа.

Пътуването по второстепенните пътища из Северозапада в разгара на есента, особено ако не си правил тегели в района, те кара да се удивляваш колко е красиво и да се чудиш как не си го установил досега. Естествено и този район, и особено той, носи белезите на застиналост във времето, разпадащи се необитавани или неподдържани къщи, но и красотата на полята, лозята и въздуха, лъхащ от голямата река.

И ако на пръв поглед тук има предимно спокойствие, в смисъл че нищо не се случва, една разходка из избите в региона показва точно обратното. Ентусиазмът на собствениците им е позволил създаването на интерактивна, а и на хартия винена карта, която е удобна за ценителите на виното, решили да разгледат през него тази част на България.

Известен проблем в момента представляват не толкова съществуващите недобри пътища, но всъщност напълно поносими в някои части, а опитите за изграждането на нови, което лишава от посетители някои изби, защото трябва много силна мотивация, за да си причини човек трафика из малки, прашни, претоварени с всякакви превозни средства пътища. Това далеч не засяга всички.

В допълнение много изби вече са решили въпроса с настаняването на гостите си, като са изградили свои бази, а на други това предстои. Причината е, че наблизо няма къде хората да отседнат на място, което да съответства на качеството на произвежданото в района вино.

Качествените производители и в тази част на страната залагат все повече на местните сортове - било в купажни вина, било в чист вид. Това са и сортовете, които биха били интересни на чужденците винени туристи, които имат немалък опит с международните сортове и търсят да опитат нещо ново, непознато и специфично. Същевременно работата на съвременните енолози с тези сортове показва, че досега техните възможности не са били оценени достатъчно добре и могат да изненадат и тези, които гледат скептично на въпроса. Все още обаче тези сортове са процент от насажденията, а не доминират и е трудна преценката дали някога съотношението ще се обърне, доколкото и в България масовият потребител търси все още предимно международните сортове, независимо дали е бяло или червено виното.

В допълнение на проблемите, валидни за всички бизнеси в България, в този сектор с особена сила важи затруднението продукцията да се изнася. При това във време, когато по оценки на не един експерт в бранша качеството, особено на червените, които се произвеждат от разбиращи, е достигнало до много високо ниво. Причината е, че завладените извън Източния блок пазари в края на соца после са загубени - заради липсата на действия на ниво държава, а след това и заради лоши практики, в които некачествени продукти или откровени ментета са предлагани навън. Недоверието на външните пазари по някои оценки е достигнато в средата на 90-те години на миналия век.

Днес не един и двама специалисти в производството на вино се борят да убедят търговците навън, че има какво да им предложат. Доверието обаче има шанс да се върне след години наред доказване, че качеството е константна величина, а не се проявява при една или друга реколта. Както е навсякъде, някои успяват по-добре от други.

Преди около 50 години в село Боровци е имало 700 къщи и 700 лични лозя. "А сега сме петима - аз и още четирима с по 1 декар", казва Тодор Костадинов, на 65 години, който вместо да се отдаде на пенсионирането си, експериментира с вино. Започва преди години като хоби, като за начало се захваща да установи всички сортове, които открива в купените от него лозя. Отличава 30, като някои от тях все още не може да бъдат определени точно дори с помощта на специалистите от Института по лозарство и винарство. "Зарчин, димят, тамянка, вечност", изрежда той сортовете, разположени на 20-те декара, които почти напълно се обработват ръчно.

Напоследък е добавил бели сортове, макар да не им е голям почитател, но вижда, че са станали модерни повече белите вина. Покрай дейността си е увлякъл и други хора от селото - където с работа на лозето, къде в съпътстващите дейности. Няколко жени в носии посрещат туристите с хляб и сол, а после изнасят малък концерт под покрива на сайванта в личния двор на Костадинов, обърнат на етнографски музей с акцент върху съдовете и приспособленията, служили на лозарите му предци.

Обемите, които произвежда - около 4 тона, не предполагат голяма търговска дейност. Затова извън селото виното се продава на фермерски пазари, на тематични изложения, в малки търговски обекти.

Годините на хоби му позволяват да прави каквито иска експерименти, дори такива, напълно противоположни на енолозите специалисти, ходи по много изложения и така израства в сферата. Наследниците му са помогнали за дизайна на етикетите, които са напълно в крак с времето и неизменно съдържат логото на "Агрофитнес" - мотика и лозе.

Професионалните производители в региона му свалят шапка заради огромните усилия, които полага да поддържа и популяризира местните сортове. Показва ги дори в двора си, където предлага на посетителя, дошъл наесен, да опита чепка грозде с вкус на ягоди. Вече има и няколко стаи за гости в двора си, който сам по себе си заедно с няколкото постройки си е цял музей - с бъчви, бутилки и всичко, свързано с лозарството и винарството.

На експерименти с вината, но базирани на конкретни научни знания и на напълно пазарен принцип, залагат в "Типченица", която се намира в едноименното село и достигането до която в момента е немалко предизвикателство заради пътни строителни дейности. В началото собствениците се занимават с производство на посадъчен материал, какъвто може да се каже, че вече в България не се предлага, поради което и всички пращат лозови пръчки в Австрия, Италия и други страни, където да им бъде произведен посадъчен материал от съответния сорт.

В избата работят с местни сортове като рубин и врачански мискет, характерен за района. Технологът Надя Минева го описва като много ароматен и свеж и това се потвърждава при дегустация на създаденото от нея.

За крайния резултат в бутилката допринася също и онова, което се нарича тероар - характерното за мястото съчетание между качества на въздуха, на почвата, на сорта. Лозята тук се намират на 600 м надморска височина, а почвата е глинеста с пясъчен слой и доста високи нива на минералите, което определя характерната структура на вината. Това е и причината дори отлежалото в дъбови бъчви вино от сорта рубин да е леко и пивко, обяснява Минева. За развитието на ароматите пък допринасят температурните амплитуди - през деня е жега, а вечер хладно. Те са били факт и през изминалото горещо лято, което сведе и добивите до по-малки количества. В тази изба обаче не се стремят към високи добиви, а работят с по-малки и не "натоварват" вината дори чрез напояване.

Сред успешните експерименти на "Типченица" е продажбата на вино в кегове - нещо, което практикуват пивоварите. Моделът работи успешно със заведения, и то на недалечни разстояния от избата, защото кеговете се използват многократно.

На виното някои гледат просто като напитка, но то е също като човешкия организъм - ражда се, съзрява, остарява и започва да деградира, обяснява Анита Младенова, технолог на "Ново село". Избата разполага със 720 дка лозя, като 450 дка са изцяло нови насаждения, в които се отглеждат богата палитра от сортове - местни и международни. Един от акцентите в работата на избата обаче е със сорта гъмза, в който и чуждестранни специалисти виждат най-голям потенциал.

В избата предстои втори етап на изкореняван на стари, амортизирани лозя, които ще се заменят с нови растения, като те ще бъдат от сортове, които повече се търсят в момента, а именно - бели. Тенденция, която отчитат всички производители. Младенова си обяснява това освен с модата, но и с факта, че пиенето на бели вина е по-неангажиращо откъм съчетаване с храна.

Все по-популярна тенденция сред производителите пък е да използват капачки на винт. Технологът развенчава мита, че в бутилките на винт има по-ниско качество вино. Обяснява, че в момента тези капачки са с добро качество, вграденият в тях силиконов пръстен добре приляга към бутилката и не позволява окисляване на продукта. В допълнение, така е по-лесно за потребителите. Сред другите необосновани предразсъдъци Младенова посочва това, че в опаковките от по няколко литра, познати като Bag-in-Box, е по-долно качество от това в бутилките.

Изискан изчистен двор пред красива сграда, която изглежда като скромен замък, отличаващ се с много вкус. Така изглежда бившата пивоварна, отворена през 1895 г. от братята Олингер. Днес тук се помещава избата "Бонония", на самия бряг на Дунав. Отсреща са лозята в редици, опънати като по конец - общо 1600 дка днес, които са засадени през 2013-2014 г., и 20 сорта към днешна дата, сред които и местните димят, гъмза и врачански мискет.

Според него от соцвреме е започнало да се налага мнението, че виното е евтин продукт, защото при непазарни условия различите сортове грозде са се изкупували по 16 или 30 ст. за кг, изнасяни са с вагони за ГДР, Полша и Русия.

Избита, за която работи, изнася минимални количества в 15 страни. "Никой не иска и не вярва на българското вино. От всичко най-важна е репутацията, а ние загубихме нашата някъде около 1995 г.", коментира той.

Очертава северната част на България като благоприятна за отглеждането и производството от бели сортове заради климатичните промени, които карат гроздето в южната част на страната да презрява и прегаря. "Тук хладният климат ни помага да правим такива вина, които са по-атрактивни и по се търсят на пазара в световен мащаб през последните 5-10 години", обяснява той.

Сгушена току в преддверието на Белоградчишките скали, изба "Боровица" не е сред най-популярните за масовия вкус. Сред специалистите е известна с тероарните си качествени вина, а нейният съосновател Огнян Цветанов успява чрез вината си да вземе няколко награди, които за удивление на производителите от утвърдени винени дестинации събират интереса около България.

През 2000 г. Цветанов отива на специален конкурс за Милениума, "Мондиал дьо шампан" в Париж, със свое пенливо вино от изба "Магура", серия, разработена от него специално за началото на новото хилядолетие. Участниците от най-престижни изби от областта Шампан остават потресени, когато виното на Цветанов получава сребърен приз, а златен не е връчен въобще. Престижният институт "Мастърс ъф уайн" в Лондон кани Цветанов като един от 30-те най-видни личности в света на виното

След смъртта му преди няколко години избата се ръководи от неговия съдружник и съмишленик Адриана Сребринова, която продължава сама трънливия път на убеждаването на винените специалисти зад граница, че си струва да се говори за българското вино. Успява да продава на малки купувачи, извън монопола, в Дания, Швеция, Швейцария, Бенелюкс.

Винарската изба е ориентирана предимно към създаването на силно ограничени партиди вина, макар Сребринова да признава, че все още си позволяват да опитват да правят всичко. Вероятно изкушени от големите възможности, които дава тероарът - железни окиси, минерали, микроелементи в това, което вятърът сваля от скалите.

Изба "Бургозоне" е сред онези, които успяват да продават зад граница - в 24 страни на 4 континента по тяхна информация. "Вие нямате идея колко ни помогна реката! България не я знаят на картата къде е, но като кажеш Дунав, веднага ни слагат на картата. В Китай не са чували за България, но Дунав знаят", казва Светла Маринова, която основава избата със съпруга си, а в нея вече активно участват и дъщерите им.

Към известността на реката Маринова добавя и с примери от други държави, че където лозето е около воден басейн, виното е най-хубаво.

Лозето е разположено на височина в подножието на някогашния римски форт, на чието име е кръстена. На 100 хектара са засадени 11 международни сорта и два местни - гъмза и тамянка. Едно от най-продаваните вина на избата е от сорта вионие, който основно се изнася за Белгия и Великобритания, но пък местният тамянка намира най-голям пазар в Япония, Англия и Белгия

Семейството описва тамянката като много ценен местен сорт, виното от който се съчетава лесно с най-различни кухни, в които се използват и много подправки. Виното от него не слагат в дъбови бъчви, за да съхранят автентичните му качества.

Ароматите и по-високата киселинност, която не се цени особено от масовия потребител в България, отличават белите сортове, които се отглеждат в тази част на страната.

Маринова смята, че вече светът иска местни сортове. Когато става дума за български вина обаче, пробивът на външните пазари е станал с международни сортове. Следващ етап са били купажите между международни и местни и едва на последно място идват чистите местни сортове.

В България от десетки години обучението на енолозите върви само по линия на технологията на вината. Завършилите тук не разбират от лозя, което и за неспециалисти не звучи логично. Във Франция все още се изучават и двете, което си личи и по резултатите на все още млади специалисти, завършили там. Силна заявка в началото на кариерата си показва и Антоанета Генова - енолог и изп. директор на "Ахинора". Това е семейна изба край село Селановци, почти на брега на Дунав.

Завършва образованието си в Бордо през 2018 г. и поема ръководството на лозарството и винарството в бащината изба. През 2008 г. баща й засажда първите лозя, като заявката му е да работи с местни сортове. Сега масивите са 80 дка, които тя смята още да намали, защото стопанството не се справя с отглеждането и обработката на толкова големи количества.

Интересът й към белите сортове тръгва от стажа й в Елзас, а семейната собственост на избата позволява всякакви експерименти. Още в началото семейството я успокоява, че ако нещо не се получи, винаги може да се свари на ракия. Така и станало с една серия оранжево вино, от което запазила 10 бутилки само за да установи малко по-късно, че не е трябвало да става на ракия.

Противно на очакването, че доброто образование предполага стриктно водене на бележки, докато се прави виното, Генова изобщо не е такъв човек. Започва със записки, но много бързо ги захвърля и се води по интуицията си. На петата година от практическата работа в семейната изба казва, че горе-долу знае какво иска да е виното й.

Според нея има основна теория за производството, но след като опознаеш собственото лозе, трябва да дадеш своята гледна точка към нещата.

Залага на диви дрожди, извадени като щам от самата изба. На това залагат не твърде много нейни колеги просто защото при некултивираните дрожди не можеш в голяма степен да контролираш процесите. Експериментира с кайлъшки и врачански мискет, с което защитава концепцията на избата да създава свежи, елегантни, близо до природата, сортови вина.

Познаването на лозето е ключово и за производството в семейната изба "Хараламбиеви". И няма как - Димитър Хараламбиев е завършил лозарство в Германия и може с часове да говори за натуралното им отглеждане, докато държи здраво лозарска ножица, която изглежда като естествено продължение на ръката му.

Показва тревата, оставена да вирее между редовете лозя. Целта е да се задържат минералите в почвата, като различните растения задържат определени минерали - рапицата и синапът фиксират калий и фосфор, а бобовите - азот. Част от гроздето продава, като узрее, а за виното си бере по-рано.

Отправна точка при оглеждането на лозовите насаждения е да е максимално близо до естественото. Хараламбиев обяснява, че едно пръскане с пестициди налага поне още 1-2 влизания в лозето, с което се мултиплицира въглеродният отпечатък.

Избата създава в плевенското село Садовец, в помещения на избата, съществувала от соцвремена.

На около 90 дка той започва с международни сортове, но сега важен акцент са местните рубин и кайлъшки мискет. Прави предимно лимитирани къси серии. На свой ред отчита, че днес тенденцията при белите вина е да са по-изчистени, по-леки, както и при храните.