Добролюб лъже класната си, че родителите му са разведени и така печели за известно време благосклонността й. Той е член на детската банда, на приключенията на която е посветен сериалът "Войната на таралежите", любим на доста българи, които са го гледали в края на 70-те години на миналия век.

Това е първата му и единствена актьорска изява, която не го е подтикнала след това да се интересува от кино професионално и като голям е станал рекламист. Ролята на Добролюб изпълнява Димитър Димитров. С него разговаряме в навечерието на Трифон Зарезан. Има си причина - днес той с бизнес партньора си отглежда лозя и прави вино, а таралежите имат специално място в това - виждат се по етикетите на цяла серия.

В сериала на прослушване Димитър е поканен от Иванка Гръбчева, с която живеят в една сграда. След приключването на снимките обаче единствената връзка с киното остава рекламата в киносалоните, с която се захваща професионално той. До пандемията, която на практика убива тази реклама.

Между рекламата в киното и производството на вино нито има пряка връзка, нито плавен преход. Идеята за това идва няколко години преди ковид, което Димитър определя като спонтанно решение. В рекламата има краен брой клиенти, а мечтата на екипа е да има безкраен. И вижда потенциал за това във виното. "Като разкошен продукт, в който има много история и нещо за разказване. Т.е., комбинирам много неща - има много маркетинг във виното, има много легенда, разказ. И в крайна сметка е нещо, с което може да изразиш себе си по доста индивидуален начин", казва пред "Дневник" Димитър.

Решителната крачка е направена преди десетина години. Тогава в една хижа над Перущица се запознава с крехка софийска дама, бивш дипломат и на солидна възраст, която тъкмо е засадила лозя. Това му позволява да смята, че и той ще може да се справи с такова начинание. Увереността му се допълва от интереса му саденето "на всякакви китки", с което се е занимавал основно през ученическите ваканции при баба и дядо.

Съдружникът му в рекламния бизнес Ивана предлага идеята да се изпълни върху наследствен за нея парцел в района на Враца, където в миналото също е имало лозя. За да изберат какво да засадят, се консултират с професора по генетика на лозята Иван Цветков. По онова време - 2013 г., на мода в България е розето. И така се засаждат подходящи за него сортове от долината на Рона - гренаш, сира, сензо, каберне фран и мурведър, които вече са сортове и от брега на Речка. Така се нарича местността, където в момента има 20 дка лозе. Тя се намира по трасето, по което минава Ботевата чета.

Проектът започва със собствени средства и малка помощ под формата на субсидия от Агенцията по лозата и виното.

Първата реколта е през 2018 г., а първата градушка на следващата година, която по думите на Димитър връща целия проект почти 4 г. назад. Налага се вино да се прави от чуждо грозде, а също и да се блендират чужди вина. "Сега пък имаме сериозен проблем с пилетата", казва Димитър. Птиците нападат гроздето преди да бъде обрано, привлечени от отглежданите в съседство царевица и др. подобни насаждения.

С това се слага началото на компанията под бранда "Веселите винари" (The Jolly Vintners). Проучването сред брандовете показва към онзи момент, че има две категории етикети и позициониране - на застинали някъде в 80-те години на миналия век и такива, които са най-общо тип чуждопоклоннически. Това определя стила тип "бордо" - на бял фон силует на винарна или златно-черни букви на латиница, пепращащи към тракийското или още по-древно наследство, описва Димитър. Радва се, че се появява и трети тип - хипстърския, който най-общо определя като "нещо различно".

Сред хипстърския подход на "Веселите винари" намира място и серията "Таралежите", която прави препратка към сериала. "Серия "Таралежите" е вдъхновена и посветена на всички наши приятели, с които през годините водихме борба да запазим човека в душите си. Разпръснати по света или като чужденци у дома, Таралежите са микс от един световен и един любим български сорт", описва я Добролюб.

В България вече има множество изби, но са единици тези, които реално изкарват пари от тях. В общия случай виното се явява хоби, захранвано финансово от друг бизнес. До пандемията Димитър гледа на заниманията с вино като "пенсионен план", но заразата превръща плана в настоящ и постоянен - от който двамата съдружници си изкарват парите. Те нямат винарна, а основната стратегия е на принципа keep it simple. "Ние сме малки и скромни - без големи инвестиции, поддържане на помещения, хора и т. н.", обобщава Димитър. Дори и да направят изба, тя ще е нещо достатъчно малко, за да могат да го поддържат двамата.

И Димитър, както и другите в бранша сочат големия проблем с лошия имидж на българското вино зад граница или пък липсата на каквато и да е информация за него, която е осуетила и неговите опити да продава навън.

Първоначалната идея на Димитър да се прави розе сега е в нов етап, в който виното от засадените сортове от Рона да се блендират с местни.

Отправната точка е, че екипът не се състезава в лигата на майсторите на едносортови вина. Правят блендове от няколко реколти, а концепцията е, че веднъж сложено в бутилка, до 2-3 месеца виното трябва да може да се пие. Стремежът е да се правят елегантни и ненатоварени напитки, които не налагат непременно комбинацията с храна и от които не те боли глава, ако си отворил втора бутилка.

Димитър смята, че е изкарал едно висше образование по агрономство с лозето в Речка като е участвал във всички дейности по отглеждането му. Останалата част от образоването си дължи на значителния брой дегустации. С уточнението, че не е от онези хора, които търсят и откриват определени аромати - на зряла круша, боровинка или друго, във вината. "Не сме от тези", обяснява той. Вместо това в духа на името на компанията предлагат шеговит кит от аромати на гостите си само за да разберат на края, че нищо от казаното не е така.

На въпроса как вижда бизнеса си в близките години Димитър отговаря с нещо, което е научил от различни генерации хора, завършили бизнес в Бордо. Всички те на първата си лекция са били приканени да напуснат, ако очакват да забогатеят от виното. И да останат, ако искат да се посветят на пътешествие.

Не е много склонен да споделя плановете си отчасти, защото има неизяснени въпроси. Има идея да се изкоренят 'част от лозята, които да бъдат заменени с нови сортове. Засега не се знае какви точно, защото още не е решено дали да са бели или червени, или и двете.

Поначало в Северна България условията са по-благоприятни за бели сортове, защото е по-хладно, но с климатичните промени това вече не е съвсем така. В южната част на страната пък става твърде горещо, което влошава условията за червените. Сортовете от Рона се развиват добре в местността Речка докато в родината си вече започват да страдат от жегите и затова там започват да разрешават засаждането и на други сортове, обяснява ситуацията Димитър.

При всяко положение планът не включва увеличаване на лозята много над съществуващите 20 дка - екипът е малък, а продажбите зад граница на практика не влизат в плановете.