Фермерските пазари, които през последните години набират популярност и се разрастват и извън големите градове, все още остават вън от вниманието и приоритетите на управляващите. За участниците в тях - дребни производители, важат регулациите като за индустриалните.

Макар и интересът на потребителите да расте, още у тях тлее съмнението дали всичко е толкова качествено, колкото се представя. В това време организаторите на тези пазари водят неравна битка с кметовете за разширяване на площта им в почивен ден, за освобождаване от такса за паркиране и др. Това разказват създателите на фермерския пазар на Римската стена в София, които като кооперация отбелязват вече 15 години история.

Световната статистика показва, че средният живот на компаниите е 6 години, а този на кооперациите - 12, казва Николай Генов, от управата на "Хранкооп София" - кооперацията, която организира всяка събота фермерски пазар на Римската стена. Това според него доказва прогнозата му, че глобално ще се създават все повече кооперации, защото са успешни.

При създаването на тази е имало идея да се направи мрежа от такива - във Варна, Пловдив и Бургас, но партньорите им от другите градове са си поставили различни цели и затова формата на управление при тях се е променила. Целта, която отстоява кооперацията в София, е да подпомага фермерите с достъп до клиенти, като гарантира и чрез свои проверки за това, че продукцията е качествена, няма добавки, които нямат общо с екологично чистото производство.

Сега има втори опит да се създаде такава мрежа, като хората от кооперацията разчитат, че ще е успешна заради големия ръст в интереса към фермерски продукти, който вече не е само в големите градове, където са родени тези пазари, но и в селата заради наплива след пандемията на жители в тях. А тези жители в общия случай не произвеждат, най-много да имат домати в градината си, а в селския магазин нямат достъп до такива качествени продукти, обясни Николай Генов.

Двамата посочват, че първата криза, през която минава пазарът на фермерска храна в града, е навлизането на веригите в моловете, което изтласква първия им магазин в ъгъла, функциите му затихват и е затворен. Следващата криза идва с пандемията, когато пазарите са затворени. Тогава подобно на множество бизнеси се развиват онлайн поръчките, които кооперацията групира и разнася. "Над 100 семейства имаха достъп до фермерски продукти по този начин и тази криза показа, че кооперирането е стратегически важно", обясняват двамата.

През последните години продължава свиването на българското производство, което налага внос и което прави местното производство скъпо. "Цените са високи не защото местните производители са алчни и спекулират, а защото продуктите им се търсят и на това реагира пазарът", обяснява Касимова.

Определеното пространство на Римската стена за фермерски продукти е такова, че побира най-много 40-50 производители. Това налага организаторите да ги ограничат до този брой и за пръв път от месец да сформират листа на чакащите, от която да се възползват производители, когато някой от отдавнашните отсъства. Това се оказва единственият вариант да се добави нов участник, като същевременно се спазва и разнообразието от продукти.

Кооперацията е правила неколкократни опити в разговори с районния кмет да поиска затваряне в събота на съседна улица, където да се разположат продуктите, но от разговорите е разбрала, че не зависи от него. На този етап не е воден разговор със Столичната община след промяната на състава. Посочват и че в събота е времето за големи приходи за разсеялите се да си платят за поредния час престой в зелената зона.

Друг обичаен проблем е събитийното организиране на пазари, като проучване на кооперацията е показало, че това може да бъде направено в парка "Заимов", но районният кмет е отказал. От район "Оборище" в крайна сметка са предложили до паметника на Васил Левски, но няколко издания са показали, че потокът от потребители не е там и няма смисъл. От кооперацията твърдят и че е имало опити да се внушава, че цените на такъв пазар трябва да са "народни" и съмнения в твърдяното качество на продукцията. "Представителите на властта не идват на тези пазари и смятат, че храната е по рафтовете на магазините, а ние сме нещо, без което може", коментира Касимова. С колегите й смятат, че това показва отношение, точно обратното на практиките в останалата част на Европа.

Мениджърите на кооперацията смятат, че в България има твърде много ненужни регулации, които обхващат и фермерската храна. На свой ред дават пример с ветеринарните изисквания за организация на производството, които са еднакви за индустриалните производители, и за малките. Картината се допълва със забрани в случай на зарази по животните, които автоматично се прилагат и към малките фермери - като тази да се продава свинско по пазарите, след като през 2019 г. бе установено африканска чума по свинете, а после и на птиче месо. В кооперациите убедили агенцията по храните да не се забранява това за птичето месо, ако производителите му направят съответните изследвания. В допълнение смятат, че проверките на ветеринарите са съсредоточени тъкмо на фермерските пазари и не толкова на останалите.

В това време за поредна година не се въвежда желана и нужна от фермерските пазари регулация. Заедно с друг организатор - "Биоселена", "Хранкооп" се опитват да формулират съвместно с ресорното министерство наредба, която да ги регламентира. Стигнало се е само до това, че се налага промяна в Закона за храните, но от това положение 3 години вече не се помръдва.

През тази година "Хранкооп - София" има четири събития, които са включени в културния календар на столицата. Началото ще бъде дадено този петък, 23 май, с тридневен фермерски фестивал пред Националния дворец на културата (НДК), който се провежда за пета поредна година. Темата на събитието е "За храната, книгите и родителството", а програмата му включва концерт на Венци Благоев и неговия "Фармърс джазтет". На 24 май ще има и щанд за размяна на книги от 15:00 до 17:00 часа.

Следващите събития ще бъдат фестивалът на българската крафт бира "Улица Хмел", който ще се проведе на 26-28 септември, фермерските фестивали "Кулинарни съкровища от близо и далеч" на 24-26 октомври и "Моята еко Коледа" на 12-14 декември.

На 21 и 22 юни "Хранкооп - София" организират фермерски фестивал в село Негушево, озаглавен AlterAgro.