Самотата е мястото, от което пиша, твърди световноизвестната писателка Ева Енслър пред "Дневник"

Ева Енслър е журналистка и писателка. Работила е за големи американски списания. През последните години създава пиеси и книги. Най-известната й творба е "Монолози за вагината", която й донесе наградата "Олби". Спектакълът е в основата на световното движение срещу насилието над жени. В него членуват Глен Клоуз, Джейн Фонда, Уинона Райдър, Опра Уинфри и други прочути представителки на нежния пол. Енслър игра преди две вечери в столичния Театър 199 откъси от новата си пиеса, които посвети на българския V-ден.

Какво е да си жена?

- Отговорът съдържа няколко неща. Фантастично е да си жена. Не бих искала да бъда нищо друго. Никога не съм имала пенис и не искам да имам. От друга страна, много е трудно да се живее в един свят, в който към жените се отнасят често пъти кошмарно. Това е един постоянен страх, едно всекидневно накърняване. Постоянно съм вбесена и в същото време дълбоко наранена, когато ни наскърбяват. На много места мъжете все още си мислят, че могат да правят, каквото си искат с женското тяло. Това е заблуда.

В какъв момент усетихте, че можете да промените света с вашите текстове и идеи?

- Много рано. Може би още по времето, когато бях жертва на насилие . Още в ранна възраст взех това решение. Тогава поисках да направя така, че това, което се случва с мен, да не се случва с никоя друга жена. Пиесата "Монолози за вагината" беше кулминацията, съчетанието, събирането на всичко, което ме вълнува на едно място.

Кога един мъж може да ви бъде приятел?

- Сега, веднага. Живея с мъж. Обичам мъжете.

Що за човек трябва да е той, за да ви хареса?

- Харесвам дипломатични, отдадени на промяната мъже. От партньорите си изисквам да бъдат нежни, привлекателни, секси, свирепи, с добър задник, забавни, иронично-поетични...

Какво бихте казали на един мъж, ако го срещнете на улицата и знаете, че той е насилил жена?

- Много зависи от настроението ми. Всеки трябва да носи отговорност за деянието си. Няма значение дали си мъж или жена. Интересува ме защо един мъж се чувства принуден да насили жена . Какво е това, което през целия живот ни кара да извършим насилствен акт? Кой е казал на някои мъже, че предназначението на жените е да бъдат изнасилвани? В каква степен този мъж е мразил самия себе си. Всяко насилие е родено от самоомраза. Не е възможно да мразиш другите, освен ако не мразиш себе си.

Кога семейството може да промени съдбата на своите деца?

- Родителите трябва да възпитават децата си така, че те да вярват в свободата си. Да имат право на собствените си желания или чувства, да владеят телата си, да се обичат, да се доверяват на инстинктите си. Тогава те няма да позволят насилие. И няма да мразят.

Кога се почувствахте пълноценна жена?

- Преди две години. Една вечер, по време на представление, изведнъж си казах: обичам вагината си!

Всички ли забрани от детството отпаднаха за вас?

- Да. Разделих се с тях. Успокоих се. Ето например обичам да съм гола и бих ходила така през цялото време. Няма нито едно нещо, което да съм поискала и да не съм го направила. Ако искам да отида в Афганистан, отивам. Единственото нещо, което не съм направила още, е да скоча от самолет.

Съжалявате ли за нещо?

- Само за това, че съм взимала наркотици... Всъщност и затова не съжалявам, защото всичко, което съм направила, ме изгради като личност.

Талантът да пишете не е ли опит да скъсате със собствените си комплекси?

- Не знам.

В творчеството успявате ли да се освободите от ежедневните проблеми?

- Да. В противен случай щях да съм мъртва или в психиатрия. Пиша, за да мога да разбера смисъла, за да се освободя, за да се гневя, за да бъда ясна, за да бъда чута.

А когато не пишете?

- Пиша през цялото време. Когато не пиша, обмислям това, което ще напиша.

Театърът може ли да въздейства тотално на обществото, да променя ситуацията?

- Театърът е най-мощната форма на изкуство. Той е най-политически силното, най-гневното, най-непосредственото изкуство. Киното е приключил акт. Театърът предлага сътрудничество между актьори и публика. Прави се заедно. Ето защо театърът има голям политически потенциал.

Какво ви се случва след представление?

- Наскоро в гримьорната ми влезе един господин. Сграбчи ми ръката и каза: "О, боже, досега не бях разбрал много важни неща. Благодаря." Месец по-късно си доведе приятелката. След финала тя ми целуна ръката и каза: "Не знам какво сте направили, но Господ да ви благослови!" Останах объркана.

Какво ви казва вашият мъж за това, което правите?

- Той е един мъж, който обича жените. Бих казала, че е човекът, който най-много ме подкрепя в моите проекти. Възприема нещата, с които се занимавам, като изключително сериозни и отговорни. Той е невероятен партньор

Кога се изтощавате?

- Рядко, но когато не съм се наспала, или след дълъг полет. Мисля, че това, което ме уморява, са хората, които не се отнасят добре с другите.

Скучаете ли?

- Никога. Вижте света - какво в него е скучно? Аз съм в България. Кой въобще от моите приятели е идвал някога в България?

Какво ще им кажете за България?

- Българите пушат като ненормални. Аз съм американка, ние от всичко сме се отказали. /Смях./ Ще кажа за вас, че сте изключително интелигентни. Много забавни. По някакъв начин си приличате с хората от бивша Югославия - високо образовани, с невероятно усещане за света и политиката. Вие сте добре информирани къде какво се случва по света. Не се впечатлявате от знаменитости. Реалисти сте. Знаменитостите са ви интересни колкото една шопска салата. Бих казала, че заради комунизма хората от Източна Европа имат много развито чувство за справедливост, което не се среща често в другите страни. Комунизмът е имал доста негативни последици, но има и положителни страни. Тук не съществува толкова изявена йерархия в обществото

Кога сте самотна?

- За мен самотата е свързана с това дали човек е бил насилван в детството си. Уви, този шок не изчезва с годините. Има части от тялото, които са винаги самотни.

Как понасяте тази самота - мъчително или е повод за творчество?

- При мен тя се е трансформирала в продуктивност. Самотата е мястото, от което пиша. Има части от мен, които винаги се чувстват самотни. Те си остават изпълнени с тъга.

Има ли жената нуждата от един мъж, за да бъде щастлива?

- По-важно е да има досег със себе си.

*Марияна Кацарова е българска журналистка. Работила е в адвокатски комитет за човешки права в Ню Йорк. В момента отговаря за Русия в централата на "Амнести интернешънъл" в Лондон.