Правин Банкер: Трябва да се търсят финансови инвеститори за БТК
- Аз съм етнически индиец, роден в Шри Ланка. Получих магистърска степен от Колумбийския университет в Ню Йорк и работих 17 години в компаниите IBM и IBM World Trade Corporation, ръководейки финансовите операции на 43 от поделенията им в развиващите се страни. Първата ми публикация за финансовите пазари на страните в преход беше през март 1983 г. в списание "Харвард бизнес ревю". През 1985 г. учредих "Правин Банкер асоушиътс" и в продължение на 10 години управлявах "Глоубъл файненшъл груп", един от първите фондове за възникващите пазари в размер на 100 милиона долара. Ние сме специалисти по страните в преход с фокус върху държавите от Латинска Америка, Русия (ОНД), Централна Европа и Азия. Освен това сме експерти по трудни дългови ситуации. Сред клиентите ни са бразилските банки Itau и Nacional, "Сосиете женерал", NCH Capital в Украйна, Доверие обединен холдинг в България, Eli Lilly, General Motors, Kraft, Fleet bank, Bank of America, AMEX в САЩ и други.
Заведеното "Правин Банкер асоушиътс" дело срещу правителството на Перу заради неспазване на задълженията по външния дълг беше прецедент. Смятате ли, че държавите трябва да носят същата отговорност като обикновените длъжници?
- През 1986 г. правителството на Алан Гарсиа в Перу обяви мораториум върху външния си дълг и беше отрязано от достъп до капиталовите пазари. Държавната минна компания Minpeco имаше отчаяна нужда от финансиране, но предложенията бяха само от компанията на Марк Рич Clarendon срещу лихварските 2.5% месечно и ограничена кредитна линия от 6 млн. долара от Swiss bank Corporation. Тогава компанията ни помоли за помощ и така влязохме в Перу. По това време един от най-големите ни клиенти беше Mellon bank. През 1990 г. местната Banco Popular ни помоли да организираме обратно изкупуване с отстъпка на 12 милиона долара заеми, дадени от Mellon на Popular bank, която беше прекратила плащанията по задълженията си. Тъй като бяхме уверени от Popular, че заемите ще бъдат върнати през 1992 г., задържахме 1.5 милиона долара от заема и прехвърлихме остатъка от 10.5 милиона долара на Banker Trust.
За нещастие новият президент Фухимори, който гонеше вендета срещу Гарсиа, неочаквано обяви Popular в състояние на фалит през октомври 1992 г. и отказа да преговаря с нас. През януари 1993 г. заведохме дело в САЩ срещу държавата Перу. Решението в наша полза беше потвърдено от американски апелативен съд през март 1997 г. То беше направено, едва след като американският финансов министър Робърт Рубин увери съдията, че правителството няма възражения и че потвърждението на съдебното решение няма да има външнополитически последствия. Създавайки "значителен прецедент", тази декларация на Министерство на финансите е по-важна от обяснението, дадено от съда при обявяването на решението му и неговото потвърждаване.
Какво смятате за плановете на МВФ да разреши на държавите да обявяват фалит?
Все още няма такова нещо като международен съд по фалитите. Почти всички дългови инструменти се подчиняват на федералните закони на САЩ, на Англия или тези на Сингапур и Хонконг за азиатските емисии. Заради създадените прецеденти е невъзможно да се избегне изпълнението на съдебно решение в Ню Йорк или Лондон. Има обаче една пролука, която държавите, прекратили плащанията по външния си дълг, могат да използват, в случай че имат подкрепата на страните от Г-7. Присъждането на дължимата сума е безполезно за кредитора, ако той не може да получи активи срещу нея. Ако американският финансов министър например се противопостави на отделянето на активи, искането му ще бъде уважено от американските съдилища. Същото се отнася за Лондон и Париж. Всяко едно съдебно решение тогава ще се окаже безполезно.
Разкажете по-подробно за вашия бизнес в Русия? Върху какви проекти работите в момента там и как се развиват те?
- За първи път посетих Москва в началото на 80-те години от името на IBM, за да преговарям за продажбата на голямо количество електронни пишещи машини на State Trading Company. Когато Внешекономбанк през декември 1991 г. не изпълни задълженията си по акредитиви, някои от нашите клиенти като Eli Lilly и American Cyanamid ме помолиха да уредя нещата. През 1993 и 1994 г. успях да накарам бюрократите от Внешекономбанк да платят задълженията си при дисконт от 40 до 50% от номиналната стойност.
Какви са контактите ви с руския банкер Олег Бойко, сочен за един от банкерите на Елцин?
С банкера Олег Бойко се срещнах през есента на 1993 г. с помощта на дилър от Morgan Stanley. По това време Бойко беше председател на собствената си Национална банка и заместник-председател на партията на Егор Гайдар. Той ме запозна с определени лица. Едно от тях беше Пьотр Авен, който сега е президент на "Алфа банк". В края на 1993 г., в сътрудничество с управляващия директор на Citibank, се опитвах да убедя индийското правителство на Нарасимха Рао да уреди дълга си от 12 милиарда долара към бившия СССР, свързан с покупката на оръжие, чрез обратна сделка с неизплатени руски задължения и/или рубли. По това време се ползвах и от помощта на хора като Бойко, Миленко Хорват (тогава президент на Citibank-Москва), и Гусински от Мосбанк. Съответните военни министерства обаче силно се противопоставиха на сделката и тя се провали. Дългът беше разсрочен за 12 години и ще бъде уреден чрез годишни плащания с "блокирани рупии" (blocked rupees). През 1995 г. търгувахме "блокирани рупии" при 30% отстъпка срещу доставки на чай и тютюн.
Как стигнахте до идеята да правите бизнес в България? Кой ви свърза с вашите сегаши бизнеспартньори в България?
- През декември 1996 г. "Джей Пи Морган" проведе конферентен разговор със 100 институции, за да обяви неизбежното прекратяване на лихвените плащания по българските брейди-облигации. Тогава книжата от типа IAB паднаха под 47% от номинала си. Знаехме за появяващия се германски интерес към България и за двете визити на германския финансов министър Тео Вайгел в София, който призова публично за избирането на Петър Стоянов за президент. Подозирахме, че ЕС, разочарован от едностранното спасяване на Мексико от д-р Съмърс (бел. ред. - Лоранс Съмърс, заместник финансов министър на САЩ) през март 1995 г., иска да се отплати с евентуално спасяване на България. С тяхно съгласие МВФ убеди Иван Костов да оглави коалиция и да въведе валутен борд. Знаейки това, бяхме сигурни, че лихвените плащания ще бъдат извършени навреме.
От името на няколко клиенти ние купихме IAB с номинална стойност 20 милиона долара и кол-опции за още 80 милиона долара, от двете, определени като "мечки" по отношение на България, инвестиционни банки "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч". През март 1997 г. цените на IAB надминаха 63 на сто от номинала и ни донесоха чиста печалба от 12 милиона долара. Това беше достатъчно, за да предизвика интереса ни към България. Разбира се, тогава имаше и други, които поеха по същия път и извлякоха дори по-големи печалби - като Fintec и Allience Fund, управлявани от Уейн Лиски.
Името ви се свързва с бившия приватизационен фонд "Доверие" и Дарик радио, чийто финансов консултант сте. С какво ви привлякоха тези компании и в какво се състои вашата работа за тях?
- През юли 1997 г. бях поканен да участвам в инвестиционната обиколка на Русия и България, организирана от "Джей Пи Морган". Българската част се организираше от тогавашния анализатор на банката Алекс Бебов. Той ме представи на Андрей Евтимов от "Доверие". Именно Андрей ме запозна с Радосвет Радев, член на борда на "Доверие" и собственик на "Дарик Радио". Между ноември 1997 и юни 1998 г. успях да доведа в България Salomon Brothers, CSFB и спонсорирания от Merrill - Convergence Fund, за да търсят тук възможности за инвестиции. "Доверие" ми помогна да ги представя пред институциите. За съжаление министри от СДС като Александър Божков бяха заинтересувани от ухажването само на "стратегически инвеститори" и определяха "финансовите" като "безполезни" и неносещи допълнителна стойност.
През юли 1998 г. "Доверие" ме назначи за стратегически и финансов съветник, за да го консултирам и да му осигуря джойнт-вентчър партньори за инвестиции на зелено, както и в други проекти. В рамките на този си мандат, аз уредих джойнт-венчъра между "Доверие" и френската компания Mr Bricolage. Резултатът беше проектът Доверие-Брико, който върви много добре. През есента на 2000 г. доведох в България регионалния мениджър на SBS Broadcasting, за да разговаря с г-н Радев за възможно сътрудничество в медийния бизнес.
През последните дни името ви у нас се свързва с идеята за създаване на международен консорциум от инвеститори, който да кандидатства за покупката на БТК. Как стигнахте до идеята за това?
- Аз следя приватизационната процедура от доста време. През лятото и есента на 1999 г. помагах на ABN Amro, тогава съветник на KPN, което доведе до съвместната оферта на KPN и OTE за БТК в размер на 600 милиона долара. Тогава премиерът Иван Костов беше поставил около 30 условия, повечето от които бяха изпълнени. Останалите пет, ако правилно си спомням, се отнасяха до неща като променяне на споразумението за консорциума, което отблъсна KPN. През ноември 2000 г. бях в София, опитвайки се да уредя джойнт-венчър между една канадска телекомуникационна компания и "Телсим", който се провали. И двамата "стратегически инвеститори" имаха проблеми с паричните потоци. Тогава ОТЕ спечели търга за втори GSM-оператор в конкуренция с "Телеком Италия". Така че в никакъв случай не съм "напълно непознат" по отношение на БТК. Всъщност Алекс Бебов ме запозна с Антоний Славински още през септември 1997 г. Тогава аз предложих да представя намеренията за продажба на БТК на АТТ и да се опитам да я привлека в наддаването, тъй като новият председател на компанията беше бивш шеф в IBM. Вместо мен обаче, от правителството наеха Пол Сакс от Multinational Strategies, които използваха средства от USAID. Резултатите бяха предсказуеми.
Аз харесвам България и имам много приятели в страната. Тъй като съм прекарал почти целия си живот в страни в преход, оценявам силната болка и травмата, създадени от унищожаващата девалвация, хиперинфлацията и изяждането на спестяванията на българите през 90-те години. Ако мога да помогна по какъвто и да е начин, бих искал да го направя и според мен един от пътищата за това е успешната приватизация на БТК.
В края на януари 2002 г. се срещнах с Йън Лоугън, съветник на "Дойче банк" в Лондон, която е консултант на правителството по сделката. В началото на февруари се срещнах поотделно със заместник-министъра на финансите Красимир Катев и министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров, за да представя идеите си за участие в приватизацията. Всички те ги приеха окуражаващо.
Кои ще са евентуалните участници в подготвяния от Вас консорциум ?
В момента всички големи телекомуникационни оператори изпитват трудности. Испанската "Телефоника" има проблеми с Аржентина, "Франс телеком" дължи 65 милиарда евро. С дълг от 60 милиарда евро, председателят на "Дойче телеком" Рон Съмър лично се опитва да събере чрез облигации 7 млрд. евро от една скептично настроена аудитория. ОТЕ не само е въвлечена в скандал и е разследвана в Гърция, но има дългове и дори Националната банка на Гърция я съветва да спре с покупките. Единствените телекомуникационни компании с достъп до финансови средства, за които знам, са Singapore Telecom и Hutchison Whampoa, и двете от Азия. Излиза, че всички онези стратегически инвеститори, които Божков навремето оценяваше толкова високо, се молят на своите кредитори. Следователно, за успешна приватизация на телекома трябва да бъдат потърсени единствените "хранилища за пари" - огромните финансови институции.
В момента много финансови институции предлагат да участват в различни консорциуми, включително и няколко в България. Според мен обаче, за да успее подобно начинание, трябва да има поне един голям инвеститор, който да служи като "котва", за да не "потъне" начинанието. Финансови институции като UBS, JP Morgan Partners и KKR могат да финансират покупка напълно самостоятелно. Трудността идва от това, че България е малка държава, чиито рейтинг ВВ- е под инвестиционното ниво. В същото време става въпрос за наистина глобални институции, управляващи десетки милиарди долари. Тогава защо да изберат именно България? Привличането на вниманието на Робърт Улф от UBS Warburg или на Джеф Уокър от JP Morgan Partners e изключително трудна задача. Когато им споменете България, те започват да гледат втренчено. Със Скот Стюарт от KKR е малко по-лесно. Ако успея да привлека такова голямо име в България, ще последват много положителни неща, а България определено ще попадне на инвестиционната карта. Успехът обаче, няма да дойде лесно. Ще изисква постоянство, знания, опит и много късмет.
Каква е ролята за създаването на консорциума на Пен Кинг, партньор в ангажирания в сделки на Балканите "Болкан фънд" и президент на компанията "Кинг кепитъл" и какви са вашите бизнесотношения с него?
- King Capital Ltd. е компания, специализирана в областта на корпоративните инструменти с фиксиран доход и висок рейтинг. Тя има и малък фонд - The Balkan Fund, за инвестиции в балканските държави, включително България. Преди г-н Кинг беше директор на продажбите, първо в Salomon Bros и после в CSFB. Аз съм съветник на The Balkan Fund.
В случай, че спечелите сделката за българския телеком, какви са бъдещите ви планове за неговото развитие? Предвиждате ли партньорство с телекомуникационна компания, която да управлява БТК.
- Добър въпрос. Моята идея е да наема като мениджър по договор известен телеком като Bell South или Matav. Те са готови и имат желание за това, особено след като няма да им искам пари. Нашият финансов спонсор може да има и други идеи. Те може да решат да задържат сегашното ръководство и/или да наемат някои опитни мениджъри. Това ще зависи от резултите от техния дю дилиджънс. Ако успеем в приватизацията на БТК, разбира се ще поискаме и третия GSM-лиценз.
Предвиждате ли компанията да остане публична и ако да къде ще се търгуват нейните акции? Предвиждате ли нови публични емисии на акции или дългови инструменти?
- Когато влагат пари, инвеститорите винаги искат да виждат възможност за изход. Те не са благотворителни организации и не споделят същите чувства като мен относно България. Вече се допитах до много инвестиционни фондове в Лондон и Ню Йорк и те недвусмислено заявяват, че няма да купят български акции ако и докато те не станат ликвидни и не се търгуват на някоя от световните борси. Най-лесният и най-евтиният начин за това се нарича първо ниво американски депозитарни разписки ADR, издаването на които може да отнеме около 3 месеца. Те ще се търгуват като акции, листвани на борсата, но ще бъдат достъпни до инвеститорите онлайн чрез E-trade, Ameritrade или Datek. Разбира се, акциите ще се търгуват и в български лева на българската фондова борса. С други думи, говорим за двойно листване. Планът за БТК ще бъде компанията да покрие американските разпоредби за листване на трето ниво на NYCE или NASDAQ. БТК е достатъчно голяма, за да успее да се класира. Това ще осигури на финансовия ни спонсор стратегия за изход. Разбира се, тази стратегия може и да не се получи, особено ако вицепремиерът Николай Василев осъществи намерението си да пусне акциите на местния фондов пазар, който е много неликвиден. Пътят, който трябва да бъде избран, е именно двойното листване.
В момента преговарям и съм на път да убедя една българска компания да бъде първа в това отношение. Ако получа тяхното съгласие, следващата стъпка е да поканя представители на "Джей Пи Моран" в София, за да се срещне с ръковоството на въпросната компания, Централния депозитар, Българската фондова борса и най-важното - с местния попечител. Надявам се, че моят стар приятел Левон Хампарцумян ще предложи услугите на Булбанк като такъв попечител.
През тази седмица излязоха официални данни, че сте закупили 5.05% от акциите на българската компания "Медика". С какво ви привлече тази инвестиция и има ли връзка между нея и това, че сте консултант на мажоритарния собственик на компанията - Доверие обединен холдинг?
- "Медика" е просто лична инвестиция. Акциите бяха предложени и аз ги взех. Ако не го бях направил, някой друг щеше да го стори така или иначе.
Имате ли планове за други бизнесначинания в България или за участия в други български компанни?
- Възможно е. Сигурен съм, че AES и "Ентърджи" ще излязат от проектите за "Марица Изток" 1 и 3. Те имат сериозни финансови затруднения. Аз имам някои идеи по този въпрос.